О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№693
гр. София, 25.07.2016год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3463 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1330/22.06.2015г. по т.д. № 3840/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 1037/04.07.2014г. по т.д.№ 5504/2013г. на СГС, ТО-VI-18 състав, с което е признато за установено по иска с правно осн. чл.422, ал.1 ГПК, предявен от [фирма], [населено място], че касаторът му дължи сума в размер на 23 025,66 евро, представляваща част от главница по запис на заповед, издаден от длъжника на 18.08.2008г. с падеж 01.09.2008г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 08.05г.2012г. по гр.д. № 5690/2010г. на СРС, 77 състав .
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма] / с предишно наименование [фирма] / е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че предмет на установителния иск по чл.422 ГПК е вземането на ищеца – поемател по процесния запис на заповед, издаден от касатора. Разгледана е редовността на менителничния ефект от външна страна, при липса на наведени доводи от страните за наличие на каузални правоотношения. Решаващият съд е кредитирал заключението на СГЕ, че съставянето и подписването на процесния запис на заповед може да бъде отнесено към един и същи период, не се откриват следи от извършена техническа поправка на текста след отпечатването му и липсват следи от последваща манипулация. САС е намерил за изцяло неоснователно възражението на касатора за нищожност на записа на заповед поради уговаряне на падежа по начин различен от предвидения в закона. Въззивната инстанция е счела, че в случая е уговорен падеж на определен ден – 01.09.2008г., не е използван никъде израз „на предявяване“. Обстоятелството, че в ценната книга е обективирано изявление, че същата е предявена на 01.09.2008г. не е в противоречие с чл.486,ал.2 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси:1 / Следва ли с оглед на правната сигурност да бъдат прилагани правилата за оспорване на частен документ въведени в чл.193, ал.3 ГПК по отношение на издателя на запис на заповед, съобразявайки възможността за извършване на манипулация „материални подправки“ от страна на поемателя, предвид че той упражнява фактическа власт върху документа, който е издаден в един екземпляр? 2/ Съобразявайки разпоредбата на чл.121, ал.2 КРБ, как следва да се разпредели доказателствената тежест при извършване на съдебно-почеркова експертиза, при въведено основателно съмнение относно истинността на документ?. И двата въпроса са основани на допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав намира че по отношение и на двата въпроса не са осъществени както общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, така и допълнителното по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставянето им се извежда от оплакване за необоснованост на изводите на въззивния съд за липсата на твърдяната от издателя подправка в документа, като се коментира заключението на вещото лице по СГЕ и се правят доводи за необсъждане на това заключение във връзка със съществуваща възможност поемателят, който фактически държи документа при нивото на развитие на техниката, да манипулира съдържанието на същия. Следователно се касае до касационно основание за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, а не и за произнасяне от апелативния съд по въпроса за приложението на чл.193, ал.3 ГПК в отклонение от създадената задължителна съдебна практика по него. Касаторът не мотивира и наличието на необходимост от осъвременяване на същата, предвид ясната , пълна и непротиворечива норма на чл.193, ал.3 ГПК и липсата на промяна в законодателството или обществените условия, които да налагат допускане на касационно обжалване по поставените въпроси на осн. чл.280, ал.1 , т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваната въззивно решение на САС.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за касационна инстанция в размер на 1410,90лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1330/22.06.2015г. по т.д. № 3840/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 1410,90лв., представляваща сторените от последното разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: