О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
гр. София, 15.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 08.11. през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Мария Иванова
Членове: Олга Керелска
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3036/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 948/ 10.05.2016г. постановено по в.гр.д. 763/2016г. на САС. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт- основания по чл. 281, т.3 от ГПК.
В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят подържа приложно поле на основанието за допускане по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.2 от ГПК. Формулирал е следните въпроси: следва ли да се преценяват всички конкретни обстоятелства за точното прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и как се прилага критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Представя решение № 333/ 31.10.2014г. на ВКС ІVг.о, решение № 29/ 05.03.2012г. на ВКС ІІІ г.о., решение № 2301/ 16.12.2013г. на САС И решение № 46/2013г. на БАС.
В срока за отговор ищецът Х. В. В. от [населено място] е възразил срещу искането за допускане на касационно обжалване, както и срещу основателността на касационната жалба.
ВКС, състав на ІІІ г.о. като взе предвид, че решението е въззивно и е по чл. 2 от ЗОДОВ с цена на иска над 5000лв., намира че касационната жалба е редовна, подадена е от легитимирано лице и в законния срок.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:
Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във връзка с чл. 52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е дал отговор на формулираните правни въпроси като е тълкувал съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 от ЗЗД.
Съдържанието на понятието „справедливост“ по приложението на чл. 52 от ЗЗД е тълкувано многократно от ВКС по задължителен за съдилищата начин- т.11 от ППВС 4/68г. и решения по чл. 290 от ГПК на ВКС- решение № 29/ 05.03.2012г. на ІІІ г.о., решение № 333/ 31.10.2014г. на ВКС ІV г.о., а именно, че в понятието „справедливост“ се включват обективни обстоятелства, които съдът следва да посочи конкретно по делото, както и да обоснове значението им за определяне на размера на обезщетението. В случая въззивния съд е дал отговор на поставения правен въпрос, който е обусловил крайният му правен извод, в съгласие със задължителната практика на ВКС, тъй като съдът е взел предвид всички конкретни обстоятелства по делото при определяне на размера на обезщетението- вида на обвинението и предвиденото наказание, вида на наложените мерки за неотклонение и тяхната продължителност, възрастта и емоционалните страдания, продължителността на наказателното производство, моралните страдания- преживеният шок, страх, депресия, възрастта на ищеца. Но също така съдът е отчел, че психичните страдания са били причинени и от лечението му от наркотична зависимост, както и от смъртта на майка му. В съгласие със задължителното тълкуване, САС е определил обезщетението за неимуществени вреди в размер на 12000лв..
Разликата в размера на присъдените обезщетения по решенията на ВКС, представени от касатора, не се дължи на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, а се обуславя от преценката на конкретните обстоятелства по всяко от делата. Тъй като има формирана задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК по формулираните въпроси, то подържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 е неоснователно.
Поради изложеното, съдът намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца Х. В. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1000лв., представляващи платен адвокатски хонорар за правна помощ.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 948/ 10.05.2016г. постановено по в.гр.д. 763/2016г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда Прокуратурата на Република България [населено място], [улица] да плати на Х. В. В. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 1000лв..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: