3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София,14.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1910/2016 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу определение № 190 от 17.03.2016 г. по в.т.д. № 522/2015 г. на Апелативен съд – В., с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение постановеното по делото решение № 321/07.12.2015 г. в частта за разноските.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, поради необоснованост на извършената от съда преценка за справедливия размер на адвокатското възнаграждение за осъществена при инстанционното разглеждане на делото защита на ищеца. Твърди се, че при преценка на фактическата и правна сложност на делото, въззивният съд не е съобразил в пълнота указанията, дадени в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира се отмяна на определението и намаляване на размера на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение до минимално установения такъв по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Формулираните в него въпроси не следва да се преценяват, тъй като определението на въззивната инстанция попада в обхвата по чл.274, ал.2 ГПК, което обуславя неприложимост на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В тази насока е т.24 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, при спазване на едноседмичния преклузивен срок.
С постановеното по делото въззивно решение, съдебният състав на Апелативен съд – В. е уважил изцяло предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за сумата 50 322.58 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска. С решението съдът се е произнесъл и по отговорността за разноски, направени в производството пред първата и въззивна инстанции. Зачитайки въведените от ответното дружество възражения за прекомерност и след преценка на сложността на делото от фактическа и правна страна, решаващият състав е редуцирал заплатените от ищцовото дружество адвокатски хонорари : от 5 760 лв. на 4000 лв. за производството пред Окръжен съд – Варна и от 4 200 лв. на 3 000 лв. за производството пред Апелативен съд – В.. Прието е, че липсват основания за намаляване на договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение до минималния размер по Наредба № 1/2004 г.
По повод постъпила от [фирма] молба за изменение на решението в частта за разноските, с искане за редуциране на присъдените в полза на ищеца разноски до размер на минималния такъв, решаващият въззивен състав е постановил атакуваното с настоящата жалба определение по чл.248 ГПК.
Определението е правилно.
Доводите в частната жалба за неправилна преценка на съотношението на цената на адвокатската защита на ищцовото дружество и фактическата и правна сложност на делото при инстанционното му разглеждане, са изцяло неоснователни. При произнасяне по надлежно въведено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съдът извършва самостоятелна преценка дали е налице основанието за редукция на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение. Действително, преценката за прекомерност е винаги субективна, но е обусловена от конкретните данни, относими към действителната сложност на спора. С оглед задължителните указания, дадени в т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при тази преценка съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 ДР на Наредба № 1/2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидените в тази наредба минимални размери. Следва да се отрази, че посоченото в § 2 ограничение е прогласено за нищожно с влязло в сила на 05.02.2016 г. решение № 1482 от 10.12.2014 г. на Върховния административен съд.
По делото липсват данни за допуснато от въззивния съд отклонение от постановките на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което съгл. чл.130, ал.2 ЗСВ е задължително за съдилищата. Съдебният състав на Апелативен съд – В., произнасяйки се по основанието по чл.78, ал.5 ГПК, е зачел фактическата и правна сложност на делото и предприетите процесуални действия от името на ищцовото дружество. В мотивите към определението е преценяван обема на правната защита на ищеца, като е даден точен отговор именно на въведените в молбата по чл.248 ГПК твърдения и доводи на молителя /сега частен жалбоподател/ във връзка с проведените съдебни заседания пред първата и въззивна инстанция.
Изрично следва да се отрази, че възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, обективирано в съдебни протоколи от 11.05.2015 г. на Окръжен съд – Варна и от 04.11.2015 г. на Апелативен съд – В., е изцяло бланкетно. Процесуалният пълномощник на ответното дружество не е изложил аргументи във връзка с основанието за претендираната редукция на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, поради което доводите в частната жалба, относими към това основание, не биха могли да се счетат са своевременно въведени.
Предвид горното, обжалваното определение на Апелативен съд – В. е правилно и следва да се потвърди. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 190 от 17.03.2016 г. по в.т.д. № 522/2015 г. на Апелативен съд – В..
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: