6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
С., 16,03,2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1138 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е исково, едноинстанционно, по реда на чл. 47 ЗМТА.
[фирма] (в несъстоятелност) със седалище и адрес на управление в Р., [жк], бл. 36, ап. № 7 е предявило срещу [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място], [улица] иск за отмяна на постановеното от АС при БТПП на 14.ІХ.2010 г. по вътрешно арб. дело № 97/2005 г. решение на основание чл. 47, т. 3, предл. 2-ро и т. 5, предл. 2-ро ЗМТА: поради това, че то противоречи на обществения ред на Р. Б., както и че съдържа произнасяне на решаващия орган по въпроси извън предмета на арбитражния спор. В писмени бележки по делото с вх. № 1471/18.ІІ.2011 г. синдикът на несъстоятелния търговец поддържа иска му за отмяна на арбитражното решение в неговата осъдителна част.
В своя писмен отговор на исковата молба ответното по иска [фирма] –[населено място] оспорва същия.
Като писмено доказателства е приложено в настоящето исково пр-во пред ВКС вътрешното арбитражно дело № 97/05 г. по описа на АС при БТПП.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид, че арбитражното решение на АС при БТПП от 14.ІХ.2010 г., чиято отмяна се претендира, е било съобщено на ищцовото [фирма] на датата 21 септември 2010 г., а исковата му молба е подадена на 14.ХІІ.2010 г. – т.е. в пределите на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, счита, че същата ще следва де се преценява като процесуално допустима.
Разгледан по същество предявеният иск е изцяло неоснователен.
1. По релевираното от търговеца ищец отменително основание по чл. 47, т. 3, предл. 2-ро ЗМТА:
С решението на АС при БТПП от 14.ІХ.2010 г. по вътрешното арб. дело № 97/2005 г. разградското [фирма] (в несъстоятелност) е било осъдено да заплати по предявената като частичен иск осъдителна претенция на варненското [фирма] сума в размер на 10 000 лв., представляваща равностойност на незаплатени строително-монтажни работи /С./ по сключени помежду им два договора от датите 15.12.2004 г. и от 1.03.2005 г. и последващите два анекса към тях, както и да заплати на същото сума в размер на 5000 лв., представляваща частичния сбор от т.нар. гаранционни суми, задържани от ответника във връзка с изпълнението на горепосочените два договора, а също и разноски за арбитражната процедура в размер на 1 380 лв. Не се претендира отмяна на това арбитражно решение в частта му, с която е била отхвърлена претенцията на [фирма] срещу [фирма] (в несъстоятелност) за заплащане на законна лихва върху присъдените две суми по предявените като частични и в обективно кумулативно съединение осъдителни искове, както и в частта му за прекратяване на арбитражното производство по първоначално съединеният с тях друг частичен иск – за заплащане на неустойка за забава в размер на 5 000 лв. /вкл. ДДС/ върху дължимото възнаграждение по двата договора за изработка и анексите към тях /от вземане в размер на 70 647.52 лв./.
Базисните две твърдения на ищцовото д-во са както за допуснати от арбитражния състав „груби нарушения на правото на защита” на този търговец, имащи за свой резултат „постановяване на арбитражен акт, който противоречи на обществения ред и основните принципи на правото за равенство, законност, право на защита, справедливост, обективност и състезателност на производството”, а така също: „за нарушаване на принципа на законност”. Доводите на ищеца, инвокирани в подкрепа на първото от тези две негови твърдения, са, че след като исковата молба, по която било образувано пред АС при БТПП арбитражно пр-во, била оставена без движение като нередовна, подателят й бездействал в продължение на повече от 70 дни по отношение задължението си да отстрани констатираните от решаващия орган нейни недостатъци – без обаче от това да последва връщането й и прекратяване на делото. Съответно доводът в подкрепа на второто твърдение е за това, че в съответствие с правилата на чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ ищецът в арбитражното пр-во бил длъжен да предяви вземанията си пред съда по чл. 613 ТЗ в срок до 3 месеца от датата на обнародване в ДВ на съобщение за откриване на пр-во по несъстоятелност, а тези възникнали след този момент – „в срок от датата на възникването им”, а такива били двете му вземания до размер на присъдената му сума от 5 000 лв., които според правилото на чл. 739, ал. 1 ТЗ следвало да се считат погасени.
Нито едно от двете поддържани от ищеца в настоящето пр-во твърдения не обосновава теза за противоречие на арбитражното решение в неговата осъдителна част с обществения ред на Р. Б.. Ноторно е, че това понятие включва само онези повелителни норми, които образуват фундамента на правопорядъка в страната ни, т.е. такива, които стоят над обикновените повелителни разпоредби в законите, а също и над т.нар. свръхповелителни норми. Касае се за една особена и твърде ограничена категория от нормативни правила на материалното и процесуалното право, чието пряко предназначение е да осуетяват прилагането на чужди правни норми, съответно на чужди съдебни и арбитражни решения или други държавни актове, когато те противоречат на нашия обществен ред, така че в съвкупност те осигуряват международната му противопоставимост. Ето защо, същественото нарушение на съдопроизводствените правила, визирано от текста на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, което ищецът в случая визира с оплакванията си за накърняване с арбитражното решение на основани начала в процеса, закрепени в текстовете на чл.чл. 5, 8 и 9 ГПК, а оттам и в Правилника на АС при БТПП, по който е било процедирано в арбитражния процес, завършил с акта, чиято отмяна се претендира, дори и да бе налице, не е от естество да обоснове противоречие на това решение с обществения ред на Р. Б.. Най-общо той е очертан от разпоредбите на чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 2 от действащата Конституция на страната ни от 1991 г. В този смисъл даването от арбитражния съд на по-дълъг от установения в ГПК едноседмичен срок за отстраняване недостатъци на искова молба по дело, представляващо определена правна и фактическа сложност, не би следвало да може да се приравнява на злоупотреба с процесуални права, накърняваща правата на ответника в този арбитражен процес. Що се отнася до правото му на защита в него, то е гарантирано от текста на чл. 47, т. 4 ЗМТА, но в случая ищецът не твърди, че не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитър или въобще за провеждането на арбитражното пр-во, нито за осуетяване на участието му в процедурата „по независещи от него причини”. В заключение, нарушаването на материалния или на процесуалния закон опорочава винаги правилността на постановеното арбитражно решение, но съвсем не означава накърняване на принципа на законност в арбитражния процес и затова не е сред основанията по чл. 47 ЗМТА за отмяната му и пререшаване на спора.
2. По релевираното основание по чл. 47, т. 5, предл. 2-ро ЗМТА за произнасяне на АС при БТПП „плюс петитум”:
Ищецът [фирма] се позовава на израз, употребен в мотивите на арбитражното решение, чиято отмяна претендира, отнасящ се до проведено от решаващия орган по уточнителна молба на [фирма] от 19.ХІІ.2009 г. тълкуване „на неособено ясното изявление на ищеца по делото” в насока, според която: „той /ищецът/ иска да каже” – т.е. до прецизиране на произнасянето на органа по действителния петитум на втория от двата уважени частични осъдителни иска, водени срещу [фирма] (в несъстоятелност).
Съгласно чл. 188 ГПК /отм./, а и според правилото на чл.235, ал. 3 от сега действащия процесуален закон, решаващият орган е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, „които са от значение за спорното право”. Досежно претендираното по арбитражното делото връщане на парични гаранции, които ответникът-възложител задържал като обезпечение срещу евентуални недостатъци на приетите С. по процесните два договора, взето е било предвид от решаващия орган обстоятелството, че след проведеното принудително изпълнение на решение по арб. дело № 2/2006 г. на АС при БТПП, ищецът [фирма] е поддържал, че „всякакви претенции за недостатъци” на ответното по спора [фирма] /в Н./ следва да се считат погасени и че на това основание – с продължаващото задържане на въпросните парични гаранции, последното д-во неоснователно се обогатявало. При положение, че настоящият ищец тогава е възразявал в процеса, че ставало въпрос за нововъзникнали вземания – вече след датата на откритото спрямо него на пр-во по несъстоятелност, очевидно е, че тези вземания все пак са били част от предмета на спора, по който арбитражният съд се е произнесъл с решението, чиято отмяна несъстоятелният търговец понастоящем претендира. След като не бе установено да е налице основанието по чл. 47, т. 5, предл. 2-ро ЗМТА, искът на [фирма] /в Н./ за отмяна на арбитражното решение от 14.ІХ.2010 г., постановено по в.а. дело № 97/2005 г., следва да се преценява като изцяло неоснователен и недоказан и затова ще следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание по чл. 47, т. 3, предл. 2-ро и т. 5, предл. 2-ро ЗМТА, предявен от [фирма] (в несъстоятелност) със седалище и адрес на управление в Р., [жк], бл. 36, ап. № 7, срещу [фирма] -[населено място], [улица], имащ за предмет ОТМЯНА – в неговата осъдителна част – на постановеното на 14.ІХ.2010 г. по в. а. д. № 97/2005 г. арбитражно решение на АС при БТПП, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2