1
4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр.София, 31.01.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2000 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.02.2018г. по гр.д.№314282017г. на АС София, с което е уважен иск предявен на основание чл.422 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване по въпросите допустими ли са свидетелски показания за наличето на парични средства у заемателя и допустими ли са свидетелски показания за установяване на абсолютна симулация при условията на чл.165, ал.2 ГПК, когато наследниците са и процесуални правоприемници на починала страна.
Жалбоподателите- И. И. Я. и С. И. Я., чрез процесуалния си представител поддържат, че решението е неправилно и молят да бъде отменено. Молят делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Ответникът –М. Р. Н., чрез процесуалния си представител поддържа,че решението е постановено при точно спазване на процесуалния и материален закон и моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е призналза за установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, че И. И. и С. И./като наследници на И. К./ дължат на М. Р. сумата от по 30000 лв всеки от тях, представляваща главница по договор за заем от 03.05.2010г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, считано от 10.03.2014г., като исковете за заплащане на възнаградителни лихви от по 600лв /частични при цялостни искови претенции от 1500лв/ по чл.240, ал.2 ЗЗД и за неустойки по чл.92, ал.1 ЗЗД в размер по 600лв /частични при цялостни искови претенции от 1500лв/ са отхвърлени.
Прието е, от представените пред първата инстанция писмени доказателства , че между ищеца М. Н. в качеството на заемодател и И. Я. като заемател /починал в хода на производството и заместен от правоприемниците си И. Я. и С. Я./ е сключен в писмена форма договор за заем от 03.05.2010г. с предмет парична сума на стойност 60 000лв, която сума според клаузата на чл.11 заемателят е получил напълно и в брой към момента на подписване на договора, в която си част е предвидено, че ще служи за разписка за получени суми. Установено е, че в чл.1, 3 е уговорен като определяем падеж на задължението – пет месеца, считано от подписване договора или в случая на 03.10.2010г. и положените от страните подписи в сключения в писмена форма договор за заем от 03.05.2010г. впоследствие са били нотариално заверени на 05.11.2010г.
По делото не е било спорно, че погасяване на задължението по договора чрез изпълнение не е настъпило, напротив въведени са възражения оспорващи възникването на заемното правоотношение и такива, касаещи действителността на договора за заем.
Ответникът е оспорил автентичността на подписа си в договора за заем, но не е провел успешно производство по чл.193 ГПК, поради което съдът е счел, че не е оборена формалната доказателствена сила на договора за заем като частен диспозитивен документ относно изявленията на подписалите го лица и тяхното авторство.
Съдът е счел, че тъй като документ /декларация/, формално изхождащ от ответника по жалба М. Р. – ищец в първоинстанционното производство, с дата 05.11.2010г., и съдъращ негово изявление, че договора за заем е привиден – приложен в копие с възражението по чл.414 ГПК в заповедното производство , е бил изключен от доказателствения материал, поради неизпълнено процесуално задължение от праводателя на жалбоподателите по чл.183 ГПК да го представи в оригинал или официално заверен препис, то тази декларация не съставлява приобщено към делото доказателство, върху което да се формират фактически или правни изводи, поради което не е била преодоляна забраната по чл. 164 , т.6 , вр. чл.165, ал.2 ГПК за установяване на симулация чрез гласни доказателствени средства.
При така установените обстоятелства по делото съдът е приел, че е налице облигационно правоотношение между страните, произтичащо от договор за заем, оформен в писмен документ, ползващ се с формалната доказателствена сила на частен документ, която не е оборена в процеса поради което че договорът е валидно сключен и породил задължение за връщане на сумата на уговорения уговорения падеж и е уважил предявения иск.
Допуснато е касационно обжалване по въпросите: допустими ли са свидетелски показания за наличето на парични средства у заемателя, както и допустими ли са свидетелски показания за установяване на абсолютна симулация при условията на чл.165, ал.2 ГПК, когато наследниците са и процесуални правоприемници на починала страна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че въззивният съд е дал разрешение на поставените за разглеждане въпроси в противоречие с практиката на ВКС. В същата се приема, че свидетелските показания са винаги допустими, когато страните ги сочат за установяване на обстоятелствата около сключване на договора, респ. за мотивите им да се обвържат с определена сделка/в този смисъл решение от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6608/2014 г., I г. о., ГК/. Посочва се, че докато обратното писмо доказва директно симулативността на атакуваната сделка, без да са необходими други доказателства, наличието на непълен обратен документ по делото е само предпоставка за преодоляване на установената в чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК недопустимост на свидетелските показания. според изричната разпоредба на чл. 165, ал. 2 ГПК, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, свидетелски показания са допустими, ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация, като под другата страна по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК се има предвид лицето, което лично или чрез представител е участвало в сделката. Приема се, че е д
опустимо събиране на гласни доказателства за установяване на симулация, когато ищците са наследници по закон на праводателя по сделката, която е насочена срещу тях и това следва от установеното в чл.165, ал.2 ГПК изключение от принципа за недопустимост на свидетелски показания/ решение № 75 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6608/2014 г., ГК, І г. о. на ВКС/ . Наследниците на страна по сделка могат да установят нейната привидност със свидетелски показания без представяне на писмени доказателства, ако сделката е насочена срещу тях.
Настоящият състав намира, че въззивното решение, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с практиката на ВКС, следва да бъде отменено. Съдът неправилно е интерпретирал и разпоредбата на чл.165, ал.2, изр.2 ГПК, за да игнорира възражението на праводателя на жалбоподателите за привидност на сделката, извършена между него и ищеца, за която е приел, че са приложими ограниченията за нейното разкриване и по-специално изискуемостта на писмен документ, изходящ от страната, какъвто липсвал, за установяване на симулативността на договора за заем, тъй като не е съобразил, че е налице хипотеза, която попада под изключението от ограниченията за доказване, визирани в цитирания текст от ГПК. Жалбоподателите не са трети лица, но имат качество на наследници и сделката / поради задължението за връщане на заета сума/ е насочена срещу тях, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.165, ал.2, изр.2 ГПК, която изключва ограниченията за доказване симулативността на увреждащия акт по отношение на тази категория лица. При това положение и без писмен документ, изходящ от страната по сделката, може да се разкрива привидността на договора за заем, като се съберат доказателства и за наличето на парични средства у заемателя с оглед установяване на действителните намерения на страните, продиктували сключването на сделката. Договорът за заем е реален. Такъв договор се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните едната предаде пари /или други заместими вещи/, а другата ги получи /чл.240 ал.1 ЗЗД/, т.е. фактическият състав на договора не е осъществен при липсата на реално предаване на парите /или вещите/.
На основание чл. 293, ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивният съд за ново разглеждане от друг състав, който да допусне исканите гласни доказателства и след като изслуша свидетелите следва да реши спора като прецени техните показания в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.
Разноските следва да се присъдят от въззивният съд с оглед изхода на спора.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
о т м е н я решение от 20.02.2018г. по гр.д.№314282017г. на АС София.
в р ъ щ а делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: