Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
София, 16.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Д.Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2683 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по касационната жалба на А. К. Б. от [населено място], приподписана от адв. Г. П., срещу решението на Хасковския окръжен съд от 29.ХІ.2017г. по в.гр.д. № 610/2017г.
Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 50/17.І.2019г. по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди заявените във въззивната жалба оплаквания поради произнасянето по него в противоречие с практиката на ВКС.
Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата С. Г. И. и Т. С. И., действаща като ЕТ под фирма „Авто – 2001 – Т. И., са заели становище за нейната недопустимост, евентуално – за неоснователност. И. е заявил и възражение за недопустимост на предявения иск.
ВКС намира касационната жалба за допустима. Неоснователно е възражението на ответниците в тази насока, че делото е търговско и по силата на чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Това е така, тъй като спорът по делото е породен от правоотношението между ищеца и С. Г.И., предмет на влязлото в сила решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. № 844/2014г., с което е признато за установено съществуването на вземане на Б. по отношение на И. в размер на 9925лв., произтичащо от неоснователно обогатяване поради плащане на последния без правно основание на сумата, дължима на ЕТ „Авто – 2001 – Т. И.” по сключен с Б. договор за лизинг, делото няма за предмет иск за право или правоотношение между ищеца и едноличния търговец по договора за лизинг и по запис на заповед за обезпечаване на вземането по него, в какъвто смисъл са твърденията – предмет е спор за съществуването на вземане на едноличния търговец по отношение на С. И..
По възражението на ответника С. Г.И. за недопустимост на иска поради отпадане качеството взискател на касатора-ищец, респективно – на легитимацията му да води иска по чл.464 ГПК, ВКС не следва да се произнася. Възражението е заявено с молба от 04.ІV.2019г. и е основано на влязло в сила след постановяването на атакувания в настоящото производство въззивен съдебен акт уважително решение по гр.д. № 394/2016г. на РС Свиленград по иск на едноличния търговец срещу А. К.Б. и С. Г.И. по чл.464 ГПК за установяване несъществуване на вземане на Б. по отношение на И. за процесната и по настоящото дело сума. При това положение и тъй като в закона не е предвидена възможност за събиране на доказателства от касационния съд, освен по реда на чл.295 ал.2 ГПК, какъвто не е разглеждания случай /обусловило неприемането на представените с молбата копия от решението по посоченото дело и от потвърждаващото го въззивно решение/, това обстоятелство не може да бъде взето предвид.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:
С решението си от 29.ХІ.2017г., допълнено в частта за разноските с определение от 05.ІІ.2018г., ХОС е отменил решението на РС Харманли от 24.ІV.2017г. по гр.д. № 613/2016г. в отхвърлителната му част по претенциите относно 2813лв. мораторна лихва върху главницата 9925лв., законна лихва върху главницата за периода 16.VІІ.2015г. – 30.VІІ.2015г. и 199.80лв. разноски по издадената заповед за изпълнение № 306/31.VІІ.2015г. и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на ищеца-касатор, че не съществува вземането на Т. И., действаща като едноличен търговец /ЕТ/, спрямо С. И. за сумата 2813лв. – мораторна лихва върху главницата 9925лв., законна лихва за периода 16.VІІ.2015г. – 30.VІІ.2015г. и разноски в размер на 199.80лв., за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 502/2015г. на РС Харманли, и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, с която е отхвърлена претенцията на Б. за установяване несъществуване на вземането на едноличния търговец към С. И. за сумата 9925лв., представляваща неизпълнено задължение за предаването й на едноличния търговец, представляван от него, по договор за продажба на лизинг между ищеца и ЕТ от 20.ІХ.2007г., ведно със законната лихва, считано от 31.VІІ.2015г. до окончателното изплащане, и за сумата 704.96лв. разноски.
Съдът е взел предвид, че по издаден на ищеца въз основа на решение, постановено по реда на чл.422 ГПК по гр.д. № 844/204г. на ОС Хасково, изпълнителен лист е образувано изп.д. № 599/2016г. срещу ответника И. за 9925 лева, с които той се обогатил неоснователно, тъй като сумата била дължима не на него, а на ЕТ по сключен с Б. договор за лизинг, за получаването на която /сума/ не бил надлежно упълномощен от търговеца, ведно със законната лихва и разноски. По подадено от ЕТ заявление е издадена заповед за изпълнение срещу ответника И. за 9925лв., представляваща неотчетена от него като търговски помощник сума, получена по сключен договор за лизинг на товарен автомобил между ЕТ и ищеца. Срещу заповедта длъжникът не е подал възражение и е издаден срещу него изпълнителен лист за посочената сума. С молба ЕТ се е присъединил като взискател по изпълнителното дело, по него двамата взискатели следва да се удовлетворят съразмерно от длъжниковото имущество, което обосновава правния интерес на ищеца от предявения иск по чл.464 ГПК. Установено е превеждането от ищеца по лична банкова сметка на И., съпруг на И., на 9925лв. като вноска по лизинговия договор за товарен автомобил, какъвто е сключен между ищеца и ЕТ чрез ответника И. като продавач-консултант, упълномощен от И. от нейно име и за нейна сметка да купува, да управлява и да се разпорежда с автомобили, регистрирани на нейно име. При това положение за И. е възникнало задължение да предаде сумата на ЕТ, което той не е сторил. Поради това в полза на ЕТ е налице вземане спрямо него за получените, но неотчетени лизингови вноски. При наличието на установено ликвидно вземане на ЕТ спрямо И. е несъстоятелно възражението на ищеца за привидност на процеса между ответниците по ч.гр.д. № 502/2015г. Като неоснователно е оценено възражението на ищеца за погасяване по давност на вземането на ЕТ. Прието е за недопустимо такова възражение да се прави от трето на правоотношението лице и че то може да се направи само от длъжника И., но не и от кредитора му – ищеца. Освен това е посочено и че давност между съпрузи не тече.
Въззивният съд не е изложил съображения по оплакването във въззивната жалба на касатора за липса на доказателства по делото, че И. не се е издължил на едноличния търговец, установяването на което е в тежест на ответниците. По този начин съдът се е произнесъл в противоречие с константната практика на ВКС, изразена в сочените от касатора решения по т.д. № 674/2014г. ІІ ТО, по гр.д. № 4465/2014г. ІV ГО, по гр.д. № 7320/2013г. ІІІ ГО , по т.д. № 1040/2012г. І ТО и други, която настоящият състав напълно споделя.
Касационната жалба е основателна.
Оспорването на вземането на присъединен кредитор се осъществява по реда на чл.464 ГПК с предявяването на отрицателен установителен иск. Предмет на спора по него е отричаното от ищеца съществуване на право на вземането на присъединения кредитор. Всяка страна в гражданското съдопроизводство следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си. При отрицателния установителен иск ищецът доказва твърденията си, с които обосновава правния си интерес от него – като установи наличието на свое защитимо право, засегнато от спора, доказвайки фактите, от които то произтича. Единствено ответникът е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право /Така ТР № 8/2012г. на ОСГТК/.
В разглеждания случай доказателствената тежест е разпределена от съда в съответствие с това задължително за съдилищата разрешение, като е указано, че ищецът следва да установи наличието на правен интерес от предявения иск, спазването на предвидения в закона преклузивен срок и че е взискател на единия от ответниците, а ответниците следва да установят наличието на валидно, ликвидно и изискуемо вземане на едноличния търговец към Ст.И., основанието и размера му /виж доклада по чл.146 ГПК/. Съобразно с него ищецът е установил правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск – присъединяването на едноличния търговец като кредитор на Ст.И. към образуваното от него /ищеца/ срещу същия длъжник изпълнително дело и оспорването на съществуването на вземането на присъединения кредитор. Ответникът едноличен търговец, обаче, не е представил никакви доказателства, че има неудовлетворено вземане към Ст.И.. Само установеното по делото, че ищецът е плащал лизингови вноски /до размера на процесната сума/ по личната сметка на Ст.И. не обосновава извод, че той не е отчел на ЕТ получените от него по този начин суми, респективно, че вземането на последния за тях съществува. В тази насока по делото са заявени само твърдения на ответниците /такова, а не признание, е и изявлението на Ст.И., защото е в съответствие със защитната му позиция по спора, респективно – в негова изгода/, на които съдът е основал решаващия си извод за съществуването на правно релевантния факт. При това положение и с оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, атакуваното решение е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неговата необоснованост и незаконосъобразност. Ето защо и на основание чл.293 ал.1 – 3 ГПК решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му част и в частта за присъдените в полза на ответниците разноски и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационния съд.
Ответниците, чиято е била тежестта, не са установили по делото съществуването на оспореното от ищеца вземане на едноличния търговец към Ст.И.. С оглед на това предявеният иск следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че по отношение на А. К.Б. не съществува вземането на Т. Ст.И., действаща като ЕТ „Авто-2001 – Т. И.”, към С. Г.И. за 9925лв., представляващи неизпълнено от последния задължение за предаване на получената сума по сключения между Б. и едноличния търговец на 20.ІХ.2007г., представляван от И., договор за продажба на лизинг на автомобил, ведно със законната лихва, считано от 31.VІІ.2015г. до окончателното изплащане, и за 704.96лв. разноски, по издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 306 от 31.VІІ.2015г. по ч.гр.д. 502/2015г. на РС Харманли.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени общо 3691.38лв. /по 1845.69лв. в тежест на всеки от ответниците/ направени за трите инстанции разноски, отчитайки вече присъдените му такива с въззивното решение общо 707.62лв. съобразно уважената с него част от претенцията. На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците разноски не се следват.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Хасковския окръжен съд, въззивен граждански състав, № 445/29.ХІ.2017г. по в.гр.д № 610/2017г. в потвърдителната му част и в частите за присъдените в полза на С. Г.И. и на Т. Ст.И., действаща като ЕТ „Авто-2001 – Т. И.”, разноски и ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. К. Б. от [населено място] срещу С. Г. И. от [населено място] и Т. С. И., действаща като ЕТ „АВТО-2001 – Т. И.” със седалище [населено място], иск по чл.464 ГПК, че по отношение на А. К.Б. не съществува вземането на Т. Ст.И., действаща като ЕТ „Авто-2001 – Т. И.”, към С. Г.И. за 9925лв., представляваща неизпълнено от последния задължение за предаване на получената сума по сключения между Б. и едноличния търговец на 20.ІХ.2007г., представляван от И., договор за продажба на лизинг на автомобил, ведно със законната лихва, считано от 31.VІІ.2015г. до окончателното изплащане, и вземането за 704.96лв. разноски, по издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 306 от 31.VІІ.2015г. по ч.гр.д. 502/2015г. на РС Харманли.
ОСЪЖДА С. Г. И. от [населено място] и Т. С. И., действаща като ЕТ „АВТО-2001 – Т. И.” със седалище [населено място], да заплатят на А. К. Б. от [населено място] по 1845.69лв. разноски.
Решението е окончателно.
,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: