О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.126
София. 08.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 995/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П” О. , гр. Б., представлявано от управителя Н. Д. Байкушев, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 326 от 16.04.2009 г. по гр.д. № 79/2009 г. на Апелативен съд – София, шести състав, с което е оставено в сила решение № 65 от 30.06.2008 г. по гр.д. № 260/2007 г. на Окръжен съд – Благоевград. С посоченото решение търговското дружество е осъдено да заплати на А. за с. к. сумата 75 150 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор за приватизационна продажба, ведно със законната лихва от 13.12.2007 г. и сумата 1 229.16 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 03.11.2007 г. – 13.12.2007 г.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че от момента на сключване на приватизационния договор правото на собственост върху закупеният обект – „К” е прехвърлено на дружеството, то е придобило пълния обем собственически права, защитени от чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България, поради което договорната клауза на чл.9.3. забраняваща разпореждането със собствената вещ за определен период от време, е нищожна предвид пряко приложимата конституционна разпоредба. Счита, че въззивният съд неправилно е отхвърлил възражението за нищожност на посочената клауза, а от друга страна не е отчел, че с нотариалният акт от 02.11.2006 г. не е продадена обособената част, а само малка част от нея, т.е. не е налице разпореждане със 100% от предмета на приватизационния договор. Поддържат се доводи и за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд по евентуалното възражение по чл.92, ал.2 ЗЗД – за прекомерност на неустойката или за намаляването й пропорционално на неизпълнението.
В приложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирани по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Според касатора, въззивната инстанция се е произнесла по значими за изхода на делото въпроси, свързани с приложението на чл.92, ал.2 ЗЗД относно възможността за намаляване на размера на неустойката при частично изпълнение на задължението за бездействие и възможността с приватизационния договор да се ограничи конституционно признатото право на неприкосновеност на частната собственост. Твърди се, че по първият материалноправен въпрос е налице противоречива съдебна практика, като се позовава на влезли в сила решения на АС – Пловдив по гр.д. № 252/2006 г. и на ОС- Кюстендил по гр.д. № 370/2008 г. Поддържат се доводи за необходимостта от уеднаквяване на съдебната практика по приложение на различните хипотези на чл.92, ал.2 ЗЗД и тяхното ясно разграничаване, което ще допринесе за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Според касатора, посочената предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационното разглеждане на делото е налице и по отношение на вторият формулиран материалноправен въпрос, свързан с твърдяната нищожност на договорна клауза, като ограничаваща конституционно признати права на собственика.
Ответникът по касация – А. за средприватизационен к. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от Софийския апелативен съд решение са приети за неоснователни възраженията на ответното дружество/сега касатор/ за нищожност на предвидената в чл.9.3. от договора за приватизационна продажба публична намеса в сделката с имот – частна собственост, чрез забраната за продажба на закупения имот в продължение на пет години от датата на изплащане на цената, както и възраженията за приложимост на чл.92, ал.2 ЗЗД. Изложени са съображения относно спецификата и целите на приватизационния договор, предвиденото разсрочено плащане на цената на обекта и допустимостта за въвеждане на договорни ограничения на правото на собственост в разумно оправдан срок, с оглед защитата на обществения интерес. След преценка на доказателствата по спора, решаващият състав е направил извод за валидност на поетото от купувача облигационно задължение за отрицателна престация – въздържане от извършване на разпоредителна сделка с недвижимия имот, като с оглед същността на това задължение, неизпълнението може да бъде само пълно, независимо от факта, че разпореждането е само с част от приватизирания обект.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия приема, че формулираният от касатора правен въпрос, свързан с възможността да се намалява неустойка по приватизационен договор поради прекомерност и/или при частично изпълнение на задължение за бездействие, е значим за изхода на делото. Това обуславя наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК за допускане на касационно разглеждане на делото.
Като недоказани следва да се преценят твърденията на касатора, че въззивното решение противоречи на съдебната практика, обективирана в цитираните и представени с жалбата влезли в сила решения. С посочените решения съответните решаващи състави са се произнесли по различни правни въпроси – за действителността на отстъпено право на ползване на обект, предмет на приватизационна сделка, както и за размера на неустоечно обезщетение при неизпълнение на задължение на купувача по приватизационна сделка за представяне на съответни отчетни документи.
Основателни са обаче доводите на касатора, че поставеният материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на чл.92, ал.2, предл.2 ЗЗД при неизпълнено задължение за бездействие на купувача по договор за приватизационна продажба не е налице задължителна практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, поради което произнасянето по този въпрос ще допринесе за преодоляване на възможността за противоречиво тълкуване и прилагане на разпоредбата.
Формулираният от касатора втори материалноправен въпрос – за ограничаване правото на собственост и преценката за действителност на клаузата на чл.9.3 от приватизационния договор с оглед конституционно закрепения принцип за неприкосновеност на частната собственост е въпрос по съществото на спора. Затова и доводите на касатора не подлежат на преценка във фазата по допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 326 от 16.04.2009 г. по гр.д. № 79/2009 г. на Апелативен съд – София.
УКАЗВА на касатора – „П” О. , гр. Б., да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 527.60 /хиляда петстотин двадесет и седем лева и шестдесет стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: