3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
С. 28.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 5968/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:
С определение № 643 от 16.10.2013г. ВКС е спрял производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 292 ГПК до приемане на Тълкувателно решение по т.д. № 6/2012г. от ОСГК и ТК на ВКС. Тълкувателното решение е прието на 06.11.2013г., поради което производството по делото следва да се възобнови.
Производството по делото е образувано по частна жалба на И. К. И. и А. К. Иванова, приподписана от пълномощника им адв. Т. С. П., срещу определението на Софийски апелативен съд, ТО-5 с-в, № 1225/30.05.2013г. по ч.гр.д. № 1784/2013г., с което е потвърдено разпореждането на зам. председателя на Софийски градски съд от 15.03.3013г., с което е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели за освобождаване от внасяне на държавна такса по предявения от тях иск.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
По искането на частните жалбоподатели за освобождаване от внасяне на държавна такса по производството в размер на 2349,94 лв., с разпореждане от 14.03.2013г. зам. председателят на СГС е разпоредил съставът на съда да изрази становище по искането. С разпореждане от 15.03.2013г. съдията докладчик е приел, че молбата е неоснователна като е изложил мотиви, че и двамата ищци имат източници на доходи над минималната за страната заплата, всеки от тях притежава по 1 лек автомобил, притежават в режим на СИО триетажна сграда и гараж. Въз основа на това становище с разпореждане от 18.03.2013г. зам. председателят на съда е оставил искането без уважение.
С определение № 1225/30.05.2013г. по ч.гр.д. № 1784/2013г. Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждането на зам. председателя на СГС. Приел е, че оглед данните за доходите на молителите, имущественото им състояние, семейно положение и здравословно състояние не може да се приеме, че ищците не разполагат с достатъчно средства за заплащане на държавната такса. Същите притежават наследствени имоти – апартамент в С. и ? ид. част от къща в [населено място], получават заплата и имат доходи от наем, както и пенсионно възнаграждение. Собственици са в режим на СИО и на еднофамилна жилищна сграда в кв. Д., [населено място], ведно с гараж. Всеки от ищците притежава лек автомобил. При тези данни искането за освобождаване от внасяне на държавна такса е лишено от основание.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частните жалбоподатели поставят няколко материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според тях се решават противоречиво и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
1. Кой е компетентен да се произнесе по искането за освобождаване от държавна такса – администриращият производството съд или съдът, до който искането е адресирано впоследствие с оглед осъществена промяна в подсъдността?
2. Кой е компетентен да се произнесе по искането за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК – административният ръководител на съда или съдебният състав, на който делото е разпределено след постъпването му в съответния съд?
3. С какви доказателствени средства се удостоверява имотното състояние и към кой момент това имотно състояние е от значение с оглед преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК?
4. Какъв е обхватът на преценката на съда?
5. Изисква ли се конкретна преценка от съда за наличието или липсата на всяка от предпоставките за освобождаване от държавна такса?
6. Когато ищците са повече от един следва ли да се приложи диференциран подход по отношение на всеки от тях при преценката за възможностите им за заплащане на държавна такса?
Прилагат съдебна практика
ВКС намира следното:
По първия от поставените въпроси с т. 12 на ТР № 6/06.11.2013г. ОСГТК на ВКС е прието, че компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК при обжалване е съдът, пред който е направено искането. По аналогия следва да се приеме, че и при промяна на подсъдността компетентен е съдът, пред който е направено искането. В случая молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса е разгледана от съда, до който е адресирана – Софийски градски съд, на който делото е подсъдно като първа инстанция с оглед цената на иска.
По втория въпрос с т. 13 на посоченото по-горе ТР е прието, че компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК е съдебният състав, разглеждащ делото. В настоящия случай съдебният състав /чл. 82, ал. 1, т. 2 ЗСВ/ е изложил мотивите по искането за освобождаване от държавна такса, въз основа на които зам. председателят е постановил разпореждането. В този случай произнасянето не е процесуално недопустимо и в нарушение на прието ТР.
По останалите въпроси също не се установява противоречие със съдебната практика, нито е обосновано значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съобразно т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. С приложеното към изложението определение № 305/2009г. ІІІ г.о. ВКС е прието, че имущественото състояние се доказва с декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК. В случая съдът се е позовал на декларираните от частните жалбоподатели данни за притежаваното имущество и доходи като е съобразил и жилищната сграда в кв. Д., предмет на спора по настоящото дело. Приетото с определение № 573/2011г. ІІ т.о. ВКС становище, че преценката за наличие на достатъчно средства за заплащане на държавна такса е към момента на искането, също не е в противоречие с обжалваното определение. Съдът е обсъдил представените от частните жалбоподатели доказателства съобразно отразените в тях данни. Изискването за цялостно изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса /определение № 366/27.09.2010г. ІІ г.о. ВКС/ също не е в противоречие с въззивното определение, с което съдът е обсъдил в пълнота всички данни по делото. Представеното определение по чл. 288 ГПК не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 5968/2013г. на ІІІ г.о. ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение Софийски апелативен съд, ТО-5 с-в, № 1225/30.05.2013г. по ч.гр.д. № 1784/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: