О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
гр. София, 27.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2347/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по подадени от „Уникредит Лизинг” ЕАД – гр. София, касационна жалба и частна касационна жалба срещу въззивно решение № ІІІ-16 от 26.03.2018 г., постановено по в. гр. д. № 69/2018 г. на Бургаски окръжен съд.
С касационната жалба е обжалвана частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение № 145 от 29.09.2017 г. по гр. д. № 950/2015 г. на Районен съд – Несебър, с което са отхвърлени предявените от „Уникредит Лизинг” ЕАД против „Билдмар” ООД /в ликвидация/, Ц. С. Г., В. С. Г., А. Д. Д. и А. В. Г. субективно и обективно съединени искове за прогласяване нищожност поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и привидност на договор за покупко – продажба на жилище (апартамент в [населено място]), обективиран в нотариален акт № 112, том VІІІ, рег. № 7866, н. д. № 1493/03.07.2013 г. на пом. нотариус по заместване при нотариус С. А., сключен между „Билдмар” ООД и Ц. Г., и на договор за дарение на същия имот, оформен с нотариален акт № 69, том VІІІ, рег. № 7574, нотариално дело № 1428/30.06.2014 г. на нотариус С. А., сключен между Ц. Г., В. Г., А. Г. и А. Д., както и предявеният от „Уникредит Лизинг” ЕАД против посочените ответници евентуален иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на договорите за продажба и за дарение за относително недействителни по отношение на дружеството – ищец.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на исковете и за присъждане на разноски. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Частната касационна жалба е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено определение № 772 от 15.11.2017 г. по гр. д. № 950/2015 г. на Районен съд – Несебър, с което е оставена без уважение молба на „Уникредит Лизинг” ЕАД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В жалбата се излага оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК са подадени отговори от ответниците по касация А. Г. и А. Д. – чрез особен представител адв. Чанка П., Ц. Г. и В. Г. – двамата чрез адв. В. П., които изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбите. Ответниците Ц. Г. и В. Г. са направили и възражение за процесуална недопустимост на касационната жалба поради необжалваемост на въззивното решение съгласно чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че касационната жалба и частната касационна жалба са процесуално недопустими по следните съображения :
С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ред. ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В константната практика на ВКС е възприето разрешението, че от значение за преценката дали едно дело е гражданско или търговско са страните по делото и неговия предмет.
Съгласно чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване.
Обжалваното с касационната жалба на „Уникредит Лизинг” ЕАД въззивно решение е постановено по предявени обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.26 ЗЗД и чл.135 ЗЗД, с които е поискано прогласяване нищожност, евентуално – обявяване на относителна недействителност, на договори за покупко – продажба и за дарение на недвижим имот. Определена по правилото на чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 ГПК, цената на всеки един от исковете се съизмерява със сумата 9 983.10 лв., на колкото възлиза данъчната оценка на имота. Тази цена е посочена от самия ищец в молба – уточнение вх. № 9803/2015 г. (приложена на л.55 от първоинстанционното дело) и не е променяна по реда на чл.70 ГПК. В исковата молба ищецът е обосновал активната си легитимация по исковете с качеството си на кредитор на един от ответниците за вземания, произтичащи от абсолютни търговски сделки по смисъла на чл.1, ал.1 ТЗ – 2 бр. записи на заповед. Ищецът е търговец по своята правноорганизационна форма и след като исковете са предявени за защита не негови права, възникнали при осъществяване на търговската му дейност и произтичащи от абсолютни търговски сделки, делото, в хода на което е постановено въззивното решение, е търговско по смисъла на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Предвид обстоятелството, че цената на исковете е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела – 20 000 лв., въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Необжалваемостта на решението обуславя недопустимост на касационната жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Поради необжалваемостта на въззивното решение в частта, с която е разрешен правния спор по същество, не подлежи на касационно обжалване и частта от решението, имаща характер на определение, с която е потвърдено постановеното от първоинстанционния съд определение по чл.248 ГПК – чл.274, ал.4 ГПК. С оглед на това частната касационна жалба също следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
В зависимост от изхода на производството пред ВКС касаторът „Уникредит Лизинг” ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация Ц. Г. и В. Г. разноски в размер на по 1 300 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, заплатено в брой на основание приложени към отговорите по чл.287, ал.1 ГПК договори за правна защита и съдействие. На особения представител на ответниците по касация А. Г. и А. Д. – адв. Чанка П., следва да се изплати възнаграждение по чл.47, ал.6 ГПК в размер на сумата 622 лв., внесена от „Уникредит Лизинг” ЕАД по сметката на ВКС за обезпечения в изпълнение на разпореждане от 29.01.2019 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от „Уникредит Лизинг” ЕАД с ЕИК[ЕИК] касационна жалба вх. № 6844/14.05.2018 г. и частна касационна жалба вх. № 6855/14.05.2018 г. срещу решение № ІІІ-16 от 26.03.2018 г., постановено по в. гр. д. № 69/2018 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Уникредит Лизинг” ЕАД с ЕИК[ЕИК] – гр. София, ул. „Гюешево” № 14, да заплати на Ц. С. Г. с ЕГН 3903220455 – гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов” № 118, вх.4, ет.4, ап.7, сумата 1 300 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Уникредит Лизинг” ЕАД с ЕИК[ЕИК] – гр. София, ул. „Гюешево” № 14, да заплати на В. С. Г. с ЕИК 3305210449 от гр. Бургас,[жк], ет.4, ап.21, сумата 1 300 лв. -разноски по делото.
Да се изплати на адв. Чанка П. от Адвокатска колегия Б. със служебен адрес гр. Несебър, [улица], сумата 622 лв. – възнаграждение по чл.47, ал.6 ГПК, внесено от „Уникредит Лизинг” ЕАД по сметката на ВКС за обезпечения с преводно нареждане от 11.02.109 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :