Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
С. 16.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесети и седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2104 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационното обжалване е допуснато по подадена касационна жалба от С. Г. М., Добрина М. Т., А. Х. Т., Ц. И. Г. и Й. Н. Я., всички от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 6 от 5.01.2017г. по в.гр.д. № 1810 по описа за 2016г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 502 от 9.03.2016г. по гр.д.№ 7469/2014г. на Варненски районен съд като следва:
– в частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу К. А. О. за прогласяване за нищожна, поради липса на съгласие и представителна власт за приобритетеля да договоря сам със себе си на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно от 11.03.2014г. рег.№ 222, заверено от зам.кмета на [община] чифлик, като прекратява производството в тази част,
– в частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу К. А. О. за прогласяване за нищожен на договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение на издръжка и гледане от 20.03.2014г., обективиран в н.а.№ 43, т.І,рег.№ 38394г.,т.д.№ 39/2014г., на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, като връща делото на В. за произнасяне по предявените искове с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД, за приемане на установено, че същият договор е недействителен поради липса на представителна власт, както и за произнасяне по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС,в случай, че бъде уважен този по чл.42 ал.2 ЗЗД по отношение на имота, находящ се в [населено място] чифлик, УПИ Х-294, кв.56, с площ 776кв.м.,ведно с построената жилищна сграда и УПИ VІІ-294,295 кв.56, с площ 400кв.м.,
– в частта, с която е развален по иска срещу К. А. О. договора за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение на издръжка и гледане от 20.03.2014г., обективиран в н.а.№ 43, т.І,рег.№ 38394г.,т.д.№ 39/2014г., сключен между ответницата и В. Х. Д., поради неизпълнение, на основание чл.87 ал.3 ЗЗД, до размер на: 1/9ид.ч. по отношение на С. Г. М., 1/9ид.ч. по отношение на А. Х. Т., 1/3ид.ч. по отношение на Ц. И. Г. и1/3ид.ч. по отношение на Й. Н. Я. връща делото на В. за произнасяне по предявените искове с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, в случай че бъде отхвърлен предявения от тях главен иск по чл.42 ал.2 ЗЗД,
– в частта, с която К. А. О. е осъдена да предаде на ищците владението върху недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място] чифлик, им.с пл.№294, кв.56, с площ 1 820кв.м.,за което са отредени парцели ХІ-294 с площ от 645 кв.м. и VІІ-294, 295 с площ 400кв.м., на основание чл.108 ЗС, като прекратява производството по иска по чл.108 ЗС по отношение на недвижимия имот, представляващ УПИ ХІ-294 с площ от 645 кв.м.и връща делото на В. за произнасяне по предявените искове с правно основание чл.108 ал.2 ЗС, в случай че бъде отхвърлен предявения от тях главен иск по чл.42 ал.2 ЗЗД и уважени исковите им претенции по чл.87 ал.3 ЗЗД по отношение на имотите УПИ Х-294, кв.56, с площ 776кв.м.,ведно с построената жилищна сграда и УПИ VІІ-294,295 кв.56, с площ 400кв.м., както и в частта за разноските, като са присъдени нови такива
Касационното обжалване е допуснато по два въпроса: 1. Допустимо ли е въззивния съд да се произнася по въпроса за нищожност на алеаторния договор относно липсата на представителна власт на приобритателя чрез преформулиране на правната квалификация на иска по чл.42 ал.2 ЗЗД, след като с въззивната жалба жалбоподателят не е поддържал този порок, а е въвел оплакване за други пороци на договора, по които районният съд не се е произнесъл с въззивния акт? и 2. Принципът на служебното начало, дефиниран в разпоредбата на чл.7 ГПК, намира ли приложение в исковото производство за изясняване на основен спорен въпрос, за установяване недействителността на алеаторен договор и за реституция на наследствен недвижим имот?, по които е констатирано противоречие с т.1 – т.3 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК и решение № 361 от 25.09.2012г. по гр.д.№ 1626/2011г.на ІV г.о. Заявеното от касатора искане е за отмяна на постановения акт в обжалваната част и връщане на делото на въззивния съд за надлежно произнасяне по предявените искове.
В съдебно заседание страните не се явяват лично. Вместо касаторите се явява техния процесуален представител, който желае жалбата да бъде уважена. Представя писмени бележки и претендира разноски съобразно приложен списък.
Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, намира следното :
Съгласно установената съдебна практика /например решения на ІV г.о. по гр.№ 2060/16г. и гр.д.№ 1626/2011г./ – предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, като съгласно чл.8 ал.2 ГПК те посочват фактите, на които основават исканията си и представят доказателства за тях. При разглеждането на спора съдът е обвързан от определения от страните предмет на делото, като по силата на чл.7 ал.1, чл.8 ал.3 и чл.10 ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните като им съдейства за изясняване на делото от фактическа и правна страна. При разглеждането на спора съдът е обвързан от посочените от страните факти, твърдения и правни доводи и трябва да се произнесе само в очертаните от тях рамки, като не може да се произнася по такива които не са въведени от страните в производството по определения ред. Това е общото правило, като въззивният съд следва да се съобразява и с разпоредбата на чл.269 ГПК, съгласно която дължи служебно произнасяне само по валидността на решението, по допустимостта – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата /изключенията са посочени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и са във връзка с приложение на императивна материалноправна норма/. ГПК ограничава правомощията на въззивната инстанция – при проверка на правилността на решението да реши спора по същество, но само съобразно заявените в жалбата оплаквания /вж. решение по гр.д.№ 50074/16г. І г.о./ В. съд няма право да разглежда възражения, които не са наведени. Доколкото, съгласно т.2 от ТР по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, докладът по делото е от особено значение за постановяване на решението по материално правния спор и е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права, а евентуални нарушения на първата инстанция във връзка с него, не обуславят нито нищожност, нито недопустимост на постановения акт, за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, въззивният съд не следи служебно. Когато въззивният съд прецени, че се касае до неточна правна квалификация на иска, довела до неправилно прилагане на материално правна норма, при събрани по делото доказателства в рамките на заявените искания и заявени тези на страните по спора, той следва да се произнесе по съществото на спора /като това може да стане и без да дава нови указания и събира нови доказателства/. Фактите, такива каквито са установени от страните в рамките на проведеното на две инстанции спорното производство, се подвеждат под друга правна норма. Когато променя правната квалификация и приема, че се касае до друг фактически състав, от който произтича спорното право, въззивният съд следва – или да отмени обжалваното решение и да постанови ново, или да потвърди постановения акт, ако е налице съвпадане на крайният резултат /вж.решение по гр.д.№ 3439/2016г. на ІІ г.о./ Ако счита исковата молба за нередовна, въззивният съд, като инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, следва да даде указания за поправянето й, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Само в случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение може да се обезсили /вж. т.5 ТР по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
В конкретният случай, ищците са твърдели, че са собственици по наследство на 1/9ид.ч.от УПИ 294, кв.56, с площ 1 820кв.м., от който са отредени парцел Х-294 с площ 775кв.м., ХІ-294 с площ 645кв.м. и VІІ- 294,295 с площ 400кв.м. В исковата молба са посочили, че тяхната праводателка В. Д., е прехвърлила на трето лице, през 2005г., част от имота, а през 2014г., е прехвърлила останалите 1 175кв.м., ведно с построената жилищна сграда, срещу задължение за издръжка и гледане на ответницата О., с н.а. № 43 от 20.03.2014г. Пред нотариуса лично се е явила само ответницата, която е представила две пълномощни с №222 и № 223, двете от 11.03.2014г., подписани от прехвърлителката Д. и заверени от заместник кмета на [населено място]. При тези факти, ищците са предявили искове за прогласяване на нищожност на упълномощителната сделка и на договора, сключен с н.а. № 61 от 20.03.2014г., на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, за осъждане на основание чл.108 ЗС ответницата да им предаде владението, за разваляне на същия договор на основание чл.87 ал.3 ЗЗД и обезсилване на н.а.
След четирикратно оставяне на исковата молба без движение, В. е изготвил доклад, с който е приел, че е сезиран с три главни и един евентуален иска: за прогласяване на нищожност на основание чл.26 ал.2 ЗЗД на упълномощителната сделка поради липса на съгласие и представителна власт за приобритателя да договаря сам със себе си, за прогласяване на нищожност на договора, обективиран в н.а. № 43/2014г., поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, за обезсилване на н.а. поради недействителност на обективираната в него сделка, за осъждане на основание чл.108 ЗС ответницата за предаване на владението и при условията на евентуалност за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение, на основание чл.87 ал.3 ЗЗД. При произнасянето си по съществото на спора, В. след като е приел, че исковете по чл.26 ал.2 ЗЗД са неоснователни и недоказани, е разгледал евентуалният иск по чл.87 ал.3 ЗЗД, който е счел за основателен и е уважил, както и е уважил иска по чл.108 ЗС.
Постановеният акт е обжалван и от двете страни /ищците са досежно отхвърлянето на исковете по чл.26 ал.2 ЗЗД, а ответницата – относно иска по чл.87 ал.3 ЗЗД/.
В. съд е счел първоинстанционният акт изцяло за недопустим /постановен по непредявени искове/, поради което го е обезсилил. Счел е, че искове за нищожност на упълномощителната сделка поради липса на съгласие и представителна власт за приобритателя да договаря сам със себе си не са предявявани, както и за нищожност на договора, обективиран в н.а. № 43/2014г., поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Според въззивният съд коректното правно основание на иска е чл.42 ал.2 ЗЗД и при евентуалното уважаване на този иск, е предявен и иск по чл.108 ЗС. Като евентуален въззивният съд е приел и иска по чл.87 ал.3 ЗЗД. Решението е обезсилено като недопустимо, а делото върнато на първата инстанция за ново разглеждане и произнасяне.
Имайки пред вид даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното, решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало, произнасяйки се извън определения от страните предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му /вж. т.д.№ 2/2011г. на ОСГТК/. В случая, въззивният съд е следвало да прецени, че доколкото няма нарушение на принципа на диспозитивното начало /съдът не е включил, обсъдил или основал решението си на факти, които не се посочени от страните/, постановеният акт не е недопустим и не следва да бъде обезсилван. Като не е направил това, съдът е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав, който да извърши преценка за надлежната правна квалификация на предявените искове, в зависимост от която, с оглед указанията в ТР по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, да изпълни задълженията си на инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на заявения материалноправен спор по всеки един от предявените обективно съединени искове. В. съд следва, на основание чл.294 ал.2 ГПК, да се произнесе и по искането за разноски.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 6 от 5.01.2017г. по в.гр.д. № 1810 по описа за 2016г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 502 от 9.03.2016г. по гр.д.№ 7469/2014г. на Варненски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.