О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
Гр.София, 05.03.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2918 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Частна целодневна детска градина /ЧЦДГ/ „Мечтатели“, гр.Варна, срещу решение №.63/30.03.18 по т.д.№.70/18 на Апелативен съд Варна-с което, след частична отмяна на реш.№824/1.12.17 по т.д.№.1648/16 на ОС Варна, предявените срещу касатора искове по чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са уважени за сумите 3410евро /разлика над сумата 550евро до сумата 3960евро/ и 1493,17евро /разлика над сумата 11,63евро до сумата 1504,80евро/ ведно с разноски.
Ответната страна П. Х. Х. оспорва жалбата, в това число като недопустима предвид чл.280 ал.3 т.1 ГПК – с твърдения, че се касае за търговско дело с цена на иска под 20000лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. Разгледаният от съдилищата спор съставлява гражданско, а не търговско дело – спорното правоотношение не произтича от търговска сделка /процесният договор за наем не попада в кръга на абсолютните търговски сделки по смисъла на чл.286 ал.2 вр. с чл.1 ал.1 ТЗ, а от друга страна не е сключен от търговец във връзка с упражняваното от него занятие – чл.286 ал.1 и ал.3 ТЗ/, цената на главния иск надхвърля минималния установен в чл.280 ал.3 т.1 пр.1 ГПК размер от 5000лв. за граждански дела – и атакуваното решение не е изключено от обхвата на касационния контрол.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С атакуваното решение съдът е изходил от безспорните между страните факти, че на 1.07.13г. между П. Х., наемодател, и ЧЦДГ “Мечтатели“, наемател, е сключен договор за наем на недвижим имот /дом 1 от Комплекс за отдих гр.Варна, м.“Приморски парк“/ за срок от 4г. и 5м.; месечната наемна цена /1200евро, платима от 1 до 5 число на първия месец на всяко шестмесечие/ е променена /с анекс от 26.08.15/ считано от 1.12.15 на 1100евро и е платима от 1 до 5 число на всяко тримесечие; в основанията за прекратяване на договора се съдържа изрична клауза /чл.12 ал.1 б.“г“/, според която договорът се прекратява автоматично, без предизвестие, при забава с повече от 10 календарни дни на заплащане на дължимата наемна цена. Във връзка със спорния въпрос откога наемното правоотношение е било прекратено, съдът е приел, че следва да тълкува горната клауза корективно. Посочил е, че тя предоставя права сама на изправната страна по договора – наемодателя, в случай на неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща в срок наемната цена – като неизправната страна-наемателят, не може да черпи права от собственото си виновно поведение. Отразил е, че правното значение на клауза, в която страните са постигнали съгласие за едностранно прекратяване на действието на договора при неизпълнение, е че въвежда възможността за трансформирането му в безсрочен, а съобразно чл.238 ЗЗД безсрочният наемен договор се прекратява с едномесечно предизвестие. При тези обстоятелства, въпреки, че в случая е предвидено, че договорът се прекратява автоматично, за да бъде прекратено действието му, до наемателя трябва да бъде отправено предизвестие. Такова съставлява исковата молба, инкорпорираща искане за прекратяване на договора и връщане на имота /предвид липсата на отправено от наемодателят предизвестие за прекратяване до подаването на иска/. При това положение договорът е бил прекратен след м.09.16г. – един месец след връчването на исковата молба на 20.03.17г. /т.е. на 20.04.17г./. Съдът е намерил за неоснователно възражението, че правоотношението е било прекратено по-рано /през м.09.16г./, когато се твърди, че е било изпълнено и задължението за връщане на имота-предвид неангажиране на доказателства за надлежно предаване на същия от наемателя на наемодателя /простото предаване на ключа от имота на свидетел, който е работил в ЧДГ до м.09.16г. по поддръжка на сградата-но не е поемал задължение да го предаде на собственика на имота, не твърди да му го е дал и не е поемал ангажимент от негово име да приеме ключовете, не съставлява надлежно връщане на имота, респективно същото не се изчерпва с преустановяването на ползването му от наемателя и изоставянето му/. При тези обстоятелства искът за заплащане на наемна цена е намерен за основателен за целия предявен период и размер – от м.09.16г. до 30.11.16г., вкл. в размер на 3960евро, и за договорна неустойки за периода 16.09.16-30.11.16 в размер на 1504,80евро.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай.
Касаторът извежда въпроси във връзка с тълкуването на договора и думите в него, определянето на изправна и неизправна страна и произнасянето на съда по оттеглен иск – като предвид липсата на изрично позоваване на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с посочване на съответна практика, същите следва да бъдат отнесени към основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия въпрос, а останалите ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество. Отделно от това, касационното обжалване на атакуваното решение трябва да се допусне и предвид разпоредбата на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК за проверка на евентуалната му недопустимост /предвид произнасяне plus petitum/ в частта, с която съдът е отменил първоинстанционното решение, респективно присъдил е суми над 2750евро до 3410евро и над 1045евро до 1493,17евро. АС Варна се е произнесъл по тези размери при условие, че във въззивната жалба е отразено, че решението на ОС Варна се обжалва само в частта за отхвърляне на исковете за осъждане на ответника да плати 2750евро наемна цена за периода 16.09.16-30.11.16 и 1045евро обезщетение за забава върху сумата 2750евро за същия период.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 191,80лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.63/30.03.18 по т.д.№.70/18 на Апелативен съд Варна.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 191,80лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, пир неизпълнението им, за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: