О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№831
гр.София, 16.08.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 333/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Й. А. С. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 17591 от 28.02.2011 год. срещу въззивното решение от 21.12.2010 год. по гр.дело № 11842/2009 год. на Софийския градски съд, ГК, ІV-б състав, с което е оставено в сила решението от 31.08.2009 год. по гр.дело № 1734/2007 год. на Софийския районен съд, 71-ви състав за отхвърляне на предявения от жалбоподателката срещу Н. М. И., Д. Г. А. и А. Г. И. иск за допускане делба на апартамент № * в [населено място],[жк]-І ч. [улица], бл.*/стар бл.*/, вх.*, ет.*, състоящ се от стая, кухня, антре, вестибюл, килер и клозет с площ от * кв.м., подробно описан в първоинстанционното решение.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост с искане за отмяна на решението и допускане на съдебна делба или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат следните въпроси: а/ възможно ли е да се дава субективен превес на мнение по експертно заключение единствено въз основа на аритметично пресмятане на вида на отговорите на всяко от вещите лица, участвали в различни, при това еднородни експертизи в хода на производството по делото и има ли доказателствена тежест и каква експертиза, назначена да даде отговор на поставения въпрос, именно вследствие на противоречията в мненията на експертите в предходните експертизи; б/ процедурата по вписване на молби за отказ от наследство в особената книга на районния съд съдържа ли в себе си проверка от районния съдия по вписванията на автентичността на самите молби или се ограничава единствено до проверка на тяхната редовност от външна страна и охранителното производство по вписването на такива молби дава ли основание на решаващия съд в едно исково производство при открита процедура по оспорване автентичността им да приеме, че същата е установена в охранителното такова по вписването им? в/действителни ли са отказите от наследство, извършени след приемането на същото с конклудентни действия по смисъла на чл.49, ал.2 З..? г/ относно характера и правните последици от приемането на наследството с конклудентни действия и д/ приложението на чл.52 във връзка с чл.49, ал.1 З.. във връзка с чл.26, ал.2 ЗЗД относно условията за действителност на отказа от наследство и момента, в който той произвежда действие. Жалбоподателката се позовава на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – решение № 80 от 29.01.1992 год. по гр.дело № 1206/1991 год., І г.о.; решение № 991 от 21.11.1990 год.; решение № 137 от 20.12.1984 год. по гр.дело № 84/1984 год. ОСГК на ВС; решение № 596 от 12.06.1991 год. по гр.дело № 353/1991 год., І г.о.; решение № 732 от 16.07.1991 год. по гр.дело № 497/1991 год. І г.о.; решение № 622 от 06.07.1998 год. по гр.дело № 1499/1997 год. І г.о.; ППВС № 4/30.10.1964 год., т.14; решение № 732 от 16.07.1991 год. по гр.дело № 497/1991 год. І г.о.
Ответниците по касация Н. М. И., Д. Г. А. и А. Г. И. са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че процедурата за проверка на заявлението за вписване на отказа от наследство, както и на легитимацията на лицето, което го е подало, извършвана от районния съдия съгласно чл.52 във връзка с чл.49, ал.1 З.. е достатъчна гаранция, че отказът е направен от лицето, подписало заявлението /молбата/ в присъствието на съдията.
Отделно от това, градският съд е приел, че в входа на процеса не е проведено пълно и главно доказване на неавтентичността на молбите от името на Й. А. С./сега касатор/ за откази от наследството на майка й А. А. И. с вх.№ 1273/17.11.1986 год. и на баща й А. Г. И. с вх.№ 1274/17.11.1986 год. и за вписване на отказите в регистъра по реда на чл.49, ал.1 З.. Кредитирани са заключенията на единичната и първоначалната тройна почеркови експертизи, установяващи принадлежността на подписите на Й. С., положени под молбите. Съдът не е кредитирал особеното мнение на вещото лице Д. Г., тъй като изводът му е основан на разлика в транскрипцията на подписите под молбите, сравнена с тази на сравнителните образци и на установени разлики в направлението, сложността и формата на движението, каквито критерии използвали и вещите лица Ч. и Г.. Прието е, че преобладаващият брой вещи лица са установили съвпадение в степента на обработеност, общия вид и съдържанието на транскрипцията, преобладаващата форма и посоката на движенията, степента на свързаност и ред други графически признаци, чиято устойчивост е довела до логичния извод на експертите за полагане на подписите от С..
Изводите на втората тройна експертиза не са били възприети, защото вещите лица работили въз основа на различен сравнителен материал, а и заключението било подписано с особено мнение от вещото лице А., според което подписите принадлежат на С.. Това вещо лице, според градския съд, е проверило подписите, положени в пенсионната преписка на ищцата/сега касатор/, която е най-близка по време с датата на полагане на подписите под молите за отказ и заключението му съответства на заключението на вещите лица Ч. и Г.. Съдът се е позовал и на показанията на свидетелите П. и А. – първият заявил, че чул разговор между ищцата/касатор/ и нейния брат, проведен на ритуалния помен на майка им А. И., че Й. нищо не искала, тъй като брат й догледал родителите им и бил изплатил апартамента, а вторият заявил, че почти не е виждал Й. в процесния апартамент и знаел, че тя се била оженила много млада – на 16 години и отишла да живее другаде. От удостоверение от СДВР, сектор „БДС” за адресна регистрация градският съд приел, че Й. А. е била регистрирана адресно в ап.№ * само за три месеца – от август до ноември 1962 год., а в същото време членовете на семейството на брат й Г. И. живели продължително време в апартамента заедно с децата си Д. и А., данни за което имало в удостоверенията от СДВР, домовата книга и свидетелските показания.
Според градския съд, дори да се приеме, че отделни вещи на майката А. И. са били прибрани/изнесени/ от Й. С., тези действия не предполагат несъмненото й намерение да приеме наследството, а и не е било изяснено към кой момент е направено това „изнасяне”. Възражението, че отказите от наследство са недействителни, понеже впоследствие /през 1996 год./ е извършена съдебна делба, приключила със спогодба между Й. С. и Г. И. по отношение на друг, останал в наследство имот – дворно място във в.з.Д.-І ч.-*, заедно с паянтовата жилищна сграда в него е намерено за неоснователно, тъй като отказът от наследство, извършен и вписан в особената книга на съда на 17.11.1986 год. предхожда спогодбата по делбата /18.04.1996 год./.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани според жалбоподателката два процесуалноправни /б.б.”а” и „б”/ и три материалноправни въпроса /б.б.”в”, „г” и „д”/, които обаче по своето естество са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не са от значение за развитието на правото в смисъла, вложен в чл.280, ал.1 ГПК /срвн., т.4 от тълк.решение № 1/2009 год. на О. на ВКС/. Според тълкувателния акт, правният въпрос ще е от значение за развитието на правото, ако законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, жалбоподателката не сочи конкретна процесуалноправна норма, която да е непълна, неясна или да противоречи на друга правна норма, което да поражда необходимост от създаване на съдебна практика по нейното прилагане или от осъвременяване на съществуващата съдебна практика. Следва да се отбележи, че неточно въпросът по б.”б” от изложението е квалифициран като изцяло процесуалноправен, доколкото чл.52 и чл.49, ал.1 З.. уреждат отказа от наследство като едностранен формален акт и е предвиден ред за обективиране волята на наследника чрез писмено заявление до районния съдия в района на откриване на наследството и вписването му в особената книга при съда по реда на чл.49, ал.1 З.., което е конститутивен елемент на отказа. Градският съд е приел, че в случая всички предвидени в закона предпоставки са налице и на правените от ищцата /сега касатор/ откази от наследството на нейните родители са действителни, като е преценявал експертните заключения /относно подписите, положени под молбите от 17.11.1986 год./ и извършеното вписване в нарочната книга в съда, в чийто район е открито наследството. С оглед на това, като е приел, че процедурата по чл.52 във връзка с чл.49, ал.1ЗНасл. е достатъчна гаранция, че отказът от наследство е направен от лицето, подписало заявлението/молбата/ в присъствието на районния съдия, въззивният съд е изложил само едно от съображенията в подкрепа на извода, че подписите под молбите от 17.11.1986 год. са положени от Й. С.. Доколкото решаващият мотив за отхвърляне на иска за делба е основан преди всичко на преценката на заключенията на съдебно-графологическите експертизи, въпросът относно процедурата по вписване на отказа от наследство /б.”б” от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/, не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираният в изложението процесуалноправен въпрос относно извършената от въззивния съд преценка на експертните заключения /б.”а”/ също не обосновава необходимост от разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК Градският съд е изложил съображения защо кредитира заключението на единичната експертиза на вещото лице С. Ч. и заключението на първата тройна експертиза, изготвено от вещите лица С. Ч. и С. Г., както и особеното мнение на М. А., участник във втората тройна графологическа експертиза. В същото време, съдът е посочил причините, поради които не възприема заключението на вещите лица Д. Г. /останал на особено мнение като участник в състава на първата тройна експертиза/, както и това на вещите лица И. Л. и Ж. П. /взели участие във втората тройна експертиза/. В производството по чл.288 ГПК не може да се преценява правилността на извършената от въззивния съд преценка на експертните заключения, което е въпрос на проверка на основателността на касационната жалба по същество по реда на чл.290 ГПК, но предвид на това, че градският съд е изложил конкретни мотиви защо възприема едни от тях и защо отказва да стори това спрямо други, не е налице необходимост от допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос. Отговорът на този въпрос е даден многократно от съдебната практика и не би се стигнало до принос в правоприлагането при тълкуване на процесуалните норми, какъвто е смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Във връзка с възражението на ищцата/сега касатор/ за недействителност на отказите по съображения, че е извършила действия по приемане на наследството, останало от нейните родители, са анализирани показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели С. М. Т. и С. И. П.. По отношение показанията на първия от тях, градският съд е приел, че Т. е посещавал имота на [улица], за да помогне на Й. С. да пренесе вещи, останали от майка й, но в самия апартамент свидетелят не е влизал. От показанията на свидетеля П. /съсед на апартамента/ съдът също е приел, че ищцата/касатор/ е напуснала жилището много рано и впоследствие никога не е живяла отново при родителите си /свидетелят я видял само веднъж-на погребението на баба А./. Градският съд е приел, че не са доказани по категоричен начин действия на Й. С. по приемане на наследството, нито е установено към кой момент точно са извършени такива действия. Ето защо, не може да се приеме, че въззивното решение противоречи на решение № 80/29.01.1992 год. по гр.дело № 1206/1991 год., решение № 991/21.11.1990 год. и на решение № 137/20.12.1984 год. по гр.дело № 84/1984 год. на ОСГК на ВС, в които се подчертава, че отказът от наследство е недействителен, ако е предшестван от действия на наследника, които според чл.49, ал.2 З.. несъмнено разкриват намерението му да приеме наследството. Не е налице противоречие и с решение № 732 от 16.07.1991 год. по гр.дело № 497/1991 год. на ВС, І г.о., според което споразумението между сънаследници за ползване на останалия в наследство имот е израз на мълчаливото му приемане. В настоящия случай, въззивният съд е приел, че поделянето и ползването чрез спогодба от 1996 год. на другия наследствен имот – дворно място във в.з.”Д., Іч.-*” е ирелевантно за действителността на отказите, направени през 1986 год.
В обобщение, не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 21.12.2010 год. по гр.дело № 11842/2009 год. на Софийския градски съд, ГК, ІV-б състав, по жалба вх.№ 17591 от 28.02.2011 год. на Й. А. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/