О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842
гр. София, 25.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 5548/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. И. Г. срещу определение № 5481, постановено в закрито заседание на 13.03.2014 г. по ч. гр. дело № 3422/2014 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ „Б” състав.
Ответницата К. П. Д. поддържа становище за процесуална допустимост на частната касационна жалба, но по същество счета, че е неоснователна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С определението, предмет на обжалване състав на Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на В. Г. срещу определение от 12.11.2013 г. по гр. дело № 61399/2011 г. на Софийски районен съд, 42 състав, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя /в частна жалба вх. № 1023941 от 25.06.2013 г. в СРС/ за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване, като неоснователна. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в молбата за възстановяване на срок не са спазени изискванията на чл. 64, ал. 2 ГПК и чл. 65, ал. 1 ГПК – не са релевирани /още по –малко доказани/ особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Съдебният състав на въззивната инстанция е констатирал, че такива обстоятелства не се посочват и в частната жалба. Изложено е още, че в производството пред Софийски градски съд не може да се обсъжда дали указанията на Софийски районен съд за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване са правилни и е посочено, че такова обсъждане може и трябва да стане само при разглеждане на вече депозираната частна жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба. За ирелевантно за законосъобразността на обжалваното определение въззивният съд е приел и въпросът, дали и кога районният съдия се е произнесъл по искане за отвод.
Първият въпрос в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран, както следва:
„1.Разпореждането на първоинстанционния съд за определяне на държавната такса за разглеждане на въззивна жалба съставлява ли правораздавателен акт на съда, подлежащ на обжалване по реда на инстанционния контрол, или е акт по администриране на делото, при която дейност ex lege се прилага Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ?”
Както се вижда от съдържанието на цитирания текст въпросът не е относим към мотивите на Софийски градски съд, в които се разглежда основателността на молба по чл. 65, ал. 1 ГПК, съответно наличието на предпоставки по чл. 64, ал. 2 ГПК. Характеристиката на разпореждането за определяне на държавна такса не е била предмет на процесуалноправния спор и въззивният съд не е формирал правни разрешения в тази насока. Цитираният в приложението въпрос, като неотносим към мотивите на обжалваното пред настоящата инстанция определение не формира общо основание за допускане на касационно обжалване.
Следващият въпрос в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е със следното съдържание:
„2. Незаконосъобразно разпореждане на съда относно определяне на такса за въззивно обжалване, очевидно в нарушение на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, препятстващо развитието на делото, представлява ли непредвидено и особено обстоятелство, което страната не може да преодолее, и позоваването на него в хипотезата на чл. 65 от ГПК следва ли да се разглежда от въззивния съд ?”.
Въззивният съд е посочил, като неотносим към предмета на процесуалноправния спор въпроса за правилността на указанията на Софийски районен съд за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване. За това по този въпрос, както и по поставения в приложението втори въпрос, цитиран по- горе не са формирани правни разрешения във въззивното определение. Въпрос, по който съдът не е приел правни разрешения не може да формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следователно и по него не е налице основание за допускане на касационен контрол. Същевременно във връзка с решаващите изводи на въззивния съд по приложението по чл. 64, ал. 2 ГПК частният жалбоподател не е релевирал в приложението към частната жалба правен въпрос, който същият е длъжен да посочи и обоснове и чието съдържание е разяснено с ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, в което е посочено /т. 1/, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. С оглед липсата на общо основание не е налице и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1/. В случая частният жалбоподател е възпроизвел нормативния текст на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, което не съставлява посочване и мотивиране на основание за допускане на касационно обжалване.
Частният жалбоподател не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане касационно обжалване на определението.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5481, постановено в закрито заседание на 13.03.2014 г. по ч. гр. дело № 3422/2014 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ „Б” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: