О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1456
София 16.12.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5127 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. срещу решение № 1041 от 26.05.14г.по в.гр.дело № 2768/13г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 16.05.13г.по гр.дело № 446/08г.на Окръжен съд-Кюстендил.С него е отхвърлено искането на комисията по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД/отм./ против Г. К. Й., [фирма], представлявано от Г. Й., М. И. Е. – Й., А. К. А.,Н. Г. Й., В. Г. Й. чрез законния й представител М. Е. – Й. за отнемане в полза на държавата имущество на стойност 439 879.07 лв.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
В писмен отговор ответниците по жалбата Г. К. Й., [фирма] с управител Г. К. Й.,М. И. Е. – Й.,Н. Г. Й. и В. Г. Й. чрез адв.К. Р. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките за отнемане на имущество по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ – не е установено наличието на връзка между престъпната дейност,за която е осъден ответника Г. Й. и придобитото имущество,чието отнемане се иска по реда на образуваното производство, поради което искът не може да бъде успешно проведен.Прието е още,че е установен принос на ответницата М. Е. в придобиването на имуществото,включващо се в съпружеската имуществена общност на бившите съпрузи Г. и М. Й.,който принос не се изразява в личен труд,грижи за децата и работа в домакинството,а в предоставяне на средства от законен източник,което изключва отнемане на това имущество в полза на държавата на основание чл.10 ЗОПДИППД/отм./
В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК /вж. ТР № 1/20.11.09г.по тълк.дело № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.В случая въпросът за критериите за формиране на обосновано предположение за наличие на пряка или косвена връзка между имуществото и престъпната дейност на лицето по чл.3 ЗОПДИППД/отм./е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 7/2013г. от 30.06.14г.по т.дело № 7/13г.на ОСГК,което обуславя допустимост на касационното обжалване на посоченото основание.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По въпроса подлежи ли на отнемане имущество,придобито в режим на съпружеска имуществена общност между лице,спрямо което е признато извършване на престъпна дейност и неговия съпруг е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 70 от 4.07.12г.на ІV г.о.на ВКС.Прието е,че ако липсва принос на единия съпруг,то и имуществото не е в режим на съпружеска имуществена общност,а лично на единия от съпрузите.Приносът му се предполага и липсата му подлежи на пълно главно доказване от опровергаващия.Нормата на чл.10 ЗОПДИППД/отм./ повелява отнемане на онова имущество,придобито по време на брака на извършителя на престъплението,но за което е оборена презумпция за принос на другия съпруг или това е личното имущество на извършителя.Като резултат,щом имуществото е придобито в условията на съпружеско имущество /без оборен принос от съпруга/,то не може да бъде отнемано по закона,нито да се трансформира в идеална част.
Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи по този въпрос със задължителната практика.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1041 от 26.05.14г.,постановено по в. гр.дело № 2768/13г.на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.