3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 978
С. 02.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 2560/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” [населено място], подадена от изп. директор доц. С. М., приподписана от юрисконсулт К. П., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, І с-в, № 1962 от 07.12.2012г. по в.гр.д. № 2085/2012., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, ГК, І-5 с-в, № 1067 от 16.02.2012г. по гр.д. № 167/2008г., с което е осъдена УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” да заплати на В. С. Т. и В. Ц. Т. по 50 000 лв. на всеки от тях, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им В. В. Ц..
Ответниците по касация В. и В. Т. в представения писмен отговор от пълномощника им адв. Й. Г. молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от В. и В. Т. против УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” искове по чл. 49 ЗЗД въззивният съд е приел, че служители на болницата са проявили противоправно бездействие във формата на небрежност като не са доставили и осигурили медикамента Д., което е довело до невъзможност оперираният син на ищците да бъде своевременно третиран с този медикамент, единствено осигуряващ лечение на малигенна хипотермия. На доводите на ответника за неприложимост по отношение на него на отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД съдът е отговорил, че уредената в чл. 49 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за непозволено увреждане обхваща и отговорността на лечебното заведение, което по аргумент от чл. 3, ал. 1 от Закона за лечебните заведения е юридическо лице, за виновно поведение на свои служители, на които е възложена диагностика и лечение на приети в болничното заведение болни. При определяне размера на обезщетението съдът се е позовал на дадените с ППВС № 4/68г. указания на съдилищата като е съобразил създадените между ищците и единствения им син отношения на близост, дълбоките и интензивни морални страдания, силния емоционален шок който родителите са преживели за продължителен период от време вследствие смъртта му, настъпилото емоционално разстройство, което не е отзвучало и към настоящия момент.
К. УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” моли въззивното решение да се допусне до касационно обжалване поради това, че въззивният съд „се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в разрез с точното прилагане на закона и развитието на правото, което формира общото правно основание за допускане на касационно обжалване”. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са наведени доводи за необоснованост на съдебния акт относно спазването на нормативната уредба /български и чужди стандарти/ и има ли сериозна празнота, законодателна воля и компетентност по отношение на редки заболявания и забранени медикаменти; относно причинната връзка между поведението на служители на лечебното заведение и причинените вреди, по който въпрос съдът е обсъдил избирателно доказателствата по делото; относно сериозността на болестта МХ като етиология и развитие и дали медикаментът Д. би спасил пациента. Изложени са съображения, че съдът е в заблуждение относно ефективността на медикамента Д., който не е доказана животоспасяваща алтернатива, както и, че смъртта на детето е била неизбежна поради внезапното и остро протичане на болестта и не е причинно обусловено от пропуска на болницата да бъде снабдена с посочения медикамент.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Видно от цитираното съдържание на изложение касаторът не е обосновал нито едно от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване и не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Оплакванията за необоснованост на съдебния акт съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и са от значение при проверка на правилността на решението, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно т. 1 на посоченото по-горе ТР касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и изцяло да формулира въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, І с-в, № 1962 от 07.12.2012г. по в.гр.д. № 2085/2012.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: