Решение по т. д. № 983/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
София, 04.07.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
При секретаря Кр. Атанасова
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 983 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 331 от 28.06.2011 г. по т. д. № 484/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 74/8.02.2011 г. по т. д. № 93/2010 г. досежно определената начална дата на неплатежоспособността – 19.05.2008 г. на [фирма], [населено място], и е определена друга по-ранна дата – 09.05.2006 г.
Въззивното решение е допуснато до касационен контрол с определение № 24/16.01.2012 година на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, като се позовава на произнасяне от въззивния съд по нередовна жалба, маркирайки процесуалната норма на чл. 260, т. 4 ГПК.
Изложил е възражения, направени и пред Пловдивски апелативен съд за отсъствие във въззивната жалба на Н. на излагане на факти, свързани със самото искане за промяна на датата, както и за липса на конкретен петитум в тази насока.
Твърди се, че жалбоподателят е поискал от въззивния съд да се отмени първоинстанционното решение в частта му, определяща конкретната начална дата, като не е обосновал и не е изложил становище, свързано с друга начална дата, за да може страните в производството по несъстоятелност да проведат своята защита срещу фактическите и правни твърдения на Н., която не е участвала в първоинстанционното производство.
Ответниците по касация – [фирма] /н./ със синдик Г. Г., [фирма], [населено място] и Н. агенция за приходите, [населено място] не изразяват становища по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Производството по несъстоятелност срещу [фирма], [населено място] е инициирано по молба на кредитора [фирма], [населено място]. Касаторът е въвел твърдения, че от 2003 година с длъжника са в трайни търговски взаимоотношения, основани на договор за доставка на коркови изделия от 24.03.2003 г. Молителят е посочил, че страните са изпълнявали договорните си задължения до средата на 2006 г., когато [фирма] е спрял плащанията на доставени изделия, и е останал задължен за 191 518,96 лв., съгласно подписани двустранно фактури за всяка доставка.
След юни 2007 година, когато са извършени частични плащания за 3069,34 лв., предвид останалите неразплатени доставки, страните са подписали споразумение, в което са уговорили план и срокове за погасяване на задълженията. След като е констатирана забава в изпълнение на уговореното по плана, на 14.08.2007 г. целият непогасен остатък от задължението е станал предсрочно изискуем, което е дало основание на кредитора да поиска издаване на изпълнителен лист за част от дължимите суми, като по него също не е постъпило плащане и сумата е останала неиздължена.
В молбата за откриване на производство по несъстоятелност са посочени и настъпили корпоративни промени у длъжника през 2007 г. и придобиването му от офшорна компания.
В срока по чл. 629, ал. 3 ТЗ към производството се е присъединил и кредитора [фирма] , [населено място].
Съдът по несъстоятелността е постановил съдебен акт, с който е обявил неплатежоспособността на длъжника [фирма], [населено място], определил за начална дата на неплатежоспособността 19.05.2008 г. Открито е производство по несъстоятелност, длъжникът е обявен в несъстоятелност, прекратени са правомощията на органите му и е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Назначен е синдик, определена е датата на първото събрание на кредиторите и е постановено започване на осребряване на имуществото.
Първоинстанционното решение № 74/18.02.2011 г., поради необжалването му от страните е влязло в сила, с изключение на частта му, свързана с определената начална дата на неплатежоспособността.
Производството по в. т. д. № 484/2011 г. е образувано пред Пловдивски апелативен съд по въззивна жалба на Н. /Н./ срещу решение № 74/18.02.2011 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, определяща на [фирма] начална дата на неплатежоспособността 19.05.2008 г.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправни въпроси : Следва ли във въззивната жалба, когато се обжалва решение по чл. 630 ТЗ, само в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността, при хипотеза на упражнено право по чл. 613а, ал. 2 ТЗ от трето лице, да се формулира конкретно искане за отмяна на постановения съдебен акт, като се посочи не само в какво се състои порочността на решението, но и в какво се състои искането /т. е. коя дата счита за начална на неплатежоспособността/, и ако това не е направено, задължен ли е въззивният съд да приложи чл. 262 , ал. 1, във вр. с чл. 260, т. 4 ГПК.”
По въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване:
Изискванията към формата и съдържанието на въззивната жалба са уредени в Глава ХХ, Дял ІІ ГПК и тази правна уредба е приложима по отношение на производствата по несъстоятелност. Процесуалната норма на чл. 260, т. 3 въвежда задължение за жалбоподателя да посочи в какво се състои порочността на решението, а в т. 4 на същия текст съществува задължение жалбоподателят да заяви в какво се състои искането му.
Въззивното обжалване, уредено в действащия от 01.03.2008 г. ГПК е от вида на ограниченото въззивно обжалване, като типични за него са правомощията на въззивната инстанция след проверка на валидността на решението и по допустимостта в обжалваната му част, да разгледа и реши материалноправния спор само въз основа на посочените в жалбата основания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. В случай, че жалбоподателят не е посочил, при обжалване на решението на съда по несъстоятелността, в частта му за началната дата на неплатежоспособността, защо счита, че съдът неправилно е определил началната дата на състоянието на неплатежоспособност и не е аргументирал своите фактически и правни изводи относно тази дата, то както за първоинстанционния съд, така и аналогично за въззивния съд възниква задължението по чл. 262, ал. 1 ГПК.
При подобна хипотеза, в изпълнение на процесуалните норми, въззивният съд е следвало да остави без движение жалбата, като укаже на страната да посочи конкретно в какво се състои искането на жалбоподателя, свързано с твърдението за неправилно определена начална дата на неплатежоспособността, тъй като не е достатъчно жалбоподателят да иска отмяна на решението в тази му част, без предложение за заместване на възприетата за меродавна от първоинстанционния съд дата с друга.
Не би могло да се приеме, че е налице колизия между посочената процесуална норма, свързана с ограничения въззив и чл. 621а,ал.1, т. 2 ТЗ, тъй като първото процесуално правило въвежда задължение за страната, която обжалва, да обоснове основанията за неправилност на вече постановения първоинстанционен съдебен акт и да направи конкретно искане, и по този начин определя обхвата на проверката от горната инстанция, докато особеното правило в производството по несъстоятелност е адресирано единствено до решаващия съд, като му е предоставена възможност по свой почин да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за неговия съдебен акт.
Налице е съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 153/23.12.2010 г. по т. д. № 255/2010 г., І т. о. на ВКС, в което е посочено, че разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ се явява специална по отношение нормата на чл. 266, ал. 1 ГПК, с която се преклудира правото на страната да сочи и представя доказателства. Нормата на ТЗ е свързана със засилване на служебното начало в производството по несъстоятелност, но съблюдаването на този принцип не следва да води до ограничаване на други, гарантирани от ГПК принципи, и в случая – въпрос на приоритет е градиране на значението им в конкретното производство.
След като съдът по своя инициатива може да задължи страните да представят необходими доказателства, вкл. и чрез използване на специални познания на експерти във всяка една от фазите на производството по несъстоятелност, то преди да предприеме подобно действие в още по-голяма степен за въззивният съд ще е обвързващо задължението да изисква от жалбоподателя да уточни оплакванията си и да формулира конкретно искане.
Вярно е, че в конкретния случай е налице определена специфика, предвид и характера на производството по несъстоятелност, и съдържащите се в Част ІV на Търговския закон процесуални норми, в т. ч. въведените законови изисквания за съдържанието на съдебния акт, с който се открива производство по несъстоятелност. Но след като по отношение началната дата на състоянието на неплатежоспособност се формира сила на пресъдено нещо и тя е от значение за следващи процесуални действия, които съдът и страните биха предприели, не могат да се пренебрегват изискванията за изготвяне на въззивната жалба по такива дела с оглед предоставяне на равни права и възможности за защита на участниците в производството, както и свобода на решаващия съд за установяване на факти, които са от значение за делото /в случай на обжалване от значение за изясняване на поставения с жалбата правен или фактически въпрос/.
Ако във въззивната жалба отсъства конкретизация, изложени са бланкетни доводи за това, че началната дата е била неправилно определена, не се аргументира в какво се състои порокът на първоинстанционния съдебен акт, дори и да се приеме, че по отношение на определянето на този елемент от фактическия състав на неплатежоспособността, съдът не е обвързан от твърденията на страните, то с оглед зачитане процесуалните права на участниците в съдебното производство и осигуряване равенство на страните във въззивното производство, би следвало да се предостави възможност на ответниците по въззивната жалба да могат да осигурят адекватна защита.
Принципът на равенство на страните изисква насрещната страна да може да противопостави такива факти и доказателства, с които да отрече правните последици на използваното ново защитно средство. Гарантирането на равни процесуални възможности е принцип, приложим пред всяка съдебна инстанция, но съблюдаването му се налага в не-по малка степен и от обстоятелството, че обжалването се предприема от трето, неучаствало пред първата инстанция лице, което въвежда нови факти, позовава се евентуално на нови доказателства, които не са били представени пред първата инстанция или не са били преценявани от експерт и пр.
Изложеното изисква ответниците по въззивната жалба да имат възможност при изготвяне на отговори и упражнявайки своите процесуални права да проведат защитата си пълноценно.
Или при обжалване на решението по чл. 630 ТЗ, в частта за началната дата на неплатежоспособността, съобразявайки ограничения характер на въззивното обжалване по чл. 269 ГПК, предоставящо на въззивната инстанция правомощие да разгледа и реши материалноправния спор само въз основа на посочените в жалбата въпроси, свързани с основания за неправилност, и зачитайки прогласения в чл. 121, ал. 1 от Конституцията принцип на равенство на страните в процеса, съдът е задължен да приложи процесуалната норма на чл. 262, ал. 1 ГПК, ако жалбата не отговаря на изискванията по чл. 260, т. 4 ГПК, и в частност, не е изложено в какво се състои искането, свързано с отмяна на решението по несъстоятелност в частта за началната дата на неплатежоспособността..
По основателността на касационната жалба:
Оплакванията, които се излагат от жалбоподателя са свързани с нарушения от въззивния съд на процесуални норми, довели и до ограничаване правото му на защита пред тази инстанция.
В производството по делото се установява, че въззивната жалба е подадена от Н. на основание чл. 613а, ал. 2 ТЗ, т. е. от легитимирано лице срещу тази част от съдебния акт на съда по несъстоятелност, с която е определена дата на неплатежоспособността – 19.05.2008 г. Въззивният съд е счел, че третото, неучаствало в производството по делото лице се легитимира като кредитор въз основа на влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение – приложено с жалбата наказателно постановление № 16562-0133118/21.06. 2006 г., влязло в сила на 23.08.2006 г. Въззивната жалба съдържа изложение на оплаквания за това, че е налице неправилно определена начална дата, сочи се, че с оглед презумпциите по чл. 608, ал. 2 ТЗ съдът е приел за начална датата на последното извършено плащане от длъжника, съобразно отговорите на експертите.
В жалбата отсъства аргументация за неправилно определена начална дата, нито е посочено евентуално коя дата да се счита за начална и въз основа на какви документи базира изводите си за неправилност на решението в тази му част.
Ответникът по въззивната жалба – [фирма] в писмен отговор е възразил, изложил е оплаквания за нередовност на въззивната жалба /чл. 260, т. 4 ГПК/, подробно е обосновал, че е налице застрашаване правата на останалите участници в производството, тъй като жалбата е обща, базира се на оплаквания, свързани с въпросите за определяне икономическото състояние на длъжника, относими към тази част от решението, която е влязла в сила. Изложени са и аргументи, за преференциалния характер на нормата на чл. 613а, ал. 2 ТЗ, предоставяща възможност на Н. като кредитор, който е уведомен за предстоящото производство спрямо определения длъжник по силата на законова норма, и който след като не е счел за нужно да участва пред съда по несъстоятелността, да представи доказателства, свързани с неплащане на конкретни задължения, и да изложи правни съображения, се включва в производството посредством депозиране на бланкетна жалба пред въззивната инстанция.
С определение № 691/04.05.2011 г., съставът на Пловдивски апелативен съд, като е счел, че е достатъчно във въззивната жалба жалбоподателят да укаже коя част от решението обжалва, приемайки, че по отношение на началната дата съдът следял служебно, е отказал да остави жалбата без движение с указания, и е поставил допълнителна задача на експерта.
В съдебно заседание пред Апелативния съд, вещото лице поддържа представено допълнително заключение, в което се сочи, че не би могло да се преизчислят коефициентите за ликвидност, тъй като не разполага с данни, различни от коментираните в предходното заключение и приложени по делото, вкл. годишните финансови отчети за периода от 2004 до 2007, вкл. Допълнителното експертно заключение е прието без възражения на страните.
В обжалваното въззивно решение съдът, излагайки изводи, свързани с преценка началната дата на неплатежоспособността, не е зачел експертните заключения, мотивирайки се с факта, че те се базират на годишните финансови отчети и се предполагало, че не съдържали достоверна информация и трудно би могло да се направи извод въз основа на тях относно началната дата на неплатежоспособността. Счел е, че тъй като в допълнителното експертно заключение, депозирано пред първоинстанционния съд се съдържала информация за неплатено данъчно задължение от май 2006 г., то началната дата следвало да се счита именно тази – 09.05.2006 г., съгласно ДРА за неплатен ДДС.
Отказът на съда да приложи процесуалната норма на чл. 262, ал. 1 ГПК по отношение на нередовната въззивна жалба на Н. е довел до нарушаване на основни принципи в гражданския процес /чл. 9 ГПК/ и е рефлектирал при изясняване спора от фактическа страна относно преценката за началния момент на състоянието на неплатежоспособност. Допуснато процесуално нарушение е съществено, тъй като нарушавайки основни принципи на гражданския процес, свързани със състезателността и равенството на страните в гражданското производство се ограничават целите на процеса, а именно да се даде възможност за участие на всяка една от страните в еднаква степен, като се зачете и това, че интензитетът на равенството трябва да бъде толкова по-висок, колкото в по-голяма степен крайният акт е обусловен от процесуалните действия на страните.
Специфичността на производството по несъстоятелност и тази му особеност, че съдът е властен сам да прецени коя е началната дата на състоянието на неплатежоспособност по всяко едно дело въз основа на събраните доказателства, в това число и по свой почин да установява определени факти и да събира доказателства, тъй като тя е елемент от съдебното решение и в тази част се формира сила на пресъдено нещо, не освобождава въззивния съд от задължението това произнасяне да се извърши по жалба, която не страда от недостатъци, които да подлежат на поправяне по посочения процесуален ред, и при зачитане на основни правни принципи в гражданското съдопроизводство.
На основание чл. 293, ал. 2 ГПК решението ще следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд за изпълнение на процедура по чл. 262, ал. 1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 331 от 28.06.2011 г. по т. д. № 484/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: