О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
[населено място], 15.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 60 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. А. П., действащ като [фирма] срещу определение № 3889/27.11.2017г. по т.д. № 180/2016г. на САС, ТО, 11 състав, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за допълване на въззивно решение от 12.05.2016г. по т.д. № 180/2016г. на САС, ТО, 11 с.
В жалбата се излагат съображения, че САС неправилно е приел за начало на срока за подаване на молба за допълване на въззивното решение датата на връчване на същото, а не влизането му в сила; не е квалифицирал оплакванията по касационната жалба за непроизнасяне на въззивния съд по възражението за прихващане като молба за допълване на същото решение и неправилно е счел, че не е допустима молба по чл.250, ал.1 ГПК във връзка с възражение за прихващане.
Ответникът по частната жалба – СУ „Св. К. О.“ заявява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без разглеждане подадената молба по чл.250, ал.1 ГПК, състав на САС е приел, че сочената норма урежда две хипотези на допълване: на решение, което подлежи на обжалване и срокът му за допълване започва да тече от „връчването“ и на решение, което е необжалваемо и срокът за допълване на същото започва да тече от влизането му в сила. Тъй като въззивното решение по т.д. № 180/2016г. на САС е подлежало на касационен контрол, то апелативният съд е заключил, че срокът по чл.250, ал.1 ГПК към датата на подаване на молбата за допълване от ЕТ вече е бил пропуснат. Допълнително решаващият съд е изложил аргументи, че в касационната жалба на ЕТ срещу въззивното решение не е формулирано искане за допълване на същия съдебен акт, а оплакванията по нея във връзка с непроизнасяне от въззивния съд по възражение за прихващане имат отношение към правилността на решението.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд е сезиран с молба по чл.250 ГПК за допълване на въззивно решение от 12.05.2016г. по т.д. № 180/2016г. на САС, ТО, 11 с., с което след частична отмяна на решение № 1558/28.09.2015г. по т.д. № 1359/2013г. на СГС, ТО е осъден [фирма] да заплати на СУ „Св. К. О.“ сумата от 50 000лв., обезщетение за ползване на недвижими имот и е потвърдено решение № 1558/28.09.2015г. по т.д. № 1359/2013г. на СГС, ТО в частта за отхвърляне на иска на СУ „Св. К. О.“ против частния жалбоподател за заплащане на сумата от 247 333,33лв. по договор № 381/2003г. и анекс № 1/20.06.2007г. Съобразно правилата на чл.280, ал.2 ГПК същото въззивно решение подлежи на касационно обжалване. Препис от съдебния акт е бил връчен на ЕТ чрез процесуалния му представител на 17.05.2016г. и в срока по чл.283 ГПК е постъпила касационна жалба, образуваното касационно производство по която – т.д. №60356/2016г. на ВКС, II г.о., е приключило с определение № 267/14.06.2017г. за недопускане на касационно обжалване на решението на САС в неговата осъдителна част.
С молба вх. № 11930/05.07.2017г. [фирма] е поискал от САС да допълни въззивно решение от 12.05.2016г. по т.д. № 180/2016г. на САС, ТО, 11 с. с произнасяне по възражението, направено с отговора на исковата молба, за прихващане на дължимото обезщетение за неоснователно ползване на имота със стойността на извършените от търговеца подобрения в него.
Горната установеност налага следните правни изводи:
Упражняването на правото на страна в процеса да иска допълване на съдебното решение, ако липсва произнасяне по цялото й искане, е ограничено от закона със срок. Изрично законодателят в чл.250 , ал.1, изр.2 ГПК е разграничил два момента, от които започва да тече едномесечният преклузивен срок – от връчване на решението или от влизането му в сила. Разграничението се налага поради съществуването на два вида решения – обжалваеми и необжалваеми. С първите се свързва моментът на връчване на препис от решението, защото по силата на чл.259, ал.1 ГПК и чл.283 ГПК от същия този момент започва да тече срокът за подаване на въззивна, респ. касационна жалба. Втората хипотеза на процесуалната норма регламентира изчисляването на срока от влизане на решението в сила и е относима към окончателните решения, които влизат в сила в деня на постановяването им.
По аналогичен начин законодателят е подходил и при регламентирането на срока за подаване на молба по чл.248, ал.1 ГПК за допълване или за изменение на решение в частта за разноските, като изрично началото му е свързано при обжалваеми решения – с връчването им, доколкото „срокът за обжалване“ започва да тече от датата на връчване по правилата на чл.259, ал.1 ГПК и чл.283 ГПК, а при необжалваемите решения – от постановяването му, т.е. от влизането му в сила.
Ето защо подадената на 05.07.2017г. молба по чл.250, ал.1 ГПК от частния жалбоподател при връчено на 17.05.2016г. въззивно решение, което подлежи на обжалване, се явява недопустима. Само на това основание тя следва да се остави без разглеждане.
Неоснователни са доводите в частната жалба, че изложените в касационната жалба оплаквания за непроизнасяне на въззивния съд в обжалвания съдебен акт по редовно въведено в процеса възражение за прихващане следва да се квалифицира като молба по чл.250, ал.1 ГПК. Надлежно сезиране на съда от страна в процеса с молба за произнасяне с определен съдебен акт ще е налице, ако са наведени твърдения в обстоятелствената й част и е формулиран съответен петитум, а в процесната касационна жалба въобще липсва искане за допълване на въззивното решение. От друга страна непроизнасянето на съда по въведените от ответника възражения, вкл. възражението за прихващане, по което решението формира сила на пресъдено нещо, е въпрос на неправилност, а не на непълнота на съдебното решение. По това оплакване, представляващо касационно основание за отмяна на неправилното съдебно решение на осн.281, т.3 ГПК, ВКС дължи произнасяне само в решението си по чл.290 ГПК, т.е. ако е допуснал въззивното решение до касационен контрол. В случая касационното производство е приключило с определение по чл.288 ГПК, като не е допуснато касационно обжалване. Недопустимо е по реда на чл.250, ал.1 ГПК извън касационното производство и при постановен окончателен акт по чл.288 ГПК да се пререшава спорът, по влязлото в сила решение на САС.
Водим от горното, състав на ВКС, ТК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3889/27.11.2017г. по т.д. № 180/2016г. на САС, ТО, 11 състав.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: