О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр. София, 18.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на 04.12.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
търговско дело № 897 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 114 от 14.01.2019 г., постановено по т.д. № 3327/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, ІІІ състав, с което, след отмяна на първоинстанционното решение на СГС, ТО, 16 състав, са отхвърлени исковете на касатора против ПИРИНСКА БИСТРИЦА – ЕНЕРГИЯ АД с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 127 407.48 лв. – стойност на балансираща енергия при небаланс за м. юни 2014 г., за която е издадена фактура № [ЕГН] от 30.06.2014 г.; и сумата 37 376.08 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.07.2014 г. до 08.06.2017 г.
Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост при постановяване на решението. Развити са подробни съображения, въз основа на които се моли същото да бъде отменено и предявените искове да се уважат, с присъждане на сторените разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се формулират въпроси, разрешени от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, които са относно: Правомощията на НЕК като обществен доставчик, координатор на специална балансираща група, да изменя подадените от участник в групата графици за производство на ел. енергия /1/; Противоречие на нормата на чл.78 ал.6 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ, бр.39 от 2014 г./ с разпоредбите на чл.93а от Закона за енергетиката във вр. с чл.31 от Закона за енергията от възобновяеми източници /2/.
Искането се обосновава с новите икономически и правни отношения, произтичащи от въведения през 2014 г. балансиращ пазар и липсата на произнасяне по същество от страна на ВКС по поставените въпроси, както и противоречивото им разрешаване от съдилищата.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, представя писмен отговор със становище за липса на въведените основания по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, както и за нейната неоснователност по същество. Претендира разноски за тази инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да достигне до извод за неоснователност на предявените искове, съставът на въззивния съд е изложил, че по смисъла на чл. 93а, ал. 1 ЗЕ енергията, произведена от възобновяеми източници, е част от тази, която общественият доставчик е длъжен да изкупува. В ал. 2 е предвидено, че общественият доставчик изкупува електрическа енергия определена в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т. 21 с цел осигуряване с електрическа енергия на крайните снабдители. В тези случаи, той определя почасовите количества за всеки отделен ден за всяка от централите, при отчитане на производствените характеристики на техните агрегати, прогнозните режими на работа и прогнозите на крайните снабдители, като така определените количества са задължителни за производителите /чл. 93а, ал. 3 ЗЕ/.
Произвежданата от ответника електрическа енергия е от възобновяеми източници и не попада в категорията, уредена в чл. 93а, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ, тъй като не се изкупува по договор за изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия. Ответникът не попада в групата на конвенционалните централи, с които съгласно чл. 15, ал. 2, т. 2 ПТЕЕ се сключват договори в рамките на разполагаемостта, а попада в хипотезата на чл. 15, ал. 2, т. 4 ПТЕЕ, отнасяща се до договори, сключвани с производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници и по комбиниран начин, които не са обвързани с определяне на разполагаемост. Ето защо, следва да бъде отречено правото на НЕК ЕАД като обществен доставчик да извършва корекции в подаваните от ответника ежедневни почасови графици за производство, съдържащи информация относно прогнозираното количество електрическа енергия, която следва да бъде произведена от него. Ищецът може да променя графиците само в хипотезата на чл. 93а, ал. 2 и 3 ЗЕ, към фактическия състав на които е неотносим ответника, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници.
Според съда не обосновава различен извод и разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ПТЕЕ, според която, всеки работен ден до 9.30 часа, общественият доставчик определя почасовите количества за следващия ден на „квотните централи“ и на производителите по чл. 93а ЗЕ /ДВ, 17.07.2012 г./, при отчитане на месечните задължения след актуализирането им, като почасовите количества задължително трябва да бъдат в рамките на производствените характеристики на техните агрегати и прогнозните режими на работа. Съобразявайки правилото на чл. 15, ал. 3 ЗНА, тази разпоредба от подзаконов нормативен акт, противоречи на по–високия по степен ЗЕ и не може да легитимира ищеца за описаното в правилата право.
Правото да налага корекции ищецът няма и в качеството си на координатор на специална балансираща група. Съгласно чл. 71, ал. 2 и чл. 77, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 10 ПТЕЕ координаторите на балансиращи групи само агрегират подадените графици от отделните производители и съответно ги изпращат в ЕСО ЕАД. Различен извод не следва и от разпоредбата на чл. 81, ал. 8 ПТЕЕ, която изисква да бъдат балансирани графиците за производство, графиците за потребление и графиците за обмен на една балансираща група, като известените покупки от други балансиращи групи и прогнозно производство в групата, да бъдат равни на известените продажби към други балансиращи групи и прогнозно потребление, тъй като тази норма не урежда изрично право на координатора на балансиращата група, да коригира почасовите графици на производителите на електрическа енергия.
Съгласно чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ изчисляването и разпределянето на разходите от образуваните небаланси се извършва съобразно принципите за тяхното разпределяне, разписани в общите условия на координатора на балансиращата група, като производителите на електрическа енергия, включително от възобновяеми източници и високоефективно производство, заплащат разноски за покриване на небаланси в съответната балансираща група, на която са членове, само в случай на разлика в подадените от тях графици и реално производство, а когато производителят не подаде график за производство, координаторът на съответната балансираща група го изготвя от негово име. От тази разпоредба се налага извод, че разноски за покриване на небаланс се дължат от производителя на електрическа енергия само в случай на разлика в подадените от него графици и реалното производство.
Съдът е заключил, че в качеството си на обществен доставчик, координатор на специална балансираща група, ищецът няма правомощието да изменя подадения от участник в групата график за производство на електрическа енергия. Позовал се е на даденото в същия смисъл разрешение от ВКС с решение № 250/07.11.2018 г. по т. д. № 1513/2017 г. на ІІ т.о.
Доколкото предмет на предявения иск е задължение на ответника по фактура, основано на претендирано от ищеца вземане за балансираща енергия при недостиг, формиран въз основа на незаконосъобразно извършени промени в графика за производство на ответника, искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е счетен за неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по следните мотиви:
Към момента по сходни казуси са постановени решения по чл.290 ГПК, както по цитираното от въззивния съд т.д.№ 1513/2017 г., така и по т.д.№ 1263/2018 г. на ІІ т.о., с които е даден отговор на поставените от касатора въпроси. Обжалваното решение е постановено в съответствие с тази практика на ВКС, поради което не е налице допълнителното селективно основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – разрешените от съда въпроси да са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, нито основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – въпросите да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
По тези съображения исканият достъп до касация следва да бъде отказан, а при този изход от спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 5 796 лв., представляващи надлежно уговорено и заплатено възнаграждение за настоящата инстанция.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 от 14.01.2019 г., постановено по т.д. № 3327/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, ІІІ състав.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, [населено място], с ЕИК[ЕИК] да заплати на ПИРИНСКА БИСТРИЦА – ЕНЕРГИЯ АД, [населено място], с ЕИК[ЕИК] сумата 5 796 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: