О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 01.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 168/2019 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 15356 от 29.10.2018 г., подадена от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д., срещу определение № 1822 от 26.09.2018 г. по ч.гр.д. № 1282/2018 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 303 от 22.05.2018 г. на Районен съд – Карнобат за прекратяване като недопустимо производството по гр.д. № 973/2018 г., образувано по предявени срещу Ю. Н., Б. Н., Г. Н. и „Свинекомплекс Зимен” АД искове за установяване, че всяка една от малолетните ищци, като наследници на починалия Б. Н., притежава по 165 броя акции от „Свинекомплекс Зимен” АД.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, с искане за неговото касиране. Твърди се допуснато нарушение на чл.226 ГПК, поради несъобразяване, че продажбата на наследство, вкл. и акциите в ответното дружество, е извършена след завеждане на делото и процесът следва да продължи между първоначално конституираните страни. Оспорва се изводът на въззивния съд за отпадане на интереса на ищците, тъй като след продажбата на наследство ищците не възнамеряват да се легитимират като притежатели на права върху акции от капитала на ответното дружество. Твърди се и липса на преценка по отношение на предявения иск по чл.71 ТЗ и съответно, непроизнасяне по неговата допустимост.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл contra legem и по-конкретно, в пълно противоречие с чл.226, ал.1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Дали с прехвърлянето, по време на съдебно производство, на акции, за които е налице висящ спор, отпада правният интерес на прехвърлителите-ищци и дали производството може да продължи с тяхно участие. В приложеното към жалбата изложение се поддържа, че освен при очевидно противоречие с чл.226, ал.2 ГПК, съдът абсолютно неправилно е приел, че след продажбата на наследството ищците не възнамеряват да се легитимират като притежатели на права върху акции от капитала на ответното дружество и техният интерес от водене на иска е отпаднал.
В постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответниците по частната касационна жалба : „Свинекомплекс Зимен” АД, ЕИК[ЕИК], Б. Б. Н.-Е., Ю. П. Н., Г. Б. Н., оспорват искането за достъп до касация, а по същество изтъкват доводи за правилност на атакуваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови атакуваното въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционното, преграждащо развитието на производството по делото, определение, съдебният състав на Окръжен съд – Бургас е приел, че търсената с предявения установителен иск защита е лишена от правен интерес, при липса на спор между страните относно наследствените права на ищците, техния размер и качеството им на наследници, които са безспорно установени с влязло в сила решение на СРС, както и с алонж към книгата на акционерите на ответния свинекомплекс и удостоверението към него. Изразено е разбирането, че в случая става въпрос по-скоро за начина на управление на наследените акции и за тълкуване на закона при упражняване на правата на ищците в дружеството.
В мотивите към атакувания съдебен акт са изложени подробни правни съображения и във връзка с продажбата на наследствени права от ищците, извършена след завеждане на делото и процесуалноправните последици от това прехвърляне. Наред с изведен от съда извод за липса на спор относно наследствените права на ищците, водещ до недопустимост на исковите претенции, са изложени и допълнителни съображения затова, че след продажбата на наследство ищците не възнамеряват да се легитимират като притежатели на права върху акции от капитала на ответното дружество, а спорът дали тези акции са неделими или само съсобствени е извън предмета на делото.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита за неоснователно искането за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
За да е налице тази самостоятелна предпоставка за допускане на касационно разглеждане на обжалвания съдебен акт, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да се констатира от ВКС без извършване на същинска касационна проверка за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност следва да е обусловена от явно тежко нарушение на закона или допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно формираната практика на ВКС, очевидна неправилност ще е налице при прилагане на закона в неговия обратен смисъл или когато съдът е приложил несъществуваща – изменена или отменена правна норма.
В случая, твърдяната от частните жалбоподатели очевидна неправилност на атакуваното определение не би могла да се изведе, тъй като основният извод на въззивната инстанция е за изначална недопустимост на предявените искове за установяване притежанието на реален брой акции от малолетните ищци – наследници на починалия акционер, спрямо останалите сънаследници. Доводите на частните жалбоподатели за прилагане на чл.226, ал.1 ГПК в неговия противоположен смисъл са принципно относими само към допълнителните съображения на въззивния съд. При преценката за допустимост на установителните искове съдът не е отрекъл последиците от прехвърляне на спорното право в течение на производството, нито е застъпил различно разбиране относно липсата на правен интерес още при завеждане на делото. Затова и не би могло да се изведе извод, че твърдяното прилагане на чл.226, ал.1 ГПК в неговия обратен смисъл е довело до постановяване на неправилен съдебен акт.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1822 от 26.09.2018 г. по ч.гр.д. № 1282/2018 г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: