О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1076
София, 12.11.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 683 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1894/ 09.03.2010 година на И. С. И. и П. С. И., и двамата от[населено място] , заявена чрез адв.Ж. П. АК Ш. срещу въззивно Решение от 25.02.2010 година, постановено по гр.възз.д. Nо 750/2009 на Шуменския окръжен съд, с което е обезсилено Решение Nо 523 от 30.10.2009 година, постановено по гр.д. Nо 446/2009 година на Шуменския районен съд по чл. 124 ал.1 ГПК за установяване , че решението за вписването приемане на наследство по опис в книгата по чл. 49 ал.1 ЗН , е нищожно- чл. 270 ал.2 ГПК.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение съгласно изискванията на чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, с което допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК , тъй като с решението на въззивния съд въпросите за характера и формата на акта/ съдебно решение или разпореждане на районния съдия/ на съда за вписване на приемане на наследство в специалната книга по чл. 49 ал.1 ЗН, за допустимостта да се предяви иск за установяване несъществуването на съдебно решение по реда на чл. 124 ал.4 ГПК , са разрешение- първия в противоположен смисъл на Решение Nо 1683/05.07.1965 година по гр.д. Nо 999/1965 година на ВС-I , с което се приема , че „определението да се впише отказ от наследство е едно административно разпореждане, което само по себе си не поражда никакви правни последици освен регистрация на направеното изявление на отказалия се от наследство”.Ако отказът е недействителен , това може да се установи с всички доказателствени средства и може да се установи действителното правоотношение „, а произнасянето и по двата въпроса би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В срока по чл. 287 ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответната страна С. Т. Ч..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,заявеният иск е неотценяем , поради което следва да се приеме , че е спазено изискването за обжалваемия интерес над минималния размер и същата се явява процесуално допустима.
С атакуваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция при условията на чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил решението на първата инстанция ,като процесуално недопустимо, след като е приел, че не е предявен иск по чл. 270 ал.2 ГПК, тъй като тази разпоредба касае само постановените съдебни решение в исковия процес, но не и в охранителното производство.Прието е , че заявеният иск е за установяване на факта , че липсва решение за вписване в книгата по чл. 49 ал.1 ЗН на искането за приемане на наследството по опис,прието е че двете претендии не са идентични , тъй като първата черпи основанието си от чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл.,537 ал.2 ГПК- за несъществуване на право, а втората- по чл. 124 ал.4 ГПК- установителен иск за факт.Претенцията за нищожност касае вписването в книгата по чл. 49 ал.1 ЗН, извършено въз основа на несъществуващ съдебен акт, по която районния съд не се е произнесъл, както не се е произнесъл и по акцесорното искане за заличаване на вписаното обстоятелство.
След преценка на наведените доводи , настоящият състав на ВКС намира , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Поставените с изложението съществени материално- правни въпроси , с оглед на които се обосновава допустимостта на касационното обжалване, следва да бъдат квалифицирани като такива “ от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото ”предвид липата на установена съдебна практика по приложение на същите , а с касационната жалба се обосновава именно тази необходимост.Не е налице основание за допустимост по чл. 280 ал.2 ГПК, тъй като цитираната съдебна практика е неприложима от гл.т. на повдигнатият въпрос за правната квалификация на заявения установителен иск при конкуренция на основание по чл. 124 ал.1 ГПК вув вр. с чл. 270 ал.2 ГПК и по чл. 124 ал.4 ГПК.
Съгласно изискванията закона , касаторът-работодател дължи при допуснато касационно обжалване внасянето на т.н. пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, което съдът определя в размер на 50 лева/ петдесет лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1894/09.03.2010 година на И. С. И. и П. С. И., и двамата от[населено място] , заявена чрез адв.Ж. П. АК Ш. срещу въззивно Решение от 25.02.2010 година, постановено по гр.възз.д. Nо 750/2009 на Шуменския окръжен съд.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………………………година от 9.00 часа, за която дата да се призоват страните по реда на чл. 289 ГПК
УКАЗВА на И. С. И. и П. С. И., и двамата от[населено място] , да внесат по сметка на ВКС дължима пропорционална държавна такса от 50 лв. /петдесет лева/.Указанието да им бъде съобщено с призовката лично и чрез адв.Ж. П. АК Ш..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: