Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
С. 13.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4341 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 251 от 12.04.2018г., по касационната жалба на [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Н., чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 326 от 12.07.2017г. по в.гр.д. № 369 по описа за 2017г. на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено решение № 117 от 30.01.2017г. по гр.д. № 2810/2016г. на РС Русе, като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ и са присъдени разноски, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроси касаещи осъществения подбор, по които е констатирано евентуално противоречие с постановени решения по гр.д.№ 140/2010г., гр.д.№ 2491/2014г., двете на ІV г.о. и гр.д.№ 4229/2015г. на ІІІ г.о.
В съдебно заседание страните се представляват. Съответно процесуалният представител на касатора желае въззивният акт да бъде отменен, а този на другата страна – да бъде потвърден. И двете страни представят писмени бележки, като се позовават на съдебна практика, претендират направените по делото разноски и правят възражение за прекомерност за разноските на противната страна.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установени следните факти:
Ищецът Е. В. е заемал длъжността „Оператор петролни продукти” с място на работа Петролна база [населено място]. Със заповед № ЧР 36 от 8.04.2016г., на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради съкращаване в щата, считано от 10.04.2016г. /деня след връчването/ е прекратено трудовото му правоотношение. В заповедта като фактическо основание е посочено – „поради съкращаване на числеността на щата за длъжността Оператор петролни продукти”.
Установява се от представените Протокол от 1.04.2016г. за вземане на решение и Заповед № ЧР 34 от 1.04.2016г.за утвърждаване на ново щатно разписание, считано от 10.04.2016г., че е премахната единствената щатна бройка за длъжността „Оператор петролни продукти І степен”.
Ищецът е оспорил законосъобразността на уволнението на две основания – липса на реално извършено съкращаване в щата, защото непосредствено преди и след неговото съкращаване са назначени нови работници и незаконосъобразен подбор, тъй като той е с по-висока квалификация и работи по-добре от другите осем, останали на работа работници.
За установяване законосъобразността на подбора, работодателят е представил три длъжностни характеристики, в подкрепа на твърдението си, че в дружеството има три различни длъжности: „Оператор петролни продукти І степен”,работещ самостоятелно, която длъжност е съкратена, „Оператор петролни продукти ІІ степен”, работещ в група -с 4 щата и „Оператор петролни продукти, Ръководител група”- с 2 щата и протокол от 7.04.2016г. за извършен подбор, от който е видно, че при извършеното оценяване ищеца е получил най-малко точки. Подборът е извършен поради сходството в изпълняваните функции, между ищеца и лицата, заемащи длъжността „Оператор петролни продукти ІІ степен”, по следните четири критерии: 1. „Образование”, 2.”Наличие на нарушение на трудовата дисциплина за последната година”, 3. „Трудов стаж в дружеството” и 4. „Годишна атестационна оценка” или „оценка от прекия ръководител”. Комисията, извършила подбора, оценявайки „квалификацията и начина на изпълнение на възложените задачи”е определила обща оценка от 20т. за ищеца /за образование 15т.,за нарушение на трудовата дисциплина минус 20т., за трудов стаж 25т.и за оценка от прекия ръководител- 0т./
Разпитан в съдебно заседание на 16.11.2016г./вж.стр.130/ свидетелят З., в качеството си на пряк ръководител на ищеца и участник в комисията по подбора/вж. протокол от 7.04.2016г., на стр.24/, заявява че ищеца е било ценен съобразно „цялостното му представяне”. По критерият под № 4 за подбор – „оценка от прекия ръководител”, свидетелят установява, че е поставил оценка си, съобразявайки, че той е получил атестационна оценка „под очакванията за съответното равнище за групата и за заеманата позиция” и защото ищецът „многократно е бил на работа без задължителни налични предпазни средства”. По критерият под №2 „нарушение на трудовата дисциплина” са определени минус 20т., заради конкретен случай /от 19.03.2016г./, при който ищецът не се е явил на работа „без да представи уважителни документи за това” и без да го уведоми като пряк ръководител.
Относно критерият под № 1 „образование”, ответното дружество е признало в подадената въззивна жалба, че ищецът неправилно е оценен с 15т., вместо полагащите му се за висше образование 30т., но това не променя крайният резултат, тъй като неговата обща оценка, с тази корекция става 35т./20+15/ и тя отново е най-ниската, защото следващите оценки от подбора са съответно 45т./за двама/, 60т. и 80т.
При така установените факти, решаващите мотиви на въззивния съд, за да счете уволнението за незаконосъобразно, са за липса на доказано реално извършено съкращаване в щата /поради непредставяне на старото щатно разписание, действащо преди приемане на новото и невъзможност чрез съпоставка да се прецени дали е налице отпадане на трудови функции и назначаване на нов служител в деня на вземане на решение за съкращаване на щата/ и незаконосъобразен подбор. Съдът е приел, че неправилно е оценен ищеца, първо тъй като е бил с висше образование /за което е трябвало да получи 30т./, а са му дадени 15 и тъй като общият му сбор,неправилно е намален с минус 20т. за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, тъй като подобно наказание, по установения ред не му е било налагано. Отделно – въззивният съд е приел, че работодателят не е установил, че подборът е извършен измежду всички лица, които са заемали длъжността „Оператор петролни продукти” /независимо, че такъв довод не е бил наведен от ищеца в исковата молба/.
Имайки пред вид така изложените мотиви, по въпросите, касаещи подбора, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав изцяло споделя трайно установената с ТР № 3/2011г. по т.д.№ 3/11г.на ОСГК на ВКС съдебна практика, съгласно която критериите по чл.329 а1 КТ имат обективни признаци и извършената по тях преценка на работодателя, подлежи на съдебен контрол в производството по иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ. В същото, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл.329 ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената робата. Когато преценката е обективирана в писмен документ /какъвто е настоящия случай/, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнение работник или служител, истинността на отразените в него обстоятелство подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора.
В конкретният случай, настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд относно незаконосъобразността на извършения подбор. Работодателят – с гласни доказателства /каквито са гореописаните показания на свидетеля З./ и писмени доказателства / приложените анкетни карти за текуща оценка, от които е видно, че ищецът е получил най-ниска такава, която е „под очакваното ниво”, писмени обяснения от ищеца, дадени във връзка с отсъствието му на 19.03.2016г./, е установил истинността всички отразените в Протокола за подбор от 7.04.2016г. обстоятелства /с изключение на тези по критерий №1 „образование”, които обаче не се отразяват на извода за най-ниска оценка./
Относно спорният критерии под №2 от подбора: ”Наличие на нарушение на трудовата дисциплина за последната година”, по начинът по който е формулиран, настоящият съдебен състав намира, че същият не изисква да е налице проведена дисциплинарна процедура, завършила с налагане на дисциплинарно наказание. Работодателят, който е със системни наблюдения и впечатления от трудовите умения и възможности на работниците, които се проявяват единствено в производствения процес, има възможността да заложи критериите, по които извършва подбора. В случая, с гласни доказателства, е установено, че ищецът е допускал нарушение на трудовата дисциплина, защото „многократно е бил на работа без задължителни налични предпазни средства” и на посочена дата /19.03.2016г./, „не се е явил на работа без да представи уважителни документи за това” и без да уведоми прекия си ръководител, което покрива установения критерии № 2. С гласни доказателства – свидетелските показания на прекият ръководител, е установена и причината, довела до поставяне на оценка нула по критерий №4:„Годишна атестационна оценка” или „оценка от прекия ръководител”, а именно : цялостното му представяне в производствения процес. По критерий №3: „Трудов стаж в дружеството”, обективността на оценката не е оспорена.
Относно възражението, че подборът не е извършен измежду всички лица, които са заемали длъжността „Оператор петролни продукти”, следва да се посочи, че същото е несвоевременно въведен, защото не е посочен в исковата молба. Независимо от това следва да се посочи, че същото е неоснователно, тъй като видно от представените длъжностни характеристики за трите длъжности,сходни функции имат само лицата заемащи длъжностите Оператор петролни продукти І степен”и „Оператор петролни продукти ІІ степен”.Длъжността „Оператор петролни продукти, Ръководител група” е с различни трудови функции, заемащите са иерархически по-високо в структурата на дружеството и притежават различни отговорности.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че работодателят е установил законосъобразността на извършения от него подбор.
Относно възражението за липса на реално съкращаване в щата:
Съкращаване в щата, по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 КТ е налице, когато се премахва за в бъдеще отделна бройка от утвърдения общ брой на работниците и служителите. По каква причина става това е без значение. Преценката е на работодателя, тя е по целесъобразност и вземането на решение от работодателя за съкращаване на съответната щатна бройка, не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи уволнението – като съдът дължи преценка дали съкращаването е извършено по съответния ред, т.е. дали решението е взето от лицето, имащо право за това, дали това решение е взето преди уволнението и дали съкращаването е реално. Не е налице реално съкращаване когато съответната трудова функция не се премахва, а само се променя наименованието й. Когато обаче, както е в настоящият случай, фактически се премахва съответната трудова функция, е налице реално съкращаване в щата. В тази хипотеза не е необходимо да се извършват съпоставки на трудови функции със запазени длъжности /както е процедирал въззивния съд/, тъй като щатът е премахват и спор дали е налице трансформация не е съществувал.В конкретния случай – в ответното дружество, съгласно действащото към момента на уволнението щатно разписание е имало длъжност: „Оператор петролни продукти І степен”/работещ самостоятелно/ -1 щат, длъжност: „Оператор петролни продукти ІІ степен” /работещ в група/- 4 щата и „Оператор петролни продукти Ръководител група”- 2 щата. С процесното изменение на щатното разписание, в сила от 10.04.2016г., е взето решение за премахване на единствената щатна бройка за длъжността „Оператор петролни продукти І степен”,като няма спор, че след това други щатни бройки не са откривани. Ищецът е оспорил реалността на така извършеното съкращаване в щата с твърдение, че преди и след неговото уволнение, са били назначени други работници /без да е твърдял, че те са назначени на същата длъжност/. Тези твърдения са ирелевантни, защото не засягат безспорния факт, че след съкращаването на единственият щат за „Оператор петролни продукти І степен” тази трудова функция е престанала да съществува и повече не е изпълнявана. /Установено е, че след уволнението на ищеца, е назначено лице на длъжността „Оператор петролни продукти Ръководител група”, която е с предвидени различни трудови функции и заемащият я, е с различно йерархично място в структурата на предприятието, поради което и лицата, която са я заемали правилно не са били включен в проведения подбор/.
В тази връзка, не се споделят от настоящият състав и доводите на въззивния съд относно идентичността на изпълняваните функции за длъжностите „Оператор петролни продукти І степен” и „Оператор петролни продукти ІІ степен”. Тези доводи са ирелеванти за изхода на спора, защото наличието на сходни функции на двете длъжности е от значение за включването на заемащите ги лица в осъществения подбор, но не и за реалността на извършеното съкращаване на единствения щат за процесната длъжност „Оператор петролни продукти І степен”, който е премахнат.
Изложеното налага извод за законосъобразност на осъщественото от работодателя, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, прекратяване на трудовото правоотношение. В. акт следва да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който предявеният от ищеца иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ и обусловените от него искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Пред вид изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК, касаторът има право на претендираните разноски за касационната инстанция, които съгласно представеният списък възлизат на 2067.68лв./от които 165лв. – за държавна такса и 1902.68лв за адвокатско възнаграждение/. С оглед направеното възражение за прекомерност, на основание чл.78 ал.6 ГПК, пред вид трудовият характер на спора и конкретната правна фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че от установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение /с договор и фактура/ следва да се присъди сумата от 670лв. , изчислени на основание чл.7 ал.1 т.1, вр.с ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските възлизат на 835лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 326 от 12.07.2017г. по в.гр.д. № 369 по описа за 2017г. на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено решение № 117 от 30.01.2017г. по гр.д. № 2810/2016г. на РС Русе, като са уважени исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и са присъдени разноски и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Е. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.2 ет.2 ап.5 против [фирма] [населено място], с адрес на управление : [населено място] [улица], ет.6 ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор Н., искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на Заповед № ЧР 36 от 8.04.2016г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Оператор петролни продукти І степен” в петролна база Р. и за присъждане на обезщетение за оставяне без работа поради уволнение за период от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2016г., по чл.225 ал.1 т.1 КТ в размер на 6 711.48лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. Е. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.2 ет.2 ап.5 да заплати на [фирма] [населено място], с адрес на управление : [населено място] [улица], ет.6 ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор сумата от 835лв. /осемстотин тридесет и пет лева/ направени разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: