Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
София, 17 май 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и втори април ……….. 2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев ………………..
ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров …………………………
.. Даниела Атанасова ……………………….
при секретар .. Илияна Петкова ……………………………… и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петър Долапчиев …………., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ………………………… КНОХД № .. 68 .. / .. 2016 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по подаден в срок протест от прокурор от Хасковската окръжна прокуратура. Протестира се присъда № 38 от 03.11.15 г., постановена по ВНОХД № 408/15 г. по описа на Хасковския окръжен съд. Със същата е отменена осъдителна присъда № 28 от 13.05.15 г. по НОХД № 131/15 г. на Хасковския районен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите А. Н. А. и Е. Р. А. за извършено престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК, вместо което двамата са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – гр. Хасково.
Прокурорът поддържа протеста в съдебно заседание по посочените в него и допълнението основание и доводи.
Защитата на подсъдимия А. А. развива доводи за неоснователност на протеста. Пледира за оставяне в сила на присъдата.
Защитата на подсъдимия Е. А. иска присъдата да се остави в сила, като се присъединява към доводите от страна на подсъдимия А..
Върховният касационен съд, като взе предвид подадения протест, развитите в него основание и доводи, постановените съдебни актове и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното:
С първоинстанционната присъда двамата подсъдими са признати за виновни в това, че на 15.12.14 г. в [населено място], /област/, в съучастие като съизвършители се съвкупили с А. Х., като я принудили към това със сила и заплашване, поради което и на осн. чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 и чл. 54 от НК А. е осъден на ЕДНА година и ШЕСТ месеца, а А. на ЕДНА година лишаване от свобода.
Съдът на осн. чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наложено на А. условно наказание от шест месеца лишаване от свобода, определено му по НОХД № 144/14 г. на РС – гр. Харманли.
Произнесъл се е по режима и типа затворническо заведение за изтърпяване на наказанията, разноските по делото и е зачел предварителното задържане на двамата подсъдими.
Въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда, като на осн. чл. 304 от НПК двамата подсъдими са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение. Възприел е изцяло нови фактически обстоятелства от значение за повдигнатото на двамата подсъдими обвинение, довели до извод за доброволно сношение с Х. по нейна инициатива, както и оплакване от нея до органите на МВР поради факта, че не са и заплатили „услугата“.
При проверката във връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК настоящата инстанция установява неправилност на процеса на формиране на вътрешното убеждение на окръжния съд при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Действително, оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, но тя подлежи на проверка. Тази проверка се отнася до решаване на въпроса дали за обосноваване на фактическите изводи са ценени годни доказателства и доказателствени средства. Касае и въпроса дали контролираният съд е обезпечил чрез събраните и проверени доказателства обективното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства. Отнася се и до това, дали доказателствата не са събирани избирателно, дали те не са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, дали не им е придадено съдържание, различно от действителното.
При посочената проверка ВКС констатира, че осъдителната присъда на районния съд спрямо двамата подсъдими по повдигнатото им обвинение е постановена на базата на: свидетелските показания на пострадалата, депозирани пред съдия на досъдебното производство (ДП) и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК; свидетелските показания на И. П. от ДП, прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 от НПК; показанията на свидетелите Д. В. и Р. Р.; обясненията на подсъдимия Е. А., депозирани на ДП и присъединени по реда чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, като съдът е изложил в мотивите си подробна аргументация, защо дава вяра на свидетелските показания на П. и обясненията на А. от досъдебното производство.
Окръжният съд е приел фактически обстоятелства за доброволно съвкупление и ексцес на отношенията, поради отказ от страна на подсъдимите да платят „услугата“. Оправдал ги е, като е игнорирал посочените свидетелски показания и обясненията на А. от досъдебното производство.
Показанията на пострадалата Х. пред съдия на ДП, депозирани по реда на чл. 223 от НПК, са изключени като гласно доказателствено средство, поради обстоятелството, че след този разпит „..повече не е могла да бъде намерена, за да бъде разпитана в съдебно заседание и да се проверят нейните показания при съпоставката им с другите доказателства по делото“. Това съображение на окръжния съд, повторено на три места в мотивите, не държи сметка за смисъла и тълкуването на посочената разпоредба, ведно с възможността да се прочетат показанията на свидетеля в съдебно заседание по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Хипотезите на чл. 223 от НПК уреждат случаите, при които явяването на свидетеля в съдебно заседание е невъзможно по една или друга причина, като изрично е посочена хипотезата, когато е необходимо да се закрепят показания на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина, като тази необходимост произтича и от възможността да се въздейства по различен начин върху свидетеля да промени първоначалните си показания (заплаха, имотна или друга облага и др.). Разпитът пред съдия (друг съдебен състав) е гаранция, че свидетелските му показания не са манипулирани от разследващия орган, поради което прочитането им не зависи от волята на страните в процеса.
Разпитът на Х. пред съдия на ДП е осъществен в съответствие с предпоставките и реда, уредени в чл. 223 от НПК. Видно от материалите по делото, поради социалния си статус (млада жена, без работа, с две деца и без собствен дом), Х. не е лице с възможност за постоянно пребиваване в дадено населено място. Нейните показания са от изключително значение за разкриване на обективната истина. Разпитът е проведен преди привличането на двамата подсъдими в качеството на обвиняеми и предявяване на обвинението им. Призовавана е „редовно“ чрез нейната майка – свидетелката П. за проведените заседания пред районния съд, независимо от това, че пострадалата е напуснала пределите на страната на 09.02.15 г. още преди внасянето на обвинителния акт в РС – гр. Хасково. Показанията и от ДП пред съдия са приобщени към съдебното дело по реда на чл. 281, ал. 4, пр. 1 от НПК след справка от органите на МВР (л. 67, НОХД), че е напуснала пределите на страната, пребивава на неизвестен адрес в чужбина и невъзможност да се призове чрез постоянен и настоящ адрес съгласно регистъра на населението – НБД „Население“ към ГД „ГРАО“ към МРРБ. Във връзка с тези обстоятелства свидетелските показания на Х. от ДП законосъобразно са били приобщени по посочения ред и обсъдени ведно с останалите доказателства от първоинстанционният съд, което е следвало да направи и въззивната инстанция. Вместо това, окръжният съд дори не е направил опит за призоваване на пострадалата във въззивното производство, след като е приел, че следва да бъдат проверени в съдебно заседание свидетелските и показания от ДП пред съдия. Не е отчел и процесуалното положение на пострадалата, че за нея не е предвидено задължение да не напуска адреса си или пределите на страната.
Свидетелката П. (майка на Х.) на ДП е депозирала свидетелски показания, които са в пълно съответствие с показанията на пострадалата за извършеното спрямо нея деяние. В съдебно заседание се е отрекла от тези си показания, като е депозирала коренно противоположни такива, които са в подкрепа на тезата на двамата подсъдими за доброволно съвкупление и физически сблъсък с използване на инкриминираната брадва, поради отказ на А. и А. да заплатят. Това е наложило съдът да прочете на осн. чл. 281, ал. 4 от НПК показанията и пред разследващия полицай на ДП. Различията П. е обяснила със страх от дъщеря си, но не е обяснила причините за това. За разлика от районния съд, въззивната инстанция изцяло е дала вяра на показанията на П. от първоинстанционното производство, без да направи опит чрез неин разпит да установи причините и основанията и за този страх от дъщеря и. Не е използвала процесуалните си правомощия да събере допълнителни доказателства чрез кметовете на съответните населени места или органите на МВР за отношенията между майка и дъщеря. Не е изяснила и обстоятелството защо П. е получавала призовките за явяване на Х. пред съда, със задължение да и ги връчи, при твърдените влошени отношения и обстоятелството, че дъщеря и е напуснала пределите на страната. Изцяло е възприела твърденията на майката, че дъщеря и проституира, без да ги съпостави с останалия доказателствен материал (разпитаните на ДП и в съдебната фаза полицейски служители нямат такава информация), като единствено е споменала, че в хода на съдебното следствие „са били разпитани и други свидетели“, потвърждаващи, че Х. се препитава чрез проституиране (имат се предвид показанията на свидетелите Т. Ю., К. Д. и Т.Ш., поискани за разпит и доведени от защитата на подсъдимия А.), без да са проверени показанията им чрез сведения от общинските власти и органите на МВР и да се вземе предвид, че и проституираща жена може да бъде изнасилена.
Лаконично въззивният съд е изключил показанията на полицейските служители, посетили непосредствено след деянието къщата на пострадалата по подадени два сигнала на тел. „112“ от нейната майка – свидетелката П., поради това, че те съдържат производни доказателства. Не е направил преценката в коя част тези показания съдържат производни и в коя част преки доказателства – възприятията им от състоянието на пострадалата, малолетните и братя и нейната майка и констатациите им по отношение инкриминираните брадва и следи по стената в коридора на къщата. В първата си част това са производни доказателства, а във втората – първични, които са годни да служат като доказателство и подлежат на внимателна преценка самостоятелно и съвкупно с останалия доказателствен материал. Във връзка с принципа за непосредствеността, съгласно доктрината и съдебната практика, е недопустима подмяната на първичните доказателства с производни, без да съществува забрана за използване на производните доказателства. Във всички случаи органите на досъдебното производство и съдът са длъжни да направят задълбочен анализ между едните и другите и да проследят логическата връзка между тях и останалите доказателства по делото. Като не е изпълнил това си задължение, окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Не са анализирани в достатъчна степен и обясненията на подсъдимия Е. А. от досъдебното производство и в съдебно заседание, помежду им и ведно с останалите свидетелски показания. На ДП той е разпитан в качеството на обвиняем в присъствието на защитник, като, от своя гледна точка, подробно разказва са случилото се през инкриминираната нощ по отношение насилието спрямо пострадалата и осъщественото с нея сношение. В съдебно заседание отрича насилието и дава обяснения, подкрепящи тезата на своя работодател – подсъдимия А. за доброволност на съвкуплението. След прочита на обясненията му от ДП на осн. чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НП с изричното съгласие и на защитата на подсъдимия А., обяснява различието с осъществен психически натиск от свидетеля Т. Ш. – полицейски служител. В съдебно заседание ( л. 89 и л. 90, НОХД) последният категорично отрича заявеното от А., а от неговите показания и протокола за разпит на обвиняем (л. 19 и л. 20, ДП) се установява, че не е присъствал при разпита на подсъдимия пред разследващия полицай. Във връзка с посочените различия окръжният е следвало по-критично да се отнесе към заявеното от А. в съдебно заседание.
Отразеното по-горе води до извод, че при постановяването на въззивната присъда окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което подаденият протест е ОСНОВАТЕЛЕН.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда № 38 от 03.11.15 г., постановена по ВНОХД № 408/15 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………………………….
ЧЛЕНОВЕ:………………………………………….
…………………………………………..