2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4/2016 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 17.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4/2016 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 1178/16.06.2015 год., постановено по в.гр.дело № 781/2015 год. по описа на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, осми състав за потвърждаване решение № 5378/28.11.2013 год. по гр.дело № 16572/2012 год. на Варненския районен съд, осми състав в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. П. Л. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] П. П. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК срещу М. Д. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3, ап.4, за установяване в отношенията между страните, че М. Д. Г. не е собственик на реална част от поземлен имот (ПИ) № 1139 по ПНИ на СО”С. Н.”-гр.В., с площ от 771 кв.м.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Д. П. Л. и П. П. К., представлявани от адвокат Ю. А. Б., които го обжалват в срока по чл.283 от ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК по въпросите:
1. Възможно ли е съдът да установи правото на собственост на ответника по отрицателен установителен иск без ответникът да е доказал идентичност на процесния имот с този, чиито предполагаеми права е придобил въз основа на представеното от него основание?
2. Следва ли да се приема за установено правото на собственост на ответника по отрицателен установителен иск в случай, че последният не е доказал действителността на основанията, от които произтича претендираното от него право?
3. Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, който се намира в роднински взаимоотношения със страна по делото и се явява заинтересован от развоя на процеса в полза на същата страна?
От ответницата по касация М. Д. Г., представлявана от адвокат Д. П. М., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че заявената искова претенция е неоснователна и недоказана с оглед забраната на императивната разпоредба на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, която има материалноправен характер и конкретните указания, дадени с отменителното решение № 36/06.03.2015 год. по гр.дело № 4994/2014 год. на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, според която се възстановява правото на собственост върху имота притежаван преди замяната, освен ако с получения при замяната имот са извършени разпоредителни действия или е застроен, както е в случая. Взето е предвид, че ответницата се легитимира като собственик на 1000 кв.м.лозе в землището на [населено място], м.”А.”, получено по дарение през 1981 год. от родителите й Д. С. Д. и А. П. Д., а според разрешение за строеж от 1985 год., констативен акт за извършеното над разрешеното фактическо застрояване от 1998 год., извадки от КК, актуални скици и събраните гласни доказателства е застроила в чертите на имота масивна триетажна сграда, завършена на груб строеж с покривна конструкция. Отчетено е, че праводателите на ответницата са придобили същия имот по дарение през 1963 год. от И. С. С., последният го е получил също по дарение през м.Х.1966 год. от баща си С. С. А., а С. С. А. е придобил 2000 кв.м.лозе в същата местност по замяна с ТКЗС [населено място], Варненски окръг, станала м.ІІ.1966 год., на основание З. и с решение на Т. комисия. Съобразени са заключенията на изслушаните технически експертизи пред първоинсвтанционния и въззивния съд като е прието за установено по несъмнен начин идентичност на имота, записан на името на ответницата в регистъра на имотите към ПНИ с имот № 1139 по актуалния ПНИ, частично за площта от 771 кв.м., попадаща в чертите на имоти пл.№№ 13366 и 13367 по КП от 1956 год., отнети при кооперирането на земята от наследодателя на ищците К. П. Н., починал на 29.11.1970 год., като с решение от 2011 год. на ОСЗ-В. и на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ е признато правото им на соственост върху 2200 кв.м. лозе, находящо се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – м.”В.”, [населено място], но липсва издадена заповед на кмета на общината по § 4, ал.7 от ЗСПЗЗ. Направен е извод, че отрицателният установителен иск за собственост е неоснователен и недоказан.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение е съобразено приетото с ТР № 8/27.11.2013 год. по т.дело № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС и задължителните указания, дадени в отменителното решение при първата касация.
Представеното решение № 131/12.04.2013 год. по гр.дело № 1/2013 год. на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл.290 от ГПК касае различна фактическа обстановка, свързана с трудов спор по обективно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, чл.128 и чл.245, ал.2 от КТ по въпроса как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му, а
Решение № 123/16.04.2009 год. по гр.дело № 3394/2007 год. на трето гражданско отделение е постановено в производство по реда на § 2, ал.3 от ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК(отменен), не е задължително, а При постановяване на обжалваното решение е съобразено приетото с ТР № 8/27.11.2013 год. по т.дело № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС и задължителните указания, дадени в отменителното решение при първата касация.
Представеното решение № 131/12.04.2013 год. по гр.дело № 1/2013 год. на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл.290 от ГПК касае различна фактическа обстановка, свързана с трудов спор по обективно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, чл.128 и чл.245, ал.2 от КТ по въпроса как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му, а
Решение № 123/16.04.2009 год. по гр.дело № 3394/2007 год. на трето гражданско отделение е постановено в производство по реда на § 2, ал.3 от ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК(отменен), не е задължително, а въззивното решение не му противоречи тъй като се отнася до ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и идентичност, установена при пълно съвпадане на местност, граници и площ на имотите.
Всъщност доводите на касаторите се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК касаторите следва да заплатят на ответницата сумата 1 000 лева адвокатско възнаграждение за настоящото производство както е по приложения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1178/16.06.2015 год., постановено по в.гр.дело № 781/2015 год. по описа на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, осми състав.
ОСЪЖДА Д. П. Л. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] П. П. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплатят на М. Д. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.4, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 1 000/хиляда/лева заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ