Определение №696 от 42342 по ч.пр. дело №79/79 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 696
гр. София, 04.12.2015 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 79/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК /ред ДВ бр.59/2007 г./.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], против определение № 2013 от 05.08.2014 г. по гр. д. № 3274/2014 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, с което по реда на чл.248 ГПК е изменено постановеното по делото въззивно решение № 1166 от 09.06.2014 г. в частта за разноските и е осъдено [фирма] да заплати на адв. Л. Г. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за въззивното производство в размер на 300 лв.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е нарушил закона, като се е произнесъл по изменението на въззивното решение в частта за разноските преди изтичане на срока за отговор на молбата по чл.248 ГПК, в резултат на което не е разгледал възраженията му в отговора за нейната неоснователност. Навежда и оплаквания, че с молбата, по която се е произнесъл въззивният съд, адв. Л. Г. не е поискал изменение на решението по реда на чл.248 ГПК, а е направил искане за допълване на решението по реда на чл.250 ГПК, за каквото не са били налице основания, предвид съдържащото се в решението произнасяне по отговорността за разноски във въззивното производство.
Ответникът по частната жалба С. К. Г. от [населено място] – чрез пълномощника си адв. Л. Г., оспорва частната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 25.08.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С решение № 1166 от 09.06.2014 г. по гр. д. № 3274/2013 г. Софийски апелативен съд, 4 състав, е отменил частично решение на Софийски градски съд по гр. д. № 4285/2012 г. и е осъдил [фирма] да заплати на С. К. Г. сумата 1 000 лв. – допълнително обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.03.2012 г., и е потвърдил решението в останалата част, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до 150 000 лв. В мотивите към решението въззивният съд е посочил, че с оглед изхода на въззивното производство не се дължи присъждане на разноски на нито една от страните и че направените разноски следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
В срока за касационно обжалване на решението по делото е постъпила молба от адв. Л. Г. – пълномощник на ищеца С. Г., наименована „молба за допълване”. С молбата е направено искане за допълване на въззивното решение на основание чл.250, ал.1 ГПК във вр. с чл.78, ал.1 ГПК с осъждане на ответника [фирма] да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за оказаната от адв. Г. безплатна правна помощ на ищеца в производството пред Софийски апелативен съд. Искането е аргументирано със съображения, че възнаграждението е поискано с въззивната жалба и че се дължи от ответната страна като последица от частичното уважаване на въззивната жалба.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е изменил решението от 09.06.2014 г. в частта за разноските и е осъдил [фирма] да заплати на адв. Г. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 300 лв., след като е приел, че е сезиран с молба за изменение на решението в частта за разноските в срока по чл.248, ал.1 ГПК и че с оглед изхода на въззивното производство молбата е основателна. Определението е постановено преди изтичане на предоставения на [фирма] срок за отговор на молбата, поради което не съдържа произнасяне по възраженията на ответника за неоснователност на направеното с нея искане.
Обжалваното определение е процесуално недопустимо.
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. С Тълкувателно решение № 6/09.12.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.8 и т.9, са дадени задължителни указания относно обусловеността на правото на страната по чл.248 ГПК да иска допълване или изменение на решението в частта за разноските от изпълнението на изискването за представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК. Според указанията в т.8, когато съдът не се е произнесъл по искането на страната за разноски, той не може да откаже да допълни решението си в частта за разноските по съображения за липса на представен списък по чл.80 ГПК. Според т.9, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е недопустима, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК. В т.2 от същото тълкувателно решение е указано, че страната следва да представи списък за разноски по чл.80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство.
В мотивите към решението по гр. д. № 3274/2013 г. Софийски апелативен съд е направил извод, че с оглед изхода на въззивното производство разноски не се следват на нито една от страните. При формиран извод за недължимост на разноските следва да се приеме, че решението съдържа произнасяне по отговорността на страните за разноски. С подадената в срока по чл.248, ал.1 ГПК молба процесуалният представител на ищеца /жалбоподател във въззивното производство/ е поискал допълване на решението и присъждане на адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция. Независимо от обозначението й като „молба за допълване”, по същността си молбата има характер на молба за изменение на решението в частта за разноските, тъй като заявеното с нея искане е насочено към пререшаване на спора за разноските и към промяна на вече изразеното от въззивния съд становище, че нито една от страните по делото няма право на разноски. Допустимостта на така направеното искане е обусловено от наличие на представен списък по чл.80 ГПК на разноските за въззивното производство, включващи претендираното адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. До приключване на устните състезания по делото ищецът С. Г. – лично или чрез пълномощника си адв. Л. Г., не е представил списък по чл.80 ГПК. Липсата на списък води до недопустимост на молбата, с която е поискано изменение на решението в частта за разноските. Вместо да констатира липсата на списък и произтичащата от това недопустимост на молбата, Софийски апелативен съд е уважил направеното в нея искане и по реда на чл.248 ГПК е изменил решението си, като е осъдил ответника – сега частен жалбоподател, да заплати на адв. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съобразно изхода на въззивното производство. Произнасяйки се по съществото на недопустимата молба, въззивният съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, а молбата – оставена без разглеждане.
Предвид констатираната недопустимост на обжалваното определение на не следва да се обсъждат доводите в частната жалба за неправилност на определението поради постановяването му преди изтичане на срока за отговор на молбата по чл.248 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение № 2013 от 05.08.2014 г. по гр. д. № 3274/2013 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, с което по реда на чл.248 ГПК е изменено постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските като е осъдено „ [фирма] да заплати на адв. Л. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., и вместо него постановява :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от адв. Л. Г. молба за допълване вх. № 7957/27.06.2014 г., с която е поискано изменение на решението по гр. д. № 3274/2013 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest