О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
Гр. София, 21.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. N 2540/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 11837/05.11.2015 г. от В. Б. Н. от [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 586 от 15.10.2015 г. в частта за разноските.
Молителката поддържа, че с оглед изхода на делото има право на разноски, които съдът е пропуснал да й присъди. Твърди, че е направила искане за разноски още с отговора на частната жалба, с който е представила списък по чл.80 ГПК и доказателства за извършване на разноските.
В предоставения срок за отговор ответникът Н. Й. Н. от [населено място] е оспорил молбата като недопустима с възражение, че същата е депозирана след изтичане на седемдневен срок от постановяване на определение № 586 от 15.10.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Молбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Възражението на ответника за недопустимост на молбата поради пропускане на срока по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователно. Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, срокът, в който страната има право да иска допълване и изменение на съдебното решение, респ. определение, в частта за разноските е едномесечен. Когато съдебният акт не подлежи на обжалване, какъвто е процесният случай, едномесечният срок тече от датата на постановяването му. Определението, чието допълване е поискано, е постановено на 15.10.2015 г., а молбата за допълване е подадена по пощата на 03.11.2015 г., с което е спазен преклузивният едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
С определение № 586 от 15.10.2015 г. е потвърдено обжалваното с частна жалба от Н. Й. Н. разпореждане на Варненски апелативен съд за връщане на подадената от Н. Н. касационна жалба срещу въззивно решение по в. т. д. № 720/2014 г.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответницата по частната жалба В. Б. Н. с възражения срещу основателността на жалбата. В отговора е направено искане за присъждане на разноски за производството пред ВКС, във връзка с което са представени списък на разноските по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 05.08.2013 г. Според списъка, претендираните разноски са в размер на сумата 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната жалба. Заплащането на възнаграждението в брой е удостоверено в самия договор за правна защита и съдействие.
С оглед изхода на производството по частната жалба молителката В. Б. – в качеството на ответник по жалбата, има право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК, които настоящият състав е пропуснал да присъди при постановяване на определението. Разноските са поискани своевременно с отговора на частната жалба и тяхното извършване е доказано с договора за правна помощ и съдействие. В отговора на молбата ответникът Н. Н. не е възразил по реда на чл.78, ал.5 ГПК срещу размера на разноските, поради което те следва да бъдат присъдени в размера, в който са извършени и удостоверени в списъка по чл.80 ГПК – 800 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 586 от 15.10.2015 г., постановено по ч. т. д. № 2540/2015 г. на ВКС, Търговска колегия, като ОСЪЖДА Н. Й. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх.А, ап.6, да заплати на В. Б. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3, ап.11, сумата 800 лв. /осемстотин лв./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :