Определение №72 от 43538 по тър. дело №2296/2296 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 72

София, 14.03.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2296/2018 година

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Б. Т., чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 1361 от 31.02018 г. по т.д. № 5000/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 13 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 63 от 19.06.2017 г. по т.д. № 112/2016 г. на Окръжен съд – Враца, Т. е осъдена да заплати на „Рара Авис” ЕООД сума в общ размер на 14 000 евро – част от целия дължим размер от 42 000 евро, представляваща неустойка по чл.33 от договор от 01.06.2014 г. за 14 нарушения на договора, ведно със законната лихва от 14.10.2016 г., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното осъдително решение за сумата 1 668.51 евро – част от целия дължим размер от 5 000 евро, представляваща договорена в чл.32 от същия договор неустойка при прекратяването му по вина на изпълнителя, ведно със законната лихва от 14.10.2016 г., с присъдени в полза на ищеца разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Оспорват се изводите на съда за неизпълнение на договора от страна на Р. Т., в качеството й на изпълнител и за надлежно разваляне на договора от страна на ищцовото дружество. По всяко едно от конкретизираните във въззивното производство нарушения, счетени за доказани от решаващия съд, в жалбата са развити подробни доводи за неправилност на становището на САС, произтичащо най-вече от необоснования извод във връзка с развалянето на процесния договор. Поддържат се и надлежно релевираните в процеса доводи за прекомерност на претендираната неустойка и за нищожност на съответните договорни клаузи поради противоречие с добрите нрави, които, според жалбоподателката, неправилно са отхвърлени от решаващия съдебен състав.
В жалбата се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно и на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК следва да се допусне до касация.
Ответникът по жалбата – „Рара Авис” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си, е депозирал бланкетен отговор, с който оспорва допустимостта на жалбата /с оглед отразеното във въззивното решение указание, че то е окончателно/. Твърди липса на основанията по чл.281 ГПК и липса на приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния едномесечен срок по чл.283 ГПК. Указанието на въззивната инстанция за необжалваемост на решението не препятства правото на жалба в частта, с която е присъдена сумата 14 000 евро, съставляваща договорна неустойка на предвиденото в чл. 33 от договора основание, независимо, че се касае за отделни нарушения от изпълнителя. В тази част въззивното решение попада в обхвата на подлежащите на обжалване пред ВКС съдебни актове, поради което жалбата се преценява като процесуално допустима. В останалата част – по отношение на уважения частичен иск за сумата 1 668.51 евро, съставляваща неустойка по чл.32 за разваляне на договора по вина на изпълнителя, касационна жалба следва да се остави без разглеждане / чл.280, ал.3, т.1 ГПК/,тъй като се касае за самостоятелна искова претенция.
За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е приел от фактическа страна наличието на сключен на 01.06.2014 г. ненаименован договор с продължително действие /с елементи на договор за посредничество, договор за услуга и договор, регламентиращ авторски и сродни права/ между „Рара Авис”ЕООД – продуцент и Р. Т. – изпълнител, влязъл в сила относно раздел „Б” след спечелването от Т. на конкурса „Мис Национален отбор по футбол”, който е развален от продуцента на едно от предвидените основания в чл.31 – без предизвестие при виновно неизпълнение от страна на изпълнителя, считано от 01.10.2016 г. Решаващият съд е преценил поотделно всяко едно от конкретизираните от ищеца нарушения на договора, изразяващи се най-общо в: неявяване на футболна среща, неявяване на фотосесии, участие в други рекламни кампании и в музикални клипове, без предварително уведомление, съгласие и разрешение на ищеца и др., по-голяма част от които са счетени за доказани, съответно послужили като основание за разваляне на договора от страна на ищцовото дружество /обективирани в нотариалната покана/ и пораждащи правото да се претендира предвидената в чл.33 от договора неустойка. В съобразителната част към решението са изложени подробни аргументи за всяко едно от нарушенията, след преценка на конкретните данни по спора и обсъждане на доводите и възраженията на страните, като в настоящия съдебен акт не е необходимо тяхното възпроизвеждане.
Решаващият състав на САС е отхвърлил като неоснователни твърденията на Т. за разваляне на договора с отправено от нея изявление до ищцовото дружество поради неизпълнение на вменените му договорни задължения на продуцент, както и правопогасяващите възражения за нищожност на неустоечните клаузи. Становището на съда е подробно мотивирано, при спазване на задължителните указания, дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не е налице поддържаното в жалбата основание на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационно разглеждане. Съгласно създадената практика на ВКС, Търговска колегия по приложение на това самостоятелно основание за достъп до касация, очевидната неправилност не е идентична с неправилността на съдебния акт по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност, е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от ВКС от самия съдебен акт, без да е необходимо извършване на анализ или излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, при който законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена отменена правна норма, или когато е налице явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. С оглед възприетите от съдебната практика критерии, релевантни за приложението на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, атакуваното въззивно решение не би могло да се определи като очевидно неправилно. Видно от самата жалба е, че това поддържано основание е мотивирано с доводи, обосноваващи касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, а последните биха могли да се преценяват само във втората фаза на касационното производство /след допуснат касационен контрол по реда на чл.280, ал.1 ГПК/, но не и в селективната фаза.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1361 от 31.05.2018 г. по т.д. № 5000/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 13 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 63 от 19.06.2017 г. по т.д. № 112/2016 г. на Окръжен съд – Враца, Р. Б. Т. е осъдена да заплати на „Рара Авис” ЕООД сума в общ размер на 14 000 евро – част от целия дължим размер от 42 000 евро, представляваща неустойка по чл.33 от договор от 01.06.2014 г. за 14 броя нарушения на договора, ведно със законната лихва от 14.10.2016 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. Т. в останалата част, насочена срещу въззивното решение, потвърждаващо решението на Окръжен съд – Враца за уважаване на частичен иск за сумата 1 668.51 евро, съставляваща неустойка по чл.32 за разваляне на договора по вина на изпълнителя.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на препис от него, с частна жалба, пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане. В останалата част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар