4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.655
София.21.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 374/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Б. от гр.Пловдив, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 106 от 26.01.2010 г. по в.гр.д.№ 3288/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което след отмяна на решението на Районен съд – Пловдив по гр.д. № 4449/2009 г., Б. Б. е осъден да заплати на З. В. И. Г.”, гр.София заплатени от застрахователя обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност” в следните размери: 1 976.47 лв., обезщетение за забава – 207.62 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 10.04.2009 г.; 4 926.90 лв. , обезщетение за забавено плащане в размер на 397.71 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 14.04.2009 г. и 2 714.66 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на 185.51 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 14.04.2009 г. и разноски по делото в размер на 2 440 лв.
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и постановяване на ново решение за отхвърляне на регресните искови претенции. Счита, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ, предвид липсата на твърдения от страна на ищеца за употреба на алкохол от виновния за произшествията водач на МПС и за осуетена проверка за това.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, допълнително уточнено с молба от 25.03.2010 г., се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставените процесуалноправен и материалноправен въпрос следва да се конкретизират в следния смисъл: за разпределението на доказателствената тежест в процеса за установяване виновно отклонение на причинителя на ПТП от проверка за алкохол и за тълкуване на разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1, предложение последно от КЗ – дали самият факт на напускане на произшествията от страна на виновния водач може да се приеме за отклонение от проверка за алкохол и то при липса на твърдения за употреба на алкохол и осуетяване на проверка за това. Според касатора двете съдебни инстанции са разрешили по различен начин поставените въпроси, а от друга страна произнасянето от ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – ЗАД” Б. В. И. Г.” АД, чрез пълномощника си, е заявил мотивирано становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявените обективно съединени регресни искове срещу застрахования, решаващият съдебен състав е приел за доказана хипотезата на чл.274, ал.1, т.1, предл. трето от Кодекса за застраховането. Този извод е основан на приетото за установено напускане на двете причинени от ответника/сега касатор/ пътно-транспортни произшествия и отклоняването по този начин от проверката за алкохол. Отчетени са доказаните в процеса обстоятелства, свързани с укриване на ответника, както и със значително по-късното му издирване/ след около 4 – 5 часа след ПТП/ от полицейските органи, след което е направена и проба за алкохол. Позовавайки се съответните разпоредби от Наредба № 20/2006 г. за реда за установяване на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС, въззивният съд е счел за ирелевантен показаният отрицателен резултат от взетата с техническо средство проба на водача, предвид изтичането на повече от два часа след произшествията.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посоченият от касатора правен въпрос по приложението на чл.274, ал.1, т.1, предл. трето от КЗ, а именно кога трябва да се счита, че застрахованото лице виновно се е отклонило от проверка за алкохол, е значим за разрешаването на спора и липсва създадена съдебна практика по приложението му.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на касатора за наличие и на предпоставките по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като постановените при разглеждането на спора инстанционни решения не са влезли в сила и не могат да обосноват приложното поле на касационното обжалване на това основание.
Процесуалноправният въпрос, свързан с тежестта на доказване на факта, че застрахованият е управлявал МПС след употреба на алкохол и е осуетил проверката за това, е обоснован с твърдяната в жалбата неправилност на въззивното решение. Произнасянето по тези доводи следва да се извърши при разглеждане на делото по същество, а не във фазата по допускане до касация.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 106 от 26.01.2010 г. по в.гр.д.№ 3288/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора Б. Д. Б. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 192.36/сто четиридесет и четири лева и петдесет стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: