3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№715
гр. София,01.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1310 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /предишно наименование- [фирма]/, [населено място], срещу решение № 1924 от 26.10.2012г. по в.гр..д. № 2462/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2302 от 18.05.2012г. по гр.д. № 14092/2011г. на Варненски районен съд за признаване за установено по отношение на касатора, че ищецът, [фирма] Е., [населено място], не му дължи сумата от 11 118,21 лева- начислена като корекция за неточно измерване на електрическа енергия за периода от 07.01.2011г. до 15.06.2011г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон. Посочва се, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на абоната за заплащане на процесната сума, съгласно изискванията на чл.38,ал.3,т.2 вр. чл.37, т.7 от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради което се иска отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за наличието на правната възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера-средството за търговско измерване, който въпрос е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона. Наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се мотивира с необходимост да бъде дадено ново, различно от досегашната задължителна практика, разрешение на въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приетите и одобрени от ДКЕВР Общи условия по чл.98а и чл.104а ЗЕ.
Ответникът, [фирма], оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата и иска присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е прието, че корекционната сума не се дължи от ползвателя на ел. енергията, въззивният съд се е съобразил изцяло със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, в съответствие с която е приел, че не съществува законово основание за доставчика да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия, поради което такава санкция не може да бъде установена едностранно посредством приетите от него и обвързващи потребителите клаузи на Общи условия. Клаузата от общите условия, която регламентира възможност за едностранна корекция на сметките от доставчика на електроенергия за предходен период от време без определяне на периода и отчитане на реално консумираната ел. енергия е счетена от въззивната инстанция за неравноправна по см. на чл.146, т.6, 14 и 18 от ЗПП и доколкото не е предмет на индивидуално договаряне между страните – за нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗПП. Изложени са и съображения, че единствено основание за корекцията и фактурирането на процесната сума е констативен протокол, който не се ползва с материална доказателствена сила, освен в хипотезите, в които протоколът е подписан от титуляра на абонатния номер или от упълномощен представител. Направен е изводът, че едностранното корегиране на сметките за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия.
Формулираният от касатора въпрос за възможността за корекции на сметката за доставена ел. енергия за минал период е значим за предмета на делото – установяване на недължимост на начислените суми за заплащането на тази енергия за такъв период. Уважаването на отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, обаче, е обосновано от въззивния съд не само с липсата на законово основание за едностранно коригиране на сметките от доставчика на ел. енергия, но е мотивирано и с нищожност на клаузата от общите условия, допускаща възможност за корекции на сметките за минал период. Доколкото, наред с поставения от касатора правен въпрос, изходът на делото е самостоятелно обусловен от други решаващи по своя характер изводи на съда, с оглед дадените разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОГКТК на ВКС, касационият контрол във връзка с този въпрос не следва да бъде допуснат, тъй като разглеждането му няма да доведе до промяна на изхода на спора.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че по отношение на въведения в изложението правен въпрос не е осъществено и поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно дадените указания в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, когато е налице неправилна съдебна практика, която следва да бъде преодоляна, или законите са непълни, неясни или противоречиви, съответно правната уредба се нуждае от осъвременително тълкуване с оглед настъпили промени в законодателството и обществените условия.
Сочената от жалбоподателя необходимост от промяна на задължителната практика на ВКС не се извежда от твърдение за настъпили изменения в обществените условия, а визираните в приложението промени в законодателството не могат да бъдат взети предвид, тъй като те имат действие занапред и са неприложими към конкретния случай, при който са коригирани сметки за ел. енергия за предходен период.
Доводите на касатора за наличие на непълнота на закона, която следва да бъде преодоляна ведно с формиралата се въз основа на това неправилна задължителна практика на ВКС, не могат да бъдат споделени. Приложението по аналогия на закона / правото е допустимо само, ако е налице празнота на закона в уредбата на регулираната материя, но не и в случаите на непредвидена от закона за правните субекти възможност, към които спада едностранната корекция от доставчика на сметки за ел. енергия. По отношение на последната не е налице непълнота на закона/правото, налагащи преодоляването й по тълкувателен път или необходимост от даване на нови правни разрешения, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правотото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на делото, в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за фазата на селектиране на касационната жалба в размер на 2016 лева- адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1924 от 26.10.2012г. по в.гр..д. № 2462/2012г. на Варненски окръжен съд
ОСЪЖДА [фирма] /предишно наименование- [фирма]/, [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], сумата от 2016 лева- направени по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.