О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1475
София 28.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1165 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Й. Х. чрез адв. Н срещу решение № 20 от 28.01.09г.по в.гр.дело № 1917/08г.на Софийския апелативен съд. С него частично е отменено решението на Софийски градски съд от 14.04.08г.по гр.дело № 3235/05г.и в отменената част е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от същата страна против „К”Е. гр. С. иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата 34 344.96лв. В отхвърлителната му част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване,в което се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Приложени са копия от решения на състави на ВКС,на които жалбоподателката се позовава в изложението.
В писмен отговор по чл.287 от ГПК ответникът по касационната жалба „К”Е. гр. С. моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.92 от ЗЗД въззивният съд е приел,че липсва съгласие между страните за начина на определяне на договорената неустойка,дължима при неизпълнение от страна на изпълнителя по договора.
В разглеждания случай са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Повдигнатият материалноправен въпрос до каква степен се простира договорната свобода на страните да определят неустойката по чл.92 от ЗЗД,нейният размер и начин на изчисление,трябва ли са бъде фиксирана конкретно или може да бъде определена като процент от главното задължение е решен в обжалваното решение в противоречие с трайната практика на ВКС,в т.ч.с приложените към изложението решения на състави на ВКС. Същата изисква съдът да изтълкува волята на страните дори когато тя е неясна и едва след това да направи своите изводи за основателност на предявения иск. Именно без да се е съобразил с това свое задължение съдът е постановил обжалваното решение,което обуславя допустимост на настоящето касационно производство на основание чл.280 ал.1ш т.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 20 от 28.01.09г.,постановено по в. гр.дело № 1917/08г.на Софийския апелативен съд по жалба на Е. Й. Х..
УКАЗВА на жалбоподателите в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за заплатена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 6000 лв/ шест хиляди/,като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о.за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.