О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
гр. София 25.06.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 15 юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 276 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника ДНСК [населено място], чрез ст.юрисконсулт М. Б. срещу решение от 10.08.2014 г. по в. гр. дело № 15532/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 07.08.2013 г. по гр.дело № 38879/2012 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отменено на основание чл.344,ал.1,т.1 КТ заповед № РД-15-0110/12.07.2012 г. на началника на ДНСК, с която на осн.чл.328,ал.1,т.2 – поради съкращаване на щата е прекратено трудовото правоотношение с Ю. Х. Н., последната е възстановена на длъжността, заемана преди уволнението „деловодител” в отдел „Д. и архив”, дирекция „Техническо, информационно, административно обслужване и връзки с обществеността” при ДНСК и ответникът е осъден да заплати на ищцата 1850.73 лв. обезщетение за оставането й без работа, поради уволнението за периода от 13.07.2012 г. до 06.11.2012 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 17.08.2012 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. въззивният съд допуснал ли е процесуално нарушение при неуказване на страната кое от твърдените обстоятелства е останало недоказано и съответно дали въззивният съд е следвало да приложи нормата на чл.273 ГПК, който е решен при наличие на предпоставките по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, 2. при уволнението по реда на чл.329,ал.1,пр.2 квалификацията, като основен компонент достатъчен критерий ли е при извършения подбор, 3. могат ли да се отчетат и другите предпоставки като преценка на работата от работодателя и резултати от трудовата дейност на служителя, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата. Цитирани са т.решение № 3/16.01.2012 г. по т.дело № 3/2011 г. ОСГК на ВКС, решение № 603/12.04.2006 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на ГПК/отм./, определение № 380/20.03.2013 г. по гр.дело № 905/2012 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.288 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Ю. Х. Н., чрез адв.К. Г. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на Ю. Х. Н. със заповед № РД-15-0110/12.07.2012 г. на началника на ДНСК на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата и за неговата отмяна, и за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението, за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете с пр.осн.чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ и е препратил към мотивите на същото на основание чл.272 ГПК.
Прието е за безспорно, че страните са били в трудовоправни отношения породени от трудов договор – ищцата е била възстановена на работа с влязло в сила съдебно решение и при условията на чл. 345 от КТ считано от 10.07.2012г. Възстановяването е на длъжността деловодител, отдел Д. и архив, дирекция ТИАОВО.
Със заповед № РД-15-0110/12.07.2012г на началника на ДНСК е прекратено трудовото правоотношение между страните поради съкращаване на щата. Заповедта е връчена на ищцата на 12.07.2012г.
Прието е също за безспорно наличието на реално съкращаване на щата при ответника, извършено от компетентен орган и преди уволнението на ищцата. С оглед твърденията на ищцата е приет за спорен факта на извършването на подбор, така и законосъобразността на извършения подбор.
Съдът е приел, че извършването на подбор работодателят е доказал с протокол от 11.07.2012г за извършена преценка на показатели, относими към подбора, от комисия, назначена от работодателя със заповед от 10.07.2012г. Протоколът е оспорен от ищцата с молба от 20.05.2013 г. като частен документ, съдържащ изявления на членовете на комисията и като документ, препращащ към протокол за подбор, който вече е бил предмет на съдебно обсъждане.
Въз основа на протокола от 11.07.2012 г. съдът е приел, че работодателят е извършил подбор между ищцата и лицата, заемащи длъжността деловодител в отдел Техническо и деловодно обслужване в дирекция ФАПТО. Прието е, че според последното щатно разписание, относимо към момента на уволнението на ищцата за длъжността деловодител в посочения отдел са предвидени 5 щатни бройки. Посочил е, че при съкращаването на ищцата подборът е извършен между заемащите до този момент тези 5 щатни бройки и ищцата. Въззивният съд е приел, че съобразно представения протокол от 11.07.2012г. реален подбор между посочените шест лица не е направен. Приел е, че липсва оценка на заемащите длъжността „деловодител” в отдел ТДО по първия критерий – по-висока квалификация. Според въззивния съд не е ясно какво работодателят е оценявал като квалификация на заемащите длъжността, че не е направена съпоставка между заемащите длъжността, между които се прави подбор, за това кой има по-висока квалификация. Прието е, че не е извършена съпоставка между лицата, заемащи една позиция по първия критерий и, че не е ясно кое измежду посочените в протокола шест лица, заемащи длъжността „Деловодител” е с по-висока квалификация. По втория критерий – за това кой работи по- добре съдът е посочил, че има поставени оценки от комисията, приети от работодателя, че липсва яснота на какви критерии отговарят тези оценки, как са сформирани и какво обективно е оценено, какви качества относими към ефективното точно изпълнение на трудовите задължения работодателят е ценил. Съдът е приел, че право на работодателя е да извърши подбора, чрез оценяване чрез точки, но при съдебно оспорване следва да се докаже как са сформирани точките, какво стои зад дадените точки, за да може съдът да направи извод дали оценките действително отразяват притежаваните от работника качества за изпълнение на възложените му функции. Прието е, че при съдебен контрол на извършения подбор е необходимо работодателят да представи доказателства не само относно качествата на оспорващия подбора работник, но и на другите работници, за да бъде направена съпоставка между лицата, заемащи еднаквата или сходните трудови позиции. Посочил е, че по делото не са представени такива доказателства. Според въззивния съд ако се приеме, че препращането към стария протокол за подбор представлява мотиви за оценяването на ищцата като незадоволително изпълняваща своите трудови функции липсват мотиви и доказателства за другите лица, заемащи процесната длъжност, относно начина по който те изпълняват своите трудови задължения. Прието е, че при оспорване на дадените оценки от ищцата с молба от 20.05.2013г. с твърдението, че е имала добри показатели и оценките не са обективни в тежест на работодателя е да докаже главно и пълно с всички доказателствени средства законосъобразността на извършения подбор, като част от законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Приел е също, че поради липса на такива доказателства и разпределената доказателствена тежест се налага извода, че по делото не е доказано извършването на законосъобразен подбор при съкращаването на ищцата.
С оглед на тези съображения въззивният съд е направил извода, че незаконосъобразно е упражнено правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, че не е спазена императивната разпоредба на чл.329 от КТ и поради това уволнението на ищцата е незаконосъобразно. Приел е, че предявеният иск за отмяна на уволнението на ищцата следва да се уважи. Прието е също, че с оглед уважаването на иска по чл.344,ал.1,т.1 от КТ е основателен и иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ.
Въззивният съд е приел, че е основателен и иска за заплащане на обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 от КТ, че исковата претенция е висяща пред същия съд за периода от 13.07.2012 до 06.11.2012г., че правилно първоинстанционния съд е определил размера на последното получено от ищцата Б. и правилно е изчислил сумата, която й се дължи като обезщетение за незаконно уволнение за процесния период.
Поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението на последния е потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по първия въпрос от изложението. Същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касае правилността на обжалваното решение и е основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Според същата практика материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако същият бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на това тълкуване съдът преценява, че поставеният въпрос не е правен и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по втория и трети въпроси от изложението. Въззивният съд не е разрешавал посочените въпроси в обжалваното въззивно решение и тези въпроси не са обусловили решаващите му правни изводи. Следователно втория и трети въпроси от изложението не представляват правни въпроси и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъждат предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси от жалбоподателя ДНСК [населено място].
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата следва да се присъди сумата 300 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 10.08.2014 г., постановено по в.гр.дело № 15532/2013 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 137446/19.11.2014 г., подадена от ответника Дирекция за Национален строителен контрол, чрез ст.юрисконсулт М. Б..
Осъжда Дирекция за Национален строителен контрол, [населено място], [улица] да заплати на Ю. Х. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], „З. Б 5”, [жилищен адрес] сумата 300 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: