Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
София, 05.12.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 05.10.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1599/2016 година
Производството е по член 290 ГПК
Образувано е по касационна жалба вх.№2976/22.02.2016г.,подадена от С. Д. Д.,чрез пълномощника й адвокат П. Т.,против решение №VІ-125/25.01.2016г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1841/2015г. по описа на същия съд,с което решение е намалено саморъчно универсално завещателно разпореждане от 08.12.2011г., с което С. Д. М., починала на 25.10.2013г.,като е завещала на сестра си С. Д. Д. цялото си движимо и недвижимо имущество, с 85,71% и е възстановена запазената част на Р. Й. М. от наследството на майка му С. Д. М. в размер на 85,71% ,като е върната тази част в наследството на С. Д. М. и е допуснато извършването на съдебна делба на:1.самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.41.1.20 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД18-9/30.01.2009г. на изп.директор на АГКК, изменена със Заповед №КД-14-02-2049/20.12.2013г. на Началника на С.-Б., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, разположен в сграда №1, изградена в ПИ с идентификатор 07079.607.41 с предназначение:жилище, апартамент, бр. нива-1, с площ от 82,48 кв.м., при граници, подробно описани, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, 2.самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.144.1.4 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД18-9/30.01.2009г. на изп.директор на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], ет.2, ап.4, разположен в сграда №1, изграден в ПИ с идентификатор 07079.607.144, с предназначение:жилище, апартамент, с брой нива-1, с площ от 54,95 кв.м., с прилежащо към него избено помещение с площ от 9,86 кв.м., при граници подробно описани, ведно с съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, както и досежно подробно описани движими вещи, намиращи се в държане на съделителката Д., при следните квоти:85,71% за Р. Й. М. и 14,29% за С. Д. Д. за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.41.1.20 по КККР на [населено място] и движимите вещи и при квоти 92,85% за Р. Й. М. и 7,15% за С. Д. Д. досежно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.144.1.4 по КККР на [населено място].Със същото решение съделителката Д. е осъдена да заплати на Р. М. сумата от 2605 лв. разноски и д. такса в размер на 3593,73 лв. по сметка на БРС.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,простановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
С определение №321/12.07.2016г.,постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправен въпрос относно крайния срок за предявяване на исканията,свързани с направените възражения от страните,в нарушение на член 143 ГПК,който въпрос е разрешен във връзка с формиране на маса по член 31 ЗН относно какво следва да се включи в същата,като съдът е разгледал възражение от страна на ищеца за извършване на дарение и е допуснал допълване на делото с писмени доказателства в тази връзка,след отмяна на определението за приключване събирането на доказателства по делото.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че производството е образувано по искова молба на Р. М. против С. Д., с която се иска намаляване на универсално завещателно разпореждане до размера на запазената част на ищеца от наследството на неговата майка С. Д. М. в размер на ? ид.ч. и възстановяването й, както и да бъде допусната делба при равни квоти-по ? ид.ч. за всяка от страните върху описаните недвижими имот,като се твърди, че тези имоти са били собствени на майка му С. М.- поч. 25.10.2013г,като останалото от нея наследство ищецът, в качеството на наследник по закон , е приел по опис, и че с универсално саморъчно завещание майка му е завещала цялото си имущество на сестра си-ответницата С. Д. и със същото е накърнена запазената му ? ид.ч. от наследството на майка му,като предявява искове с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН и чл.34, ал.1 от ЗС.Съдът е посочил,че ответницата Д., с писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК и в съдебно заседание оспорва предявените искове като излага доводи за неоснователност,а от изложеното в исковата молба не оспорва факта, че ищецът е наследник по закон на С. М., поч. на 25.10.2013г., неин син, както и че последната е обективирала волята си в универсално саморъчно завещание в полза на ответницата, нейна сестра,като последната заявява, че при формиране на наследствената маса следва да се отчетат следните извършени в полза на ищеца дарения от неговата майка:1. с н.а.№59, т.І, н.д.№2536/01.12.1997г. му е дарена ? ид.ч. от нива с площ от 24,006 дка в м. Воденицата, землището на [населено място], [община],1. сумите от по 5000 лв. (общо 10 000 лв.) за закупуване на лек автомобил „Москвич“ през 1986г. и за закупуване на апартамент в [населено място] 1989-1990 г.и 3.разтегателен диван-спалня полиран бюфет от масив, кухненски диван с чекмеджета от дърво, холна масичка от масив на обща стойност не по-малко от 1500 лв,а също така към наследствената маса следва да се включат и да бъдат допуснати до делба намиращите в единия от приетите по опис движими вещи, подробно описани.Съдът е отчел,че в хода на производството по делото/след постановяване на определение от 18.03.2015г.-л.249,за отмяна на ход по същество на делото/ са представени доказателства за направено дарение от наследодателката в полза на внучката й Й. Р. М. и снаха й Г. Т. М. на 75 кв.м.ид.ч. от имот пл.№682, кв.7, жк Лазур, [населено място], извършено на 17.05. 2000 г., съгласно представения н.а №130, том ІІ, рег.№2122, дело №207/2000 по описа на Нотариус М. И..Съдът е посочил,че разпоредбите на закона, изискват за определяне на запазените и разполагаеми части да се образува наследствена маса по чл.31 от Закона за наследството, в която се включва и цялото имущество, останало на наследство от наследодателя,като това е необходимо, за да се прецени дали останалото свободно имущество е достатъчно да удовлетвори запазената част на лицата по чл.28 от Закона за наследството.Съдът е отчел,че безспорно наследодателят на ищеца се е разпоредил с имуществото си чрез универсално завещание и ако той не е извършвал дарения или завети, то тогава не би било необходимо да се прави наследствена маса и намалението ще се извърши в дробна част,но в случая следва да се отчетат направените дарения в полза на ищеца, както и тези направени в полза на трети лица, което обуславя приложимостта на чл.30 от Закона за наследството, а именно образуване на наследствена маса.Съдът е посочил,че не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че към момента на смъртта на наследодателката-25.10.2013г. е притежавала следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.41.1.20 по КККР на [населено място], придобит в режим на СИО между нея и съпругът Й. М., сключили граждански брак на 15.12.1953 г.,а видно от представения н.а.№28, том V, дело №1738/18.06.1970 г. като собственик е вписана само съпругата, но предвид разпоредбата на чл.103 от СК (1968-отм.) правилата относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имущества придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове,а съгласно чл.13, ал.1 от СК (1968г.-отм.)недвижимите и движими вещи и права върху вещи принадлежат общо и на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити,като със смъртта на съпруга-05.02.1972г. СИО се е прекратила и тъй като като преживелият съпруг не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество, поради което имотът е станал съсобствен между С. М. с ? ид.ч. и ищеца М. с ? ид.ч. по наследство от баща си.Съдът е посочил че впоследствие,с н.а. №65, том VІ, дело №2139/1987г., ищецът дарява на майка си своята ? ид.ч. по наследство, с което последната става изключителен собственик на недвижимия имот,след което с н.а №149, том X., дело №13302 от 1997г. го дарява на сина си,като последното дарение е развалено с влязло в сила на 22.10.2103г. Решение №306/21.08.2012г. по гр.д.№6/2012 по описа на БОС, поради което имотът е останал отново в изключителна собственост на наследодателката С. М.,поради което относно квотите, към момента на смъртта си наследодателката е притежавала и ? ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.144.1.4 по КККР на [населено място], установено от доказателствата по делото и безспорно между страните, като другата ? ид.ч. е собствена на ищеца като наследник на баща си.По отношение на твърденията за даряване на парични средства и движими вещи съдът изцяло е възприел приетото от първоинстанционния съд от фактическа и правна страна и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение,според които последното е останало недоказано. Съдът е приел,че независимо от горепосочено, че в случая запазената част е накърнена с универсално завещание и намалението следва да се извърши в дробна част, равна на запазената част от наследството, конкретният случай е изключение от правилото предвид извършените приживе дарения, които следва да бъдат взети предвид.В резултат на това съдът е стигнал до извода,че завещанието не следва се намали с ? , което щеше да е задължително, ако беше налице само универсално завещание, а със съотношението на превишението към извършеното завещание, а именно 91 483,25/107 151,50, което е 85,71 % от завещанието, с колкото то да бъде намалено и тази част да бъде възстановена и върната в наследството.Във връзка с тези изводи,съдът е приел,че предявеният иск за делба следва да бъде уважен, като бъде допусната делба между страните по делото при квоти 85,71% ид.ч. за ищеца и 14,29 % ид.ч. за ответницата по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.41.1.20 по КККР на [населено място] и намиращите се в него движими вещи,а що се отнася до самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.144.1.4 по КККР на [населено място], предвид установеното, че ищецът притежава по наследство от баща си ? ид.ч. от делбения имот, то квотите при които следва да бъде допусната делбата са 92,85 % ид.ч. за ищеца и 7,15 % кв.м. ид.ч. за ответницата.
По въпроса,по който е допуснато касационно обжалване:
В производството по делото,приключило с обжалваното въззивно решение,предмет на разглеждане са предявени искове с правно основание член 30,ал.1 ЗН и член 34,ал.1 ЗС.Ищецът следва да посочи в исковата си молба обстоятелствата ,на които основава иска си и да представи и посочи доказателствата в тяхна подкрепа.От друга страна според член 143,ал.2 ГПК в откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси,ищецът може да допълни исковата си молба,което означава да направи фактически твърдения в пределите на заявеното основание,а оттам и да ги подкрепи с доказателства.Освен това съгласно член 143,ал.3 ГПК страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.Съгласно възприетото със задължителната практика на ВКС-Решение по гр.д.№1802/2009г. на ВКС,ІVго,постановено по реда на член 290 ГПК-преценката за своевременност,а оттам и за допустимост на фактически твърдения и доказателствени искания следва да се направи към момента на доклада на съда по делото.Ето защо,след доклада ищецът може да сочи само нововъзниквали факти,непроменящи основанието на иска,както и новоузнати,които не е могъл по обективни причини за изтъкне преди заседанието.
Дори и при съдебната делба,която в ГПК е уредена като особено исково производство,крайният срок за предявяване на исканията е приключване на устните състезания в първото по делото заседание,което по действащия ГПК може да е и заседание за решаване на делото.Определението,с което съдът приключва съдебното дирене и дава ход на устните състезания има преклудиращо действие по отношение възраженията ,оспорванията и исканията на страните.Съдът няма право да си отмени определението,с което е приключил устните състезания,за са приеме разглеждане на възражения и оспорвания,защото неговите правомощия са ограничени от разпоредбата на член 253 ГПК,така както е прието със задължителна практика на ВКС- Решение по гр.д.№1538/2010г. по описа на ВКС,Іго,Решение по гр.д.№1538/2010г. по описа на ВКС,Іго,постановени по реда на член 290 ГПК.
По основателността на касационната жалба:
С оглед даденото разрешение на правния въпрос,касационният съд намира,че обжалваното въззивно решение е неправилно.
Основателни са оплакванията изложени в касационната жалба за допуснати нарушения от съда при формиране на наследствената маса,като след настъпване на процесуалната преклузия,т.е след срока по член 143 ГПК и този по член 342 ГПК,ищецът е предоставил и в нарушение на съдопроизводствените правила ново писмено доказателство,нотариален акт от 2000г.,по силата на който е извършено дарение от наследодателката на страните на нейната внучка и дъщеря на ищеца,по което последният е участвал и като законен представител на дъщеря си,като стойността на това дарение е включена наследствената маса.Това оплакване е направено и поддържано във въззивната жалба,подадена от С. Д. Д.,настоящ касатор,което не е било взето предвид,с оглед изложеното в мотивите на решението.
Видно от данните по делото, в производството пред първоинстанционният съд-Бургаски районен съд,ІІІгр.с.,гр.д.№3416/2014г.,с проведеното съдебно заседание на 24.02.2015г./лист 234 от делото/ е приключено събирането на доказателства,даден е ход на устните състезания,след което съдът е счел делото за изяснено и постановил,че ще се произнесе с решение.След това,с определение от 18.03.2015г./лист 249 от делото,съдът е отменил определението,с което е приключено събирането на доказателства по делото,внася делото за разглеждане в съдебно заседание и дава указания на страните относно изясняване правото на собственост на наследодателката по един от самостоятелните обекти,уточняване индивидуализацията на посочените движимr вещи и съобразяването на оценката на последните с назначаване на допълнителна експертиза.В изпълнение на указанията,дадени на ищеца Р. М.,същият е приложил писмени доказателства,свързани със собствеността върху имота описан в точка втора на исковата молба,като при представянето им пред съда в съдебно заседание от 23.04.2015г./лист 261/ процесуалният представител на последния-адвокат С. е заявила,че им е станал известен един факт,от значение за изясняване на доказателствата по делото и с оглед формиране на наследствената маса по член 31 ЗН,а именно,че наследодателката на ищеца С. М. се е разпоредила чрез дарение с идеални части от дворното място,по силата на нотариален акт за дарение №130/2000г./лист 291 от делото/,представляващо имот с пл.№682 в кв.77 по плана на [населено място],ж.к.”Лазур” в полза на внучката си Й. Р. М.,чрез законния й представител Р. Й. М./настоящия ищец/ и снаха си Г. Т. М.,представен в това съдебно заседание като писмено доказателство и приет,заедно с останалите доказателства в следващото проведено съдебно заседание на 28.05.2015г.Очевидно този факт,посочен от ищеца след отмяната с горепосоченото определение на съда на дадения ход по същество,не е нито нововъзникнал,нито новоустановен,тъй като извършеното дарение му е известно от 20000г.,видно от отразеното в нотариалния акт,по който Р. М. действа в качестото си на законен представител на надарената Й. Р. М.-негова дъщеря.Съдът в нарушение на предвиденото в член 143 ГПК е приел това искане ,включил е към събраните по делото доказателства и посочения нотариален акт за дарение,след което при формиране на наследствената маса го е взел предвид и е съобразил крайния резултат на спора в тази връзка при произнасянето по така заявените искове с правно основание член 30 ЗН и член 34 ЗС.В резултат на това са допуснати съществени процесуални нарушения,довели до неправилно формиране на наследствената маса и нейната стойност,поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и делото се върне на Окръжен съд,Б.,който следва да формира наследствената маса по член 31 ЗН,без да включва и взема предвид това искане и извършеното дарение след настъпилата преклузия по силата на горепосочената процесуална разпоредба,след което се произнесе по заявените от ищеца претенции.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № VІ-125 от.25.01.2016г. на Бургаски окръжен съд,ІІ гражданско отделение,VІ въззивен състав,постановено по в.гр.д.№1841/2015г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: