5
Р Е Ш Е Н И Е
№11
Гр. София, 17 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 29.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря В. Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3980/19 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.307, ал.2 ГПК.
ВКС разглежда молбата на Г. А. за отмяна на влязлото в сила като необжалваемо решение на Варненски окръжен съд /ОС/от 30.07.19 г. по гр.д. №1027/19 г., с което е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д. №13410/18 г. за отхвърляне на предявения от молителя срещу „Навиборн” ЕООД, [населено място] иск по чл.128 КТ, за сумата от 1993 щ.д., незаплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. 06.2018 г., ведно с мораторна и законна лихва. В молбата се сочи наличието на основания за отмяна на вл. в сила решение по чл.303, ал.1,т.1 и 4 ГПК. Във връзка с първото е представено удостоверение от Агенция „Морска администрация”, Дирекция „Морска администрация” – Варна от 31.07.19 г. Във връзка с второто е посочено, че вл. в сила решение, чиято отмяна се иска, противоречи на цитираните влезли в сила решения на ВКС – по гр.д. №2524/18 г., №2627/18 г. №3044/18 г., №2489/18 г. и №2912/18 г. по правния въпрос от значение за спора: Кой е работодател ?
Ответникът по молбата „Навиборн” ЕООД я оспорва като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа молбата, намира следното: С обжалваното въззивно решение е прието, че ищецът, сега молител, е изпълнявал длъжността „вахтен пом. капитан” с месторабота м/к „П.” 3, плаващ под български флаг. На 01.03.2018 г. между корабопритежателя Camaro S. А. и ответника Навиборн ЕООД е сключен Стандартен договор за мениджмънт на кораб. В същия е отразено, че ответникът не извършва мениджмънт на екипажа. Мениджърските услуги, които са поети от ответника срещу заплащане, са търговски мениджмънт; счетоводно обслужване; провизии; чартиране; технически мениджмънт; застраховане; покупко-продажба на кораба; бункероване.
От отчет по сметка за периода от 01.05.2018 г. до 28.08.2018 г. се установява, че ищецът е получавал преводи от ответника в размер на 1150 щ. д. за месеците 05 и 06. 2018 г. с посочено основание OBO OCM WAGE M/V P. з.
Според ОС, ответникът по настоящето дело не притежава качеството на работодател по силата Моряшки трудов договор от 02.05.2018 г., сключен с ищеца, поради което и не дължи трудово възнаграждение на ищеца за исковия период. „Работодател“ /съгласно § 1, т. 7 от ДР на Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя / ПМС № 226/ 14.10.2003 г., обн., ДВ, бр. 93 от 21.10.2003 г. /, издадена на основание чл. 88б, ал. 1 КТК, е корабособственикът или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба. Корабособственикът /съгласно § 1а, т. 24 от ДР на КТК / е собственик на плавателното средство, посочен като такъв в регистъра на корабите. Като работодател в моряшкия трудов договор е вписан Oceancrew Management Limited, а едноличен собственик на кораба и корабособственик по смисъла на § 1а, т. 24 от ДР на КТК, както и работодател по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредбата е Camaro S. А. Ответникът „Навиборн“ ЕООД не е работодател по сключения моряшки договор, независимо от обстоятелството, че към момента на сключване на моряшкия договор, техническото и търговско управление на кораба е било възложено от корабособственика на Навиборн ЕООД /договор от 01.03.2018 г. – стандартен договор за корабен мениджмънт/. По отношение на техническото и търговско управление на кораба, Навиборн ЕООД е придобило качеството корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТ, както и по смисъла на А2.1.4/б/ от Морската трудова конвенция, 2006. Това е така, защото съгл. члeн II, 1, (j) от Конвенцията за целите на тази конвенция и доколкото не е предвидено друго в конкретните разпоредби, терминът корабособственик означава собственик на кораба или всяка друга организация или лице, като например мениджър, агент или беърбоут чартьор, което е поело отговорността за оперирането на кораба от собственика и което при поемането на такава отговорност се е съгласило да поеме задълженията и отговорностите, наложени на корабособствениците в съответствие с тази конвенция, без значение дали друга организация или лица изпълняват някои от задълженията и отговорностите от името на корабособственика. Съгласно чл. 225а КТК, с договора за управление на кораб – договор за корабен мениджмънт, корабният мениджър се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя една или повече от описаните в 11 точки услуги. В конкретния случай, Навиборн ЕООД се е задължил да осъществява от името и за сметка на собственика Camaro S. А. единствено услугите по чл. 225а, т. 3 и т. 4 КТК- техническата и търговската експлоатация на кораба. В договора страните са изключили услугите по управление на екипажа. С оглед изложеното, във връзка с трудовоправното отношение на ищеца, ответникът няма качеството на корабособственик по смисъла на члeн II, 1, (j) от Конвенцията, поради което не е работодател по трудовото правоотношение и липсва основание за ангажиране на отговорността му за заплащане на претендираните от работника – ищец суми.
При предмета на спора представеното от молителя с позоваване на чл.303, ал.1,т.1 ГПК удостоверение от Агенция „Морска администрация” от 31.07.19 г., макар по дата да следва въззивното решение, не е ново писмено доказателство по см. на чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Молителят е могъл да се снабди с него при висящността на делото пред инстанциите по същество, а и удостоверените там обстоятелства не са нови и от значение за конкретния спор. С удостоверението на поставените в молба на Г. А. въпроси е отговорено, че за периода 1.03.18 г. – 27.03.18 г. м/к „П. 3” не е бил вписан в регистъра на корабите на РБ и не плавал под знамето на РБ. За периода 28.03.18 – 31.12.18 г. вписан корабособственик и корабопритежател на м/к „П. 3” се явява „Патра шипинг”ЕООД, гр. Суворово, на което е издадено свидетелство за регистрация и е дадено право да вдигне знамето на РБ на м/к „П. 3”. Посоченият в удостоверението корабособственик е трето лице за делото. Ответникът по иска в отговора на исковата молба е посочил, че това лице е собственик на процесния м/к. Корабът е отдаден под наем на „Камаро СА” от Маршалските острови с договор за беърбоут чартър от 14.03.18 г. Същото сочи във въззивната си жалба и ищецът, сега молител, като по негово искане е издадено друго удостоверение от Дирекция „Морска администрация” – Варна от 28.06.19 г., л.18 от въззивното дело, относно вписването на посочения договор за беърбоутчартър. Поради изложеното фактите, посочени в представеното с молбата за отмяна удостоверение не са нови за спора и не се установява наличие на първото от сочените от молителя основания за отмяна, по чл.303, ал.1,т.1 ГПК.
Не се установява и второто от посочените в молбата основание за отмяна – по чл.303, ал.1,т.4 ГПК. В практиката на ВКС – ППВС №2/77 г. и ТР №7/17 г. ОСГТК, е посочено, че отмяна по чл.303, ал.1,т.4 ГПК е допустима при противоречие на две влезли в сила решения, при идентичност на страните, основанието на иска и искането. Такава е допустима във всички случаи, когато двете противоречиви решения разрешават въпросите по даден спор със сила на присъдено нещо между едни и същи страни. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, и когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив.
В случая не е налице първата задължителна предпоставка на това основание – тъждество на страните. Сочените от касатора решения на ВКС са постановени по дела между други страни, за което е възразил и ответникът по молбата.
Останалите сочени в молбата и изложението към нея основания са такива по чл.280, ал.1 ГПК и по чл.281 ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство. В правната теория и в практиката на ВКС е подробно разяснено, че производството по отмяна на влязло в сила решение е извънинстанционно производство. Основанията за отмяна са изчерпателно уредени в закона – чл.303, ал.1 ГПК и не се припокриват с тези за касационно обжалване на невлезлите в сила решения.
Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и на двете сочени в нея основания и следва да остане без уважение, като на ответника се присъдят поисканите с писмената защита и удостоверени с приложено към молба от 24.01.20 г. адвокатско пълномощно разноски за адв. възнаграждение. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. А. за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1027/19 г. от 30.07.19 г., на осн. чл.303, ал.1,т.1 и 4 ГПК.
Осъжда Г. А. А. да заплати на „Навиборн” ЕООД, [населено място] деловодни разноски за това производство в размер на 800 / осемстотин/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: