3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1460
София, 19.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4423 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Д. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Н., против въззивното решение № 144 от 5 март 2013 г., постановено по в.гр.д. № 1324 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2012 г. в частта му, с която е отменено решение № 1695 от 16 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 7294 по описа на районния съд в гр. Русе за 2011 г. за осъждането на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да заплати на Г. сумата над 1260,88 лева до 7433,05 лева неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, и в место него искът за тази част от сумата е отхвърлен, и в полза на дружеството са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът е приел, че касаторът е работил на ненормиран работен ден въз основа на уредба в Правилника за вътрешен трудов ред на предприятието, и не му се дължи възнаграждение за положен извънреден труд за работа през работни дни след редовно работно време, а установяването на ненормиран работен ден съгласно чл. 139а, ал. 3 КТ става със заповед на работодателя; в случая липсва заповед със списък на лицата, за които се установява ненормиран работен ден, няма данни да са проведени консултации с представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ; в правилник за вътрешния трудов ред не може да се установява ненормирано работно време, тъй като подобна възможност не е дадена с Наредбата за работното време, почивките и отпуските; през процесния период касаторът е ползвал отпуски, но те са били от основния платен годишен отпуск на служителя, като вида на отпуска следва да бъде доказан от работодателя; касаторът е работел при сумирано изчисляване на работното време, както е записано в индивидуалния трудов договор и в Правилника за вътрешен трудов ред, но съдът не е отчел, че не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, алтернативно т. 3 ГПК по въпроса какъв е редът за определянето на длъжностите на работниците и служителите, за които се установява ненормиран работен ден по смисъла на чл. 139а КТ – с нарочна заповед на работодателя или е възможно да бъде посочено и в правилника за вътрешния трудов ред. Представя се решение на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. О. В., в отговор на касационната жалба оспорва твърдението за наличие на основания за допускане на касационното обжалване и поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че в утвърдения от работодателя Правилник за вътрешния трудов ред във връзка с особения характер на работата на ищеца е установен ненормиран работен ден за всички лица в отдела на ищеца; според представената длъжностна характеристика ищецът е от лицата към съответния отдел, и той е работел на ненормиран работен ден, поради което положения труд през работните дни след редовното работно време не е извънреден и не следва да се заплаща като такъв.
К. съд приема, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора въпрос, тъй като даденото от въззивния съд разрешение по него е обусловило изхода на спора. В представеното решение № 75 по гр.д. № 812/2010 г., ІІІ г.о., ВКС сочи, че предпоставките за полагане на труд при ненормиран работен ден са включване на заеманата от лицето длъжност в нарочния списък на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, като списъкът е определен с нарочна писмена заповед на работодателя, и на работника да е осигурено ползването на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ, с който да е компенсирана работата му над редовното работно време. ВКС в посоченото решение не е изследвал въпроса възможно ли е определянето на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, да се извърши с друг акт на работодателя, поради което касационното обжалване следва да се допусне при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За касационното обжалване касаторът не дължи държавна такса на основание чл. 359 КТ.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 144 от 5 март 2013 г., постановено по в.гр.д. № 1324 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2012 г. в обжалваната му част, с която е отменено решение № 1695 от 16 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 7294 по описа на районния съд в гр. Русе за 2011 г. за осъждането на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да заплати на Г. сумата над 1260,88 лева до 7433,05 лева неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, и вместо него искът за тази част от сумата е отхвърлен, и в полза на дружеството са присъдени разноски.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: