О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 22.02. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1137/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Е. Г. И., Н. Н. Д., Д. Н. Ч., З. В. Н., Е. Н. Н., Й. Р. Н., Н. Б. Н., Р. Б. Н. и [фирма], както и на Е. Г. И., [населено място], срещу въззивно решение от 08.10.2010г. по гр.д.№ 3334/2007г. на Софийския градски съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК Е. И. сочи, че решението противоречи на практиката на ВКС относно приложното поле на чл.90а ЗН, когато правният спор е възникнал след обявяването и за противоконституционна с решение на КС на РБ. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с ТР№1/2004г., ОСГК, ВКС, с което се възприема становището, че когато завещанието е съставено след включване на земеделските имоти в ТКЗС и спорът не е приключил към момента на обявяване противоконституционността на разпоредбата на чл.90а ЗН, то същата не следва да намери приложение, какъвто е разглежданият случай. Излагат се доводи за приложимост и на основанията по чл.280,ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като даденото решение по въпроса противоречи на решение от 12.11.2010г. по гр.д.№2718/2007г. на СГС. и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторите Н. Н. Д., Д. Н. Ч., З. В. Н., Е. Н. Н., Й. Р. Н., Н. Б. Н., Р. Б. Н. и [фирма], сочат, че са налице основанията на чл.280,ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по въпроса за зачитане на универсално завещание и прилагане разпоредбата на чл.90а ЗН.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
Ответникът по касация С. Г. З. оспорва касационните жалби и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 18.06.2007г. по гр.д.№ 1145/2005г. на Софийския районен съд., с което е признато по отношение на Е. Г. И., Н. Н. Н., Д. Н. Ч., О. В. З. /поч.на 09.12.2010г., заместен от В. О. З. и С. З./, З. В. Н., Е. Н. Н., Й. Р. Н., Н. Б. Н., Р. Б. Н. и [фирма] на основание чл.97,ал.1 ГПК, че С. З. притежава 1/8 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в [населено място], район О. купел с площ 4 330 кв.м., съставляващ имот пл.№ 1248, кв.53 и кв.54, по плана на С., м.О. купел с подробно описани съседи по скица и решение на ПК.
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че Н. Т., поч.1961г. е притежавал ливада от около 5 дка, кв.Горна баня, която е била внесена в ТКЗС. Наследници на Т. по колена са ищецът С. З. и ответниците Е. Г., Н. Н., Д. Ч., О. З., З. Н., Е. Н., Й. Н., Н. Н. Р. Н.. С. З. и Е. И. са наследници по закон – деца, на Надежда И., поч. на 22.03.1991г./дъщеря на Н. Т./. С решение от 08.06.1995г. е възстановена собствеността на наследниците на Н. Т. върху процесния имот, бивша ливада. С договор по нотариален акт № 197/2005г. ответниците – физически лица са продали на ответника [фирма]. Със саморъчно завещание от 08.07.1981г., Надежда И. е оставила цялото си движимо и недвижимо имущество на дъщеря си Е. И.. По отношение на оспореното саморъчно завещание е прието, че то отговаря по форма на изискванията на чл.25,ал.1 ЗН, написано е и е подписано от завещателката Н. И.. То обаче няма действие спрямо процесния имот.По силата на общото завещателно разпореждане ответницата има качеството на наследник на завещателката по смисъла на чл.16,ал.1 ЗН, но чл.90а ЗН /ред.ДВ, бр.60/92г./ изключва действието на завещанието по отношение на имотите, включени в ТКЗС.Универсалните завещателни разпореждания, каквото е налице в случая, нямат действие и не следва да се зачетат по отношение на земеделските имоти, собствеността върху които се възстановява по чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ. Приложното действие на чл.90а ЗН е свързано с времето на съставяне на завещанието – преди или след одържавяването.След като завещанието е съставено след одържавяването, но завещателят е починал преди възстановяване на собствеността, то законодателят не зачита общото разпореждане.Разпоредбата на чл..90а ЗН е обявена за противоконституционна с Р. № 4/1996г., което е влязло в сила на 16.03.1996г. Действието на решението на КС е занапред.
Поставените от касаторите правни въпроси относно действието на завещателното разпореждане и обхвата на приложното поле на разпоредбата на чл.90а ЗН за универсалните завещателни разпореждания с предмет земеделски земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, когато правният спор е възникнал след обявяването разпоредбата за противоконституционна с решение на КС на РБ №4/1996г., са обусловили изхода на делото. Те не са решени в съответствие с разясненията, дадени в ТР№1/2004г., ОСГК, ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл.280,ал.1т.1 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество. Касаторите Е. И. и [фирма] следва да внесат държавна такса по 50 лева всеки от тях по сметка на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.10.2010г. по гр.д.№ 3334/2007г. на Софийския градски съд.
ОСТАВЯ касационните жалби без движение. Указва на касаторите Е. Г. И. и [фирма] в 1 седмичен срок от съобщението да представят вносен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС по 50 лева за всеки от тях.
След изтичане на срока делото да се докладва за прекратяване или за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: