О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 18.02. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1325/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 340 от 11.02.2019 г. по в.т.д. № 1969/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав, в частта, с която след отмяна на обжалваното от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД решение № 124 от 17.01.2018 г. по т.д. № 7772/2016 г. на Софийски градски съд, VI-12 състав, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЕАД дължи на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД сума в размер на 361 785.63 лв., представляваща стойността на ползвани услуги за доставка на електрическа енергия за обекти с клиентски номера 110000004436, 110000020965, 110000032645, както и мораторна лихва в размер на 20 838.72 лв. за периода 10.10.2014 г. – 08.04.2016 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.07.2016 г., издадена по ч.гр.д. № 38100/2016 г. на Софийски районен съд, 128 състав.
В касационната жалба се поддържат доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение. Като противоречащ на закона се оспорва изводът на въззивния съд, че не е необходима писмена форма на договора за продажба на електрическа енергия от доставчик последна инстанция. Според касатора, не са съобразени конкретни разпоредби от ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия и не е отчетено, че ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД в случая е с две различни качества – като краен снабдител и като доставчик последна инстанция. Твърди се неправилност на изразеното от съда становище за приложимост на чл.293 ТЗ, както и на извода за дължимост на мрежови услуги по отношение на обектите на ниво средно напрежение. По съображения в жалбата, касационният жалбоподател претендира за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение по същество за отхвърляне на предявения иск.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че с обжалвания съдебен акт АС-София се е произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС по отношение на договорите за продажба на електрическа енергия. Налице е позоваване на допълнителната селективна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, обоснована с решение по т.д. № 50417/2016 г., I г.о. и решение по т.д. № 885/2009 г., II т.о., съответно приложени към изложението.
Ответникът по касация ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, чрез процесуален пълномощник, твърди липса на основание за допускане на обжалването поради непосочване на правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК и неотносимост на сочената от касатора практика на ВКС. По същество се поддържат доводи за правилност на въззивното решение, с оглед: наличието на договорни отношения между страните до издаване на лицензия на ЧЕЗ за доставчик от последна инстанция /ДПИ/, които не са прекратявани, осъществяваните реални доставки на ел.енергия за исковия период и надлежното осчетоводяване на процесните фактури от касатора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По спорния по делото въпрос – за дължимост на исковите суми на договорно основание за процесните обекти на ниво средно напрежение, при липса на сключен договор за продажба на електрическа енергия с ЧЕЗ, в качеството му на доставчик от последна инстанция, въззивният съдебен състав след позоваване на разпоредби от ЗЕ: чл.94а, ал.1, чл.95а и на § 196, ал.2 ПЗР ЗЕ, е приел, че с влизане в сила на изменението на ЗЕ, регламентиращо института на доставчика от последна инстанция, договорите, сключени с крайния снабдител, не се прекратяват автоматично; при неупражнено от крайния потребител право на избор на друг доставчик от последна инстанция, завареният доставчик, който до влизане в сила на изм. на ЗЕ е осъществявал електроснабдяването на клиента като краен снабдител, продължава доставката на електроенергия като доставчик от последна инстанция, ако притежава лицензия за това. При липса на твърдения от страна на ответника, а и на данни по делото, последният да е упражнил правото си да избере друг доставчик от последна инстанция, и при наличието на доказателства за: приемане от страна на ответника на доставяната му от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД електроенергия, надлежното осчетоводяване на издадените фактури, при извършени частични погашения на вземанията на доставчика, е изведен извод за дължимост на сумите по фактурите. Този извод е основан и на чл.95а, ал.2 ЗЕ, в който не е предвидена изрично писмена форма на договора, въз основа на който доставчикът от последна инстанция осъществява дейността си. Изведени са и евентуални изводи, основани на чл.293, ал.3 ТЗ.
Решаващият състав на Апелативен съд – София е счел за неоснователно твърдението на ответника за недължимост на суми за осъществените мрежови услуги, съставляващи част от цената по процесните фактури, поради липса на сключен рамков договор с оператора на електроразпределителната врежа в качеството на доставчик от последна инстанция. Становището на САС е основано на нормата в чл.28 от Правилата за търговия за електрическа енергия, вменяваща в задължение на доставчика от последна инстанция да събира цената, дължима за ползването на мрежовите услуги от крайния потребител въз основа на действително доставеното и фактурирано количество ел.енергия и да заплаща сумите на оператора на електроразпределителната мрежа. Според съда, задължението на клиента за заплащане на доставчика на възнаграждение за мрежовите услуги по определени от регулаторния орган цени съществува независимо от наличието на договор между доставчика и оператора на мрежата.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – София решение по т.д. № 1969/2018 г.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да докаже общото основание по чл.280, ал.1 ГПК като формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за формиране на решаващата воля на съда, както и да обоснове някоя от допълнителните селективни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. От съдържанието на приложеното към жалбата изложение на основанията за достъп до касация е видно, че касационният жалбоподател не е формулирал правен въпрос, попадащ в обхвата на основната предпоставка. Извън правомощията на касационния съдебен състав е да извежда конкретен правен въпрос въз основа на оплакванията и доводите, съдържащи се в касационната жалба и в приложението към нея. Непосочването на релевантен за изхода на спора правен въпрос е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и становището на ОСГТК на ВКС в цитирания акт на нормативно тълкуване.
Независимо от неустановеността на основната селективна предпоставка, касационният жалбоподател не е доказал и твърдяното допълнително основание, тъй като практиката на ВКС, на която се позовава, е изцяло неотносима към разрешения от въззивния съд основен спорен въпрос, свързан с приложението на конкретни законови разпоредби след изменението на ЗЕ – ДВ бр.54/2012 г. С приложените към жалбата решения на ВКС е даден отговор на материалноправни въпроси, свързани с възможността за извършване на корекция на сметки за потребена ел.енергия, но не и на въпроси, свързани с договорни правоотношения между крайни потребители и доставчик от последна инстанция.
При този изход на делото, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 340 от 11.02.2019 г. по в.т.д. № 1969/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав.
ОСЪЖДА НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЕАД да заплати на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД разноски по делото в размер на 300 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: