О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
Гр.София, 02.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д. N.954 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.38/18.01.19 по ч.г.д.№.26/19 на Апелативен съд Варна е потвърдено определение №.3033/22.11.18 по ч.г.д.№.1496/18 на Окръжен съд Варна – с което на основание чл.74 ал.4 ЗОПДНПИ /отм./ е отменено допуснато по молба на касатора обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ поради непредявяването им в предоставения 3-месечен срок от налагането на обезпечителните мерки.
Постъпила е частна касационна жалба от КПКОНПИ, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт АС Варна е приел, че определението за отмяна на допуснатото обезпечение е правилно, тъй като искът по чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ е бил предявен след изтичане на определения 3-месечен срок за това. Обезпечителните мерки са били допуснати с определение от 29.06.18г. и наложени съответно на 6.07.18 /възбрани/, 7.07.18 /запори на банкови сметки/ и 7.07.18 /запори на ЗПС/, междувременно подадена на 4.10.18 молба за продължаване на срока е била отхвърлена, а искът по чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ е бил предявен на 13.11.18 – т.е. след изтичането му. При това положение е формиран извод, че постъпилата молба на ответната страна за отмяна на обезпечението на основание чл.74 ал.4 ЗОПДНПИ/отм./ е била основателна.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 или ал.2 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакувания акт и е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпроса „следва ли определеният тримесечен срок да бъде удължен поради уважителни причини?“.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въззивният съд не е обсъждал въпроса дали определеният тримесечен срок следва да бъде продължен поради уважителни причини, респективно не е излагал никакви мотиви в тази връзка. Предвид изложеното той не е свързан с решаващата воля на съда, неотносим е и не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Друг въпрос, в това число за задължението за обсъждане на доводите и възражения на страните, не е бил поставян. Съдът е ограничен от посоченото в касационната жалба, в това число и на фазата на селекцията при условията на чл.280 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. Същевременно основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивния акт. Проверката за законосъобразност на обжалваното определение се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване по критериите на чл.280 ГПК. Отделно от изложеното, по въпроса за възможността срок за предявяване на бъдещ иск да бъде продължаван е постановено ТР 4/15 от 03.02.17 ОСГТК на ВКС за уеднаквяване практиката-съгласно което този срок не може да бъде продължаван-и позоваване на същото е налице още в определението, с което е отказано такова продължаване.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивния акт не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.38/18.01.19 по ч.г.д.№.26/19 на Апелативен съд Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: