4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№682
София.30.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2685/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат П. С., срещу решение № 1324 от 26.03.2014 г. по в.гр.д. № 30/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което на основание чл.270, ал.3 ГПК е обезсилено решение № 5002/08.11.2013 г. по гр.д. № 527/23013 г. на Районен съд – Разлог. С посоченото първоинстанционно решение е прието за установено, че СОУ „Н. Р.” дължи на [фирма] сумата 8915.09 лв. /част от сумата по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 367/2013 г. на РС-Разлог/, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за изработка на обект „Реконструкция и модернизация на столова в училището, по проформа фактура от 03.09.2010 г. и акт обр.19 от 03.09.2010 г., ведно със законната лихва от 02.04.2013 г. и 1 496.19 лв. – законна лихва за времето от 09.08.2011 г. до 02.04.2013 г., ведно с разноски.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че предявеният иск е на извъндоговорно основание, както и, че първоинстанционният съд се е произнесъл на непредявено основание. Касторът твърди, че не са отчетени всички твърдения в исковата молба, а от друга страна твърдението за липса на писмен договор неправилно е зачетено от съда като твърдение въобще за липса на договор между страните за процесните строително-монтажни работи, чието заплащане се претендира. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че при решаването на казуса „въззивната инстанция е взела решения, които са от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото”. Формулирани са следните въпроси: „ 1. При направени изрични твърдения в исковата молба за липса на писмен договор между страните и твърдения, че СМР са извършени със знанието и без противопоставянето на възложителя, следва ли да се изведе съждение за липса на облигационно отношение; 2. Би ли могло да се доказва изпълнение на облигационно задължение чрез твърдения, че същите са станали със знанието и без противопоставянето на възложителя, или това са твърдения установяващи единствено извършване на чужда работа без пълномощие; 3. Допустимо ли е извършването на чужда работа без пълномощие, когато същата е станала по инициатива на обогатилия се собственик и под негов контрол и 4. Може ли да се приеме като част от основния договор изпълнението на други допълнителни СМР/невключени в основния договор/, които допълнителни СМР представляват проектна и противопожарна необходимост, извършени са по заповед на проектанта на обекта и на органите на РОИКОЗ и на служба „Пожарна и аварийна безопасност”, както и по нареждане на представител на ответника и са условие за приемането на основните СМР”.
Ответникът по касация – СОУ”Н. Р.”, [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да обезсили като процесуално недопустимо постановеното първоинстанционно решение, въззивният съд е приел, че съдът се е произнесъл по непредявен иск – на договорно, вместо на извъндоговорно основание. Този извод е основан на изричните твърдения на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, че изпълнените допълнителни СМР не са били предмет на договаряне и, че са извършени със знанието и без противопоставянето на ответника след изпълнението на договора за изработка от 18.08.2010 г. Прието е, че липсва основание за разглеждане на спора по чл.258 и сл. ЗЗД, на което практически е разгледан от районния съд в производството по чл.422 ГПК и, че при отсъствие на договор за изработка за извършените над първоначално уговорения обем СМР, със знанието и без противопоставянето на ответника, не се дължи възнаграждение по чл.266 ЗЗД, а обезщетение за разходите на ищеца за материали и труд. Въззивният съд е изразил становище и за недопустимост на заявеното от ищеца алтернативно съединяване на предявения по реда на чл.422 ГПК иск с искове по чл.55 и чл.59 ЗЗД, с изрично посочване, че при новото разглеждане на делото от районния съд би следвало да се прецизира исковата молба по реда на чл.129, ал.2 ГПК.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не могат да обосноват приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да отговарят на законодателно въведеното в чл.280, ал.1 ГПК основно изискване за достъп до касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. В случая въззивният съд е извел извод за разглеждане на иска и произнасяне от първата инстанция на непредявено основание, при отчитане на изложените в исковата молба фактически основания и петитума на исковата молба, в какъвто смисъл е и задължителната съдебна практика по см. на т.2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – така например, т.6 от ППВС № 6/1979 г, решение по т.д. № 764/2008 г., II т.о., решение по т.д. № 118/2010 г., II т.о. и др. Видно от мотивите към решението е, че решаващият състав е преценил твърденията на самия ищец за това, че допълнително извършените СМР не са предмет на договаряне по сключения по реда на ЗОП договор. Друг е въпросът за параметрите на обществената поръчка, в изпълнение на която е сключен представения по делото договор и доколко допълнителните СМР касаят допустимо или недопустимо изменение на договора, каквито твърдения не са въведени надлежно в процеса и съответно не са преценявани от въззивната инстанция.
Всички поставени от касатора въпроси не обосновават наличието на основния селективен критерий за допускане на касационно обжалване, тъй като са относими към спора по същество и към правната квалификация на облигационното отношение между страните, а не към преценката за допустимост на постановеното първоинстанционно решение, която е обусловила изводите на въззивната инстанция..
При недоказаност на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, за настоящия съдебен състав не съществува задължение да се произнася по бланкетно поддържаното допълнително основание по т.3 на посочената разпоредба.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1324 от 26.03.2014 г. по в.гр.д. № 30/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: