Р Е Ш Е Н И Е
№ 304
София, 27.06. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1265 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от И. А. Н. чрез адв. Г. Й. срещу въззивно решение от 14.04.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. №№ 13813/2010 г.
С него въззивната инстанция, като е потвърдила решението на първостепенния Софийски районен съд е отхвърлила исковете на И. Н. против Изпълнителна агенция „В. кл.и в.-п. д.”, София за отмяна на уволнение по заповед № ЧР-09-198/22.04.2010 г., за възстановяване на заеманата до тогава длъжност „главен специалист” и за заплащане на обезщетение от 3960 лв. по чл. 225, ал. 1 КТ. Служителят е осъден да заплати на насрещната страна разноските за първа и втора инстанции.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса: когато са налице условията по чл. 344, ал. 2 ГПК, предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ недопустими ли са или неоснователни.
Въззивният съд установил, че работодателят по свой почин отменил уволнението на И. Н., за което му съобщил и това е станало преди депозиране на исковата молба за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност. При тези данни, съдът в обжалваното решение приел, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са неоснователни.
В приложеното от касатора решение № 502-1998-ІІІ ГО ВКС, постановено по гр.д. № 1484/1997 г. са изложени съображения, че в подобен случай, когато е осъществена хипотезата на чл. 344, ал. 2 ГПК, липсва правен интерес от иск за отмяна на вече отмененото уволнение и от иск за възстановяване на заеманата длъжност; ако е постановено решение по същество на спора, то се явява недопустимо. В този смисъл е и определение № 149-2004-ІІІ ГО ВКС по ч.гр.д. № 30/2004 г., в което е изяснено, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 биха били допустими само, ако по-раншната отмяна на заповедта за уволнение от работодателя не е достигнала до знанието на работника до подаване на исковата молба в съда.
Правният въпрос е разгледан от състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 33/2010 г. по описа на четвърто гражданско отделение. По него е дадено тълкуване по реда на чл. 291 ГПК, което се явява задължително за по-долните инстанции, като се споделя от настоящия състав.
Изяснено е, че отмяната на заповедта от работодателя, когато е сторено преди подаване на исковата молба, предизвиква правната промяна и няма интерес и от съдебна намеса. Предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, след като работникът или служителят е узнал за действията по чл. 344, ал. 2 КТ, се явяват недопустими поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иска.
Претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в този случая е допустима, а за основателността й е от значение доколко работникът или служителят е останал без доходи по трудово правоотношение до отмяната на заповедта за уволнение.
С отмяната й от работодателя той признава, че тя е била незаконна. Ако в резултат на уволнението имуществената сфера на работника или служителя е намаляла /не е започнал работа при друг работодател или е започнал, но с по-ниско трудово възнаграждение/, налице е причинна връзка между незаконното уволнение и вредата, което подлежи на обезщетение по правилата на чл. 225 КТ. Началото на периода, за който се дължи обезщетение /до 6 месеца/ е прекратяването на трудовото правоотношение, а крайният, когато работникът е имал възможност да се яви на работното си място и да започне работа /узнаването на отмяната по чл. 344, ал. 2 КТ/.
При така дадения отговор, въззивният съд неправилно се е произнесъл по съществото на материалноправния спор по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Фактическите изводи относно времето, когато е издадена заповедта за уволнение, кога е била отменена, съответно отмяната й е съобщена на И. Н. и кога той е депозирал исковата молба, са обосновани и установени при обсъждане на всички релевантни за спора доказателства, доводите и възраженията на страните. В тази връзка касационните оплаквания са неоснователни.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно от работодателя поради съкращаване на щата с едномесечно предизвестие от 22.04.2010 г. На 05.05.2010 г. работодателят по свой почин отменил уволнението, като съобщил за това на Н. на 10.05.2010 г. чрез връчване на втората заповед при отказ, удостоверен чрез свидетели и доказан в хода на съдебния процес чрез разпита им. Това е станало в периода 09.00 – 10.00 часа в кабинета на свидетеля М. Т., където Н., бил извикан. От началото на работния ден, той бил на работното си място и упражнявал трудовите си функции. От признанията на работника, както и от входящия номер на исковата молба в Софийски районен съд се установява, че след опита да се връчи заповедта по чл. 344, ал. 2 КТ, И. Н. провел разговор с адвокатите си и исковата молба е подадена след това, като е депозирана в деловодството на районния съд около 14.00-15.30 ч.
При тези данни обосновано и съобразено с материалния закон, съдът е заключил, че е налице хипотезата на чл. 344, ал. 2 КТ и при завеждане на делото, атакуваната заповед вече не е съществувала; трудовото правоотношение не е прекратено, за да се иска възстановяване на работа, нито работникът е останал без работа в исковия период от време в резултат на незаконно прекратяване на трудовото правоотношение.
В заключение, въззивното решение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се явява недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, като съдебното производство по делото в тази му част се прекрати.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е допустим и неоснователен, поради което в тази част решението на Софийски градски съд следва да бъде оставено в сила.
Служителят – ищец носи изцяло отговорността за сторените по делото съдебно-деловодни разноски от насрещната страна – по чл. 78, ал. 4 ГПК във връзка с недопустимите искове и по чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с неоснователната претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивното решение в тази му част следва да се потвърди.
На Изпълнителна агенция „В. кл. и в.-п. д.”, София следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение, поискано с отговора по касационната жалба за производството пред Върховен касационен съд – в размер на 240 лв.
Дължимите държавни такси остават за сметка на съдебната власт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 14.04.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. №№ 13813/2010 г. в частта по исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част по гр.д. № 21497/2010 г. по описа на Софийски районен съд, гр.д. № 13813/2010 г. по описа на Софийски градски съд и по гр.д. № 1265/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 14.04.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. №№ 13813/2010 г. в частта по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и присъдените в полза на Изпълнителна агенция „В. кл. и в.-п. д.”, София съдебно-деловодни разноски за производство пред Софийски районен съд и Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. А. Н. от [населено място], [улица], военно общежитие 301, съдебен адресат адв. Ж. Ж. и адв. Г. Й. от [населено място], [улица], ет. 3 да заплати на Изпълнителна агенция „В. кл. и в.-п. д.”, София сумата в размер на 240 лв. – съдебноделоводни разноски, сторени в производството пред Върховен касационен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: