3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
София, 14.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 671/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. С. Гугулянова – чрез особения й представител адв. Ю. С., срещу определение от 01.06.2012 г., постановено по гр. д. № 7039/2012 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК – поради невнасяне на държавна такса за въззивно обжалване, подадената от С. Гугулянова – чрез особения й представител адв. Ю. С., въззивна жалба срещу решение от 19.03.2012 г. по гр. д. № 50144/2010 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по жалбата.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на закона. Излагат се доводи за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че назначеният при условията на чл.47, ал.6 ГПК особен представител дължи заплащане на държавна такса за въззивното обжалване, тъй като с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.5 ГПК освобождаването от задължение за плащане на такса е предвидено само по отношение на особените представители по чл.48, ал.2 ГПК. Според частната жалбоподателка, подобно тълкуване на закона води до отказ от правосъдие спрямо страната, която не е намерена на посочения по делото адрес, и противоречи на практиката в определение № 73/16.02.2011 г. по ч. гр. д. № 13/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.
В жалбата са обосновани и предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, но същите са неотносими към процесуалния ред, по който следва да се разгледа частната жалба – чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна [фирма] – [населено място], която не е изразила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Производството по частната жалба е спряно с определение № 947 от 24.10.2012 г. до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в предмета на което е включен и противоречиво разрешавания от съдилищата въпрос за дължимостта на държавна такса от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК. Посоченото тълкувателно дело е приключило с постановяване на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., с което е отпаднала пречката за разглеждане на частната жалба и производството по същата следва да бъде възобновено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Софийски градски съд е върнал въззивната жалба на С. Гугулянова срещу решението по гр. д. № 50144/2010 г. на Софийски районен съд, подадена чрез назначения на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв. Ю. С., след като е констатирал, че в предоставения с разпореждане от 19.05.2012 г. едноседмичен срок адв. С. не е внесла указаната държавна такса за въззивно обжалване. За неоснователна е счетена молбата на адв. С., с която същата е уведомила съда, че в качеството си на „служебен защитник” на жалбоподателката не дължи заплащане на такса по жалбата. Въззивният съдебен състав е изложил съображения, че с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.5 ГПК е предвидено освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса само по отношение на особения представител, назначен на основание чл.48, ал.2 ГПК, и е недопустимо цитираната разпоредба да се тълкува разширително като се прилага и за особения представител по чл.47, ал.6 ГПК.
Определението е неправилно.
С Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. – т.7, Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС се е произнесло, че особеният представител на ответника по чл.47, ал.6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Даденото разрешение е мотивирано със съображения, че задължението за внасяне на държавна такса при обжалване не може да бъде възлагано на особения представител, който няма качеството на страна в процеса и не упражнява свои процесуални права, а права на представляваната от него страна, която е задължена за таксата.
Върнатата от Софийски градски съд въззивна жалба е подадена от адв. С. в качеството й на назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответницата по делото С. Гугулянова. С оглед произнасянето в тълкувателното решение, адв. С. не дължи държавна такса във връзка с предприетото от името на представляваната страна въззивно обжалване и неизпълнението на указанията за внасяне на държавна такса не съставлява основание по чл.262, ал.2, т.2 ГПК за връщане на подадената от нея въззивна жалба.
Като е върнал подадената от особения представител въззивна жалба поради невнасяне на държавна такса, въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 ГПК и е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за разглеждане на жалбата.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 671/2012 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.
ОТМЕНЯ определение от 01.06.2012 г., постановено по гр. д. № 7039/2012 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от С. Гугулянова – чрез особения й представител адв. Ю. С., въззивна жалба срещу решение от 19.03.2012 г. по гр. д. № 50144/2010 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по жалбата, и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :