О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София 25.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1976/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „С” А. гр. П., подадена от пълномощника адв. Х, и „Е” О. гр. П., подадена от адв. М, срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 187 от 03.07.2009г. по в.гр.д. № 3669/2009г. с което е оставено в сила решението на Пернишкия районен съд, № 800 от 10.02.2009г. по гр.д. № 682/2003г. с което са осъдени „С” А. и „Е” О. да заплатят на основание чл. 200 КТ на С. С. П. сумите 7729,40 лв. обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на професионално заболяване, 252,49 лв. обезщетение за имуществени вреди от разликата между трудовото възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност, и 436,60 лв. обезщетение за имуществени вреди за безплатна храна.
Ответницата по касация С. С. П. от гр. П. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение в частта относно сумата 7729,40 лв. обезщетение за неимуществени вреди, и е процесуално допустима в тази част. В останалата част относно присъдените обезщетения за имуществени вреди за сумите 252,49 лв. и 436,60 лв., с оглед размера им и предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК касационните жалби са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 200 КТ на С. П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че от 1990г. до 17.01.2000г. ищцата е работила като „машинист на кран” в „С” А. гр. П., като от 17.01.2000г. на основание чл. 123, ал. 3 КТ трудовото й правоотношение е преминало към „Е” О. на същата длъжност. С протокол на ЦДЕК от 17.11.1994г. на ищцата е признато професионално заболяване „вибрационна болест от общо вибровъздействие първи към втори стадий”. С решение по гр.д. № 390/2000г. на ПРС е осъдено „С” А. да заплати на С. П. обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние. С влязло в сила решение по гр.д. № 598/2005г. на ПРС е осъдено „С” А. солидарно със „С” А. да заплати на ищцата обезщетение за имуществени от същото заболяване. Въз основа на представени по делото ЕР на ТЕЛК от 14.08.2002г. и от 04.08.2004г. и заключение на вещо лице невролог съдът е приел, че е налице влошаване на здравословното състояние на ищцата в сравнение с периода на предходното присъждане на обезщетение за вреди. Относно „Е” О. въззивният съд е приел, че предвид наличието на осъдителни решения срещу този ответник на същото основание и с оглед данните по делото за преминаване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 123, ал. 3 КТ към „Е” О. , дружеството отговаря солидарно със „С” А. за причинените на ищцата вреди.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
1. По жалбата на „С” АД.
Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси „може ли при трима работодатели, последният работодател „С” А. да носи отговорност по чл. 200 във вр. чл. 123 КТ за задължения на първия работодател „С” АД”, „следва ли да се доказват идентични условия на труд и всички елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ и при тримата работодатели с оглед реализиране на фактическия състав на чл. 200 вр. чл. 123 КТ”, „на какво основание възниква солидарната отговорност – чл. 123 КТ или от общия граждански закон ЗЗД”.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по поставените от касатора въпроси е налице сила на пресъдено нещо. С решение № 157 от 20.03.2008г. по гр.д. № 1051/2007г. на ВКС, ІV г.о., е осъдено „С” А. солидарно със „С” А. да заплати на С. П. обезщетение за имуществени вреди от професионалната заболяване за периода от 19.06.2002г. до 10.03.2005г. като е прието, че „С” А. като правоприемник на част от предприятието на „С” А. и на основание чл. 123 КТ следва да отговаря по предявения иск по чл. 200 КТ.
2. По касационната жалба на „Е” ООД:
Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречието му с решение № 157 от 20.03.2008г. по гр.д. № 1051/2007г. на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че „Е” О. не носи отговорност по иск по чл. 200 КТ на С. П. , и са осъдени само дружествата „С” А. и „С” АД. Твърди се също наличие на противоречива съдебна практика по прилагането на чл. 200 и чл. 123 КТ, но касаторът не сочи, нито прилага съдебна практика.
ВКС намира, че изключването на отговорността на ответника „Е” О. с посоченото по-горе решение на ВКС, ІV г.о. не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по въпроса за отговорността на дружеството на основание чл. 200 КТ по отношение на ищцата С е постановено преди това решение друго влязло в сила решение, с което този въпрос е разрешен със сила на пресъдено нещо. С решение № 1* от 03.07.2006г. по гр.д. № 2869/2003г. на ВКС, ІІІ г.о. е оставено в сила решение № 253 от 04.08.2003г. по гр.д. № 377/2003г. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 10.01.2003г. по гр.д. № 446/2002г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е осъдено „Е” О. да заплати на С. П. на основание чл. 200 КТ обезщетение за имуществени вреди от същото професионално заболяване за периода от 04.02.2000г. до 26.02.2002г. Решението е постановено между същите страни и на същото основание. Сила на пресъдено нещо по въпроса за пасивната материалноправна легитимация на дружеството е създадена с първото постановено между страните влязло в сила решение. Задължителното зачитане на основание чл. 297 ГПК на влязлото в сила решение изключва пререшаването на този въпрос, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 187 от 03.07.2009г. по в.гр.д. № 366/2009г. В ЧАСТТА, относно присъдената сума 7729,40 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на професионално заболяване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на „С” А. гр. П. и „Е” О. гр. П. срещу същото решение в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва В ЧАСТТА, с която касационните жалби са оставени без разглеждане, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
Председател:
Членове: