5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.677
София.29.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 428/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „… Е., гр. София, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-а състав, постановено на 12.01.2010 г. по гр.д.№ 6118/2009 г., с което след отмяна решението на Софийския районен съд, 39 състав по гр.д. № 21380/2008 г., са отхвърлени предявените срещу В. П. Н. и Д. Д. Н. искове по чл.81 от Закона за застраховането/ЗЗ-отм./ за сумата 6 344.80 лв. – застрахователно обезщетение по щета № 4301213053766/2005 г. и по чл.86 ЗЗД – обезщетение за забавено плащане за периода от 06.10.2006 г. до 29.07.2008 г., като в полза на ответниците са присъдени разноски в размер на 859.33 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяна на решението, с произтичащите правни последици. Твърди, че макар Постановлението на О. прокуратура – С., с което е прекратено наказателното производство, да не се ползва с доказателствена сила относно механизма на ПТП и вината на водача, неправилно то е игнорирано от съда по отношение на съдържанието на алкохол в кръвта на П. В. Н. – водач на мотоциклет „Сузуки”, който е починал при произшествието. Според касатора неправилно не е възприето и експертното мнение на вещото лице – автоинженер, което е ползвало данни за процесното ПТП от следственото дело.
Приложното поле на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК, с твърдения, че въъззивният съд се е произнесъл неправилно по следните процесуалноправни въпроси: каква е доказателствената стойност в гражданския процес по регресен иск по чл.81 ЗЗ на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление, включително по отношение на установения с него механизъм на ПТП, причинната връзка между деянието и вредите ; каква е доказателствената сила на автотехническата експертиза за механизма на ПТП и как се разпределя доказателствената тежест при оспорване на Постановлението за прекратяване на наказателното производство. Счита се, че въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВКС/без да е цитирана/, налице е противоречиво разрешаване от съдилищата на посочените въпроси – Р. по гр.д. № 2183/2005 г. на Софийския апелативен съд, а от друга страна произнасянето по тези въпроси е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касация, чрез процесуалния си пълномощник, са заявили становище за липса на основания за допускане на обжалването, а по същество – за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийският градски съд, след преценка на доказателствения материал по делото и обсъждане на възраженията на страните, е приел за недоказано противоправното поведение на починалия участник в ПТП, както и причинно- следствената връзка между това поведение и настъпилите за трето лице вреди, обезщетени от застрахователното дружество въз основа на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” с водача на мотоциклет „Сузуки”. Решаващият състав е констатирал липсата на надлежни доказателствени средства по въпроса за причинната връзка отчитайки възпроизведените от вещото лице данни, извлечени от оспореното прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство, както е неустановяването на механизма на ПТП, в т.ч. действията на починалия водач при осъществяване на произшествието и доколко тези действия са противоправни. С оглед на тези изводи, въззивният съд е отрекъл правото на застрахователя за встъпване в правата на зстрахования срещу причинителя на увреждането.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно разглеждане на делото.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси безспорно са значими за изхода на делото, но не са налице поддържаните допълнителни предпоставки по т. 1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Като неоснователно следва да се прецени твърдението в жалбата за допуснато от въззивния съд отклонение от практиката на ВКС. Никога не е съществувал спор в практиката на ВКС, че отделните актове, които се постановяват в рамките на досъдебното производство, включително и постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателно производство, не са задължителни за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от деянието. В този смисъл са например Тълкувателно решение № 142 от 1966 г. на ОСГК на ВС, което не е загубило сила предвид аналогичната разпоредба в новия ГПК – чл.300, Решение № 43 от 16.04.2009 г., ІІ т.о, постановено по реда на чл.290 ГПК и др., които са относими към т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Не може да бъде споделено, че поставените процесуалноправни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата. Представеното решение на С. не доказва противоречива съдебна практика, тъй като не е ясно въз основа на кои от обсъжданите писмени доказателствени средства по това дело е установена употребата на алкохол от виновния за произшествието водач на МПС и съответно наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.Още повече, че цитираното решение е в резултат на конкретна правораздавателна дейност на въззивната инстанция, при съобразяване липсата на оспорване истинността на ангажираните от ищеца по регресния иск писмени доказателствени средства.
Доводите на застрахователното дружество за наличие на основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, са също неоснователни. По смисъла на тази норма точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за достъп до касация и то би било налице, когато разглеждането от ВКС на поставените правни въпроси би допринесло за промяна на създадена неправилна съдебна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – при непълнота, неяснота или противоречия в закона. Настоящият случай не е такъв, предвид и цитираната по-горе задължителна съдебна практика на ВКС и пълното съответствие на въззивното решение на тази практика.
Останалите доводи на касатора за незачитане на автотехническата експертиза, на установения с прокурорското постановление факт на употреба на алкохол от починалия водач на МПС, както и за неправилно разпределяне тежестта на доказване в процеса по предявения регресен иск по чл.81 ЗЗ/отм./., макар и обективирани в приложението към жалбата, са относими към поддържаните основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Тези основания не могат да се преценяват по същество във фазата по селектиране на касационните жалби, в какъвто смисъл е и задължителното тълкуване, дадено в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-а състав, постановено на 12.01.2010 г. по гр.д.№ 6118/2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: