Определение на ВКС-ТК, І т.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№818
София,28.12.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 203 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д.-Общо застраховане”АД срещу Решение № 705 от 19.10.2010 год. по гр.д. № 879/2010 год. на Пловдивския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 947 от 29.06.2010 год. по гр.д.№ 3324/2009 год. на Пловдивския окръжен съд.
Произнасяйки се по предявен от [фирма] срещу Й. Г. Г. иск с правно основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ за сумата 60000 лв. и обективно съединен с него иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 2919.55 лв., Пловдивският окръжен съд е счел, че те са неоснователни. Сезиран с въззивната жалба на застрахователя, съставът на П. е потвърдил първоинстанционния акт. За да отхвърлят главния иск, съдилищата са се позовали на липсата на предпоставките на чл.274 ал.1 т.1 КЗ – недоказаност на твърдението на застрахователя, че при пътнотранспортното произшествие Г. е управлявал МПС след употреба на алкохол над 0.5 промила. Установено е, че при проверката с дрегер около 25 мин. След ПТП концентрацията на алкохол е била 0.09 промила. Г. е отказал даването на кръвна проба и такава е направена около 5 часа по-късно, показвайки отрицателен резултат за употреба на алкохол.
Касаторът [фирма] се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 по отношение на 8 въпроса, „по които САС неправилно се е произнесъл”: 1./ Презумира ли се употребата на алкохол при напускане на местопроизшествието или следва да се докаже от застрахователя; 2./ Съставлява ли отказът на водача да даде кръвна проба основание за ангажиране на отговорността му по чл274 ал.1 т.1 КЗ; 3./ При липса на спор, че водачът е напуснал местопроизшествието, следва ли въобще да се събират доказателства за употреба на алкохол; 4./ Възможно ли е по-късно извършено кръвно изследване да валидира липсата на проверка, поради напускане на местопроизшествието; 5./ Достатъчна ли е проверката с дрегер за опровергаване оборимата презумпция на чл.274 ал.1 т.1 КЗ; 6./ Може ли проверката с дрегер да дерогира отказа за даване на кръвна проба и оттам – за опровергаване оборимата презумпция на чл.274 ал.1 т.1 КЗ; 7./ Кой следва да бъде активната страна при фактическото опровергаване на презумпцията – водачът или органите на реда; 8./ Следва ли да се поставя знак на равенство между регреса по чл.274 ал.1 КЗ (употреба на алкохол) и този по чл.274 ал.1 т.1 предл.3 КЗ.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация Й. Г. в който се сочи, че касационен контрол не следва да бъде допуснат. Подържа се и евентуалното становище за неоснователност на касационната жалба. Има искане за присъждане на разноски. Приложен е договор за правна помощ със заплатено възнаграждение 6000 лв.
Становището на настоящата съдебна инстанция относно това, следва ли да бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение с оглед произнасяне по формулираните от касатора въпроси е следното:
Всъщност, тезата на касатора се основава на неправилното разбиране, че отклоняването от местопроизшествието и отказът от проверка за наличието на алкохол са равнозначни. В случая водачът действително е напуснал местопроизшествието, но след много кратко време (около 20 мин.) е спрян от орган на МВР и е направена проверка на алкохол с дрегер, резултатът от която е отрицателен. Кръвна проба е взета няколко часа по-късно, като няма спор, че има отказ от Г. да направи това по рано с оглед здравословното му състояние, но както мотивите за отказа, така и съпоставката на резултатите от кръвната проба, резултатите от дрегера, промеждутъкът от време и здравословното състояние на Г. са били обект на проверка в производството пред съдилищата, като са събрани всички ангажирани от страните доказателства. Т.е. въззивното решение се основава на тях.
Налице е задължителна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.74 ал.1 т.1 предл.3 КЗ, материализирана с постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения – Решение № 183 от 22.11.2010 год. по т.д.№ 30/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 16 от 02.02.2011 год. по т.д.№ 374/2010 год. С тях ВКС се е произнесъл по това, дали фактът на напускане на местопроизшествието от застрахования водач – причинител на вредите може да бъде квалифициран като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол. Съдът е приел, че фактът на бягство от местопроизшествието не е достатъчен, за да се ангажира отговорността на водача към неговия застраховател по застраховката „Гражданска отговорност“ при предпоставките на чл.274 ал.1 т.1 предл.3 КЗ, както и това, че отказът на водача да се подложи на проверка за алкохол или виновното му отклонение от нея подлежи на пълно главно доказване от застрахователя – ищец по иска с правно основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ. Както неколкократно бе посочено, проверка с дрегер в случая е извършена, а отказът да се даде кръвна проба непосредствено след ПТП е бил взет предвид и са събрани доказателства досежно този факт.
Поради изложеното по-горе, основания за допускане на касационен контрол не са налице.
С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски, съобразно представеното адв.пълномощно.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 705 от 19.10.2010 год. по гр.д. № 879/2010 год. на Пловдивския апелативен съд
ОСЪЖДА Д.-Общо застраховане”АД да заплати на Й. Г. Г. сумата 6000 лв. (шест хиляди лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.