О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
София 11.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 18.11.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 528/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение от 09.02.2009 год. по гр. д. № 3482/2007 год. Софийският градски съд е отменил решението от 28.03.2002 год. по гр. д. № 7200/2001 год. на Софийския районен съд, ТСК, 56 състав, и вместо него е постановил друго, с което осъжда “П” О. гр. С. да заплати на “Т” О. гр. С. сумата 3178,37 долара, представляваща незаплатено възнаграждение по допълнително споразумение към договор № 7/28.06.2000 год., ведно със законната лихва считано от 25.07.2001 год. до окончателното й плащане, сумата 597,60 долара представляваща неустойка за забавено плащане, както и да заплати 1850,70 лв. съдебни разноски.
С оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, решението на въззивния съд се обжалва от “П” О. гр. С., като към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК. В подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК се прилагат копия от решение № 1243/07.07.1997 год. по гр. д. № 1288/96 год. на ВКС V гр. о., решение № 688/13.10.2008 год. по т. дело № 356/2008 год. на ВКС ІІ т. о., и решение от 21.06.2005 год. по гр. д. № 607/2004 год. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът “Т” О. гр. С. не е заявил становище по касационната жалба.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима но счита, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че страните са сключили договор № 7/28.06.2000 год., съгласно който ответникът е възложил на ищеца да изпълни 1 брой проучвателен хидрогеоложки сондаж с дълбочина до 40-50 метра, който при положителни резултати от изпитанията, е трябвало да превърне в експлоатационен тръбен кладенец. Работата е включвала проучвателен и строителен етап, които са уговорени в договора, а с допълнително съглашение към договора, във връзка с незадоволителните резултати които са получени при прекарания на 64 м. дълбочина сондажен кладенец, страните са се споразумени сондирането да продължи до 120-125 метра дълбочина, като договорът и съглашението към него са сключени въз основа на оферта на ответника “Т” О. , която е била одобрена от инвеститора Български червен кръст – Национален комитет. По делото са назначени техническа и съдебно счетоводна експертизи, като е установено изпълнението на работата и, че възложителят е извършил частично плащане.
Въззивният съд е приел, че възнаграждението се дължи за изпълнената работа, а фактът че ответникът не е подписал протокола за приемането й не представлява основание за отказ да се заплати възнаграждението. Според приетото от въззивния съд, по делото не са ангажирани доказателства ищецът изпълнител да се е отклонил от поръчката, и възложителят да е имал възражения за некачествено извършени работи.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът е този за задълженията на възложителя за заплащане на изпълнителя на стойността на извършената от последния работа, но в процесния случай не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с представените решение № 1243/07.07.1997 год. по гр. д. № 1288/96 год. на ВКС V гр. о. и решение № 688/13.10.2008 год. по т. дело № 356/2008 год. на ВКС ІІ т. о., с които се приема, че задължението за изработка трябва да бъде изпълнено точно и добросъвестно и, че при присъждане на съответна част от уговорено възнаграждение трябва да се установи в каква част и на каква стойност извършената от изпълнителя работа може да бъде полезна за възложителя.
Колкото до решение от 21.06.2005 год. по гр. д. № 607/2004 год. на ВКС, ІІ т. о., с което е прието, че кредиторът не може да бъде принуден да приеме нещо различно от договореното, същото е неотносимо към спора, тъй като в процесния случай изпълнението е съгласно договора и допълнителното съглашение към него, и на възложителя не е престирано нещо което да е било различно от договореното.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по реда на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по материалноправния или процесуалноправния въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. По материалноправния въпрос по който се е произнесъл въззивният съд има богата съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.02.2009 год. по гр. д. № 3482/2007 год. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: