2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№9
Гр.София, 04.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 635 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 243/10.09.2012г., постановено по т.д.№ 416/11г. от ВКС ІІ т.о., с което е върната касационната му жалба против решение № 110/24.01.2010г. по гр.д.№ 181/10г. на Софийския апелативен съд и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че в дадения на касатора срок същият не е внесъл дължимата държавна такса по касационната жалба в размер на 83996.15 лв., както и че молбите за поправка на очевидна фактическа грешка и за продължаване на срока по чл.63 ГПК са оставени без уважение с определение № 233/06.08.2012г., което е съобщено на касатора.
Определението е правилно.
Частният жалбоподател не оспорва факта, че в определения срок не е внесъл държавна такса по касационната жалба. Изложените обстоятелства касаят изцяло правилността на определението, с което е отказана поправката на очевидна фактическа грешка в определението за допускане на касационното обжалване и за оставяне без уважение на искането за продължаване на срока за внасяне на държавна такса. Посочените от частния жалбоподател оплаквания – неправилно изписан в мотивите на определението номер на гражданско дело и неточно изчислена държавна такса, са относими евентуално към искане за възстановяване на срока по чл.64 ГПК, каквото е депозирано по делото. Очевидната фактическа грешка в мотивите на определението по чл.288 ГПК не подлежи на отстраняване по реда на чл.247 ГПК, като касаторът би могъл да заяви становището си при разглеждане на касационната жалба. Уважителни причини по смисъла на чл.63 ГПК не са съобщени на съда с оглед на искането за продължаване на срока. В молбата си по чл.63 ГПК касаторът сочи неточност при изчисляването на държавната такса, тъй като поддържал касационната жалба при различен обжалваем интерес. Касационното обжалване е допуснато за проверка на допустимостта на въззивното решение, като за съда не съществува задължение да указва на страната дали да оттегли подадената касационна жалба, както поддържа частния жалбоподател.
По тези съображения обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 243/10.09.2012г., постановено по т.д.№ 416/11г. от ВКС ІІ т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: