О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
София, 19.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 3566/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от СОУ „Н. В.”-с.Венец, представлявано от директора С. К. и процесуален представител С. Г. срещу определение от 25.02.2013 г. по гр.д.№ 752/2012 г. на Шуменския окръжен съд, с което е допълнено на основание чл.248 ГПК решение №23/29.01.2013 г. по същото дело, като са присъдени разноски в размер на сумата 620 лв. за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника по жалбата Х. Х. Х..
Жалбоподателят прави оплакване ,че платената сума за адвокатско възнаграждение е за защита, която включва не само такава срещу подадената въззивна жалба, но и относно искане за присъждане на обезщетение при незаконно уволнение за допълнителен период, съдържащо се в отговора . Поради това намира, че по своя характер в случая отговорът представлява въззивна жалба ,че въззивният съд е приел, че е бил сезиран с такова искане, но не е допуснал доказателства за установяването му , не се е произнесъл основателно ли е то и решението е останало непълно. Счита, че неправилно са присъдени разноски ,без да е представен списък.Намира, че въззивният съд неправилно е приел възражението му за прекомерност за несвоевременно направено.
Ответникът по частната жалба Х. Х. Х. не взема становище по нея.
С определение № 626/14.10.2013 г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. №6/2012 г. на ОСГТК ,тъй като е обусловено от разрешението на поставения в т.24 от предложението за образуването му въпрос: по кой ред се обжалва определение на въззивен съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските-по реда на чл.272 ал.2 ГПК или по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Към настоящия момент пречката за движение на делото е отпаднала, поради което са налице условията на чл.230 ГПК за възобновяване на производството по делото и продължаването му от същото действие, при което е било спряно.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение ,подлежащо на обжалване по реда на чл. 274 ал.2 ГПК,според разрешението по т.24 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК, поради което е допустима.
По основателността й , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в законовия срок е сезиран с молба по чл. 248 ал.1 ГПК и са налице предпоставките на чл.78 ал.3 ГПК за присъждане на разноските на въззиваемия Х. Х..Изходът на делото е в негова полза и са представени доказателства, които ги установяват, а оспорването им за прекомерност е направено след последното заседание във въззивната инстанция.
Обжалваното определение е правилно.В настоящото производство не могат да бъдат обсъждани доводите на жалбоподателя за непълнота на въззивното решение.При преценяване размера на разноските, които следва да се присъдят и обема на защита въззивният съд не е формирал извод,че такива се дължат и за защита по насрещна въззивна жалба.
По въпроса кога възражението за прекомерност е преклудирано е налице задължителна съдебна практика, създадена с определение № 372/16.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 223/2012 г. ІV г.,постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК,която настоящият състав споделя. Според разрешенията дадени в него, когато искането по чл.78 ал.5 ГПК се прави в отговор на молба по чл.248 ГПК за допълване или изменение на решението в частта за разноските, то е своевременно.Възражението ще е преклудирано, ако се прави за пръв път в молба по чл.248 ГПК. В случая възражението е направено в отговора на молбата по чл. 248 ГПК и поради това не е преклудирано, но не е основателно.Присъдени са разноски в размер на 620 лв.за адвокатска защита във въззивно производство по иск за отмяна на уволнение и възстановяване на работа.С оглед фактическата и правна сложност на спора, обусловени от конкретните обстоятелства по делото, свързани със значителната по обем специфична документация и подзаконова уредба ,възнаграждението за адвокат не е завишено.
Неоснователно е и възражението,че не е следвало да се допълва въззивното решение с присъждане на разноски за въззивната инстанция, тъй като не е представен списък на разноските. Съгласно чл. 80 ГПК и правните разрешения по прилагането му , дадени с т.2 и т.8 на ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. ОСГТК, представянето на списък е абсолютна процесуална предпоставка за изменение на решението в частта за разноските, касаещо размера на вече присъденото. Но когато е налице пропуск на съда да се произнесе по искането за разноски, непредставянето на списък не е пречка за допълването на акта му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№ №3566/2013 г.,ІІІг.о.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.02.2013 г. по гр.д.№752/2012 г. на Шуменския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: