4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
гр. София, 11.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1415 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Т. Т., срещу решение № 299 от 26.11.2014г. по т.д. № 288/2014г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 13.06.2014г. по т.д.№11/2014г. на Плевенски окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от И. Т. Т. срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата 72 000 лева по запис на заповед от 01.04.2011г., както и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.03.2012г. по ч.гр.д. №1872/2012г. на Плевенски районен съд. К. жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на задължителната практика на ВКС. Поддържа, че процесният запис на заповед е валиден и пораждащ задължения за ответното дружество, тъй като е издаден от лице с представителна власт, произтичаща от нотариално заверено пълномощно, съгласно чл.37 от ЗЗД. Счита, че дори лицето да е подписало записа на заповед без представителна власт, то ответното дружество не се е противопоставило на това незабавно след узнаването съгласно чл.301 от ТЗ. Ето защо счита,че въззивният съд неправилно е възприел обстоятелствата и събраните по делото доказателства, поради което е постановил неправилно и незаконосъобразно решение.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. К. жалбоподател в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящия въпрос за приложението на чл.301 от ТЗ в противоречие с решение №42 от 19.04.2010г. по т.д.№593/2009г. на ВКС на РБ, V г.о. и решение №1859 от 16.11.2001г. по гр.д. №359/2001г. на ВКС на РБ, ТК.
Ответникът [фирма], [населено място], не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е констатирал, че процесният запис на заповед е издаден от [фирма], [населено място], представлявано от Лубомир В., като последният не е бил упълномощен да издава записи на заповед от името на дружеството и съответно записът на заповед е издаден от лице без представителна власт. Съдът е изложил мотиви,че Лубомир В. е бил търговски пълномощник на дружеството, поради което на основание чл.26 ал.2 от ТЗ е било необходимо изрично упълномощаване за поемане на менителнични задължения, каквото не е налице. Посочил е, че дори да се приеме, че Лубомир В. не е бил търговски пълномощник, то пълномощното му има характер на специално, а не общо пълномощно, защото в него изчерпателно са изброени сделките и действията, за които е издадено. Приел е, че сделката е оспорена веднага при узнаването -връчването на поканата за доброволно изпълнение, по образуваното изпълнително производство въз основа на издадена заповед за изпълнение, поради което на основание чл.301 от ТЗ сделката не е породила правно действие.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касаторът, в представеното от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че съдът, при постановяване на решението си, не е преценил осъществяването на фактическия състав на чл.301 от ТЗ, като е приел неправилно, че ответникът се е противопоставил незабавно на издаването на записа на заповед от негово име, сами по себе си не съставляват въпроси, а оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Съответно те биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно ТР №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Следва да се отбележи, че не е налице противоречие между мотивите на обжалваното решение и представеното решение №42 от 19.04.2010г. по т.д. №593/2009г. на ВКС, ТК, тъй като последното не съдържа отговор на правен въпрос относно приложението на чл.301 от ТЗ. Не е налице противоречие и между въззивното решение и представеното от касатора решение №1859 от 16.11.2001г. по гр.д. №359/2001г. на ВКС, ТК, което не съставлява задължителна за съдилищата практика. В цитираното решение на ВКС се приема, че от момента на узнаване на действието без представителна власт, за търговеца следва законовото изискване да се противопостави веднага. Въззивният съд е приел в мотивите си, че ненадлежно представляваният ответник се е противопоставил незабавно след узнаването за издадения от негово име запис на заповед, поради което сделката не е породила правно действие. Правилността на изводите, до които въззивният съд е достигнал по този въпрос, не е предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване, тъй като тя засяга правилността на обжалваното решение.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 299 от 26.11.2014г. по т.д. № 288/2014г. на Великотърновски апелативен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.