О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
Гр.С., 08.01.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.2796 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, и Д. Б. М. срещу решение №.8/16.01.17 по г.д.№.577/16г. на Апелативен съд В.-с което, след частична отмяна на реш.№.823/20.06.16 по г.д.№.3411/13 на ОС Варна, от Д. Б. М. са отнети в полза на държавата следните имоти и парични суми: 1/ апартамент №.11, парко място №.11 и 1/12ид.ч. от ПИ №.6807, върху който е изградената сградата в [населено място], кв. В., м.”Ф. дере”; 2/ ПИ №.1092 [населено място], общ. Т., обл. Г., ведно с построената в него паянтова едноетажна жилищна сграда; 3/ наличностите по разплащателна сметка в евро №.16027360 в [фирма], открита на 18.08.08г., 4/ наличностите по издадена дебитна карта „Виза” в „Р.”/България/ ЕАД, открита на 13.03.12, 5/ сумата 10900лв., получена от продажбата на л.а.”Ауди”; 6/ сумата 11600лв. от продажбата на л.а. „Пежо” – като в останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено. Комисията оспорва решението в отхвърлителната му част, а Д.М.-в частта, с която искането по чл.28 З./отм./ е уважено.
Ответните страни Д. Б. М., В. Л. Т. и Х. К. Д. оспорват жалбата на комисията, а тя-тази на Д.М..
К. жалби са подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280
ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е прието, че предявеният иск по чл.28 ал.1 З. /отм./ е частично основателен. Съдът е намерил, че предпоставките на чл.4 З. /отм./ за отнемане на горепосоченото имущество са налице. На първо място ответникът е осъден за престъпление, което попада в обхвата на чл.3 ал.1 т.15 З. /отм./ – по чл.246 ал.3 пр.3 и пр.4 вр. с чл.20 ал.2 НК /за това, че в периода от неустановена дата през м.05.2012 до 14.08.12 в [населено място], в съучастие като съизвършител с друго лице, е укрил и пазил предмети и материали, за които знаел, че са предназначени и послужили за подправка на платежни инструменти по чл.243 ал.2 т.3 НК (вкл.представляващи специални технически средства за скрито приобиване на видеоинформация за действия на ползващи банкомата при набиране на П. код и др.). Същевременно, не е спорно, че Д. и В. М. са сключили брак на 10.02.91, прекратен с чуждестранно решение, признато от [община] с реш.№.2370/6.08.03, че Х. Д. е брат на В. М., както и че страните са придобили през проверявания период имущество на стойност 60000лв., преценявана към момента на извършване на проверката-като дори и само имуществото на Д., придобито след развода, надвишава тази стойност. Съдът е посочил, че по принцип конкретното престъпление по чл.3 ал.1 т.15 З., за което е осъден Д.М., предполага връзка с придобиването на всяко имущество, доколкото държаните инструменти са за създаване на фалшиви парични средства и за източване на средства от чужди сметки и на практика тази престъпност е неизчерпаем източник на незаконни доходи. Като е проследил, обаче, хронологично придобитото имущество и получаваните доходи от Д. М. и В. М., вкл. показанията на разпитаните свидетели и заключението на СИЕ, е приел, предвид ТР 7/13 ОСГК на ВКС не е доказана връзка между извършеното престъпление и придобиването на имущество от сем. М. преди септември 2002г. /т.е. 10г. преди извършване на конкретното престъпление, от което биха могли да се генерират облаги/. По отношение на периода преди 2002г. по делото е безспорно установено, че основният източник на доходи за придобивания е имуществото на С. К.-майка на В. М., с австрийско гражданство, която е била собственик на транспортна фирма и е имала законен източник на доходи, като от заключението на СИЕ /т.4/ се установява, че с доказаните със свидетели направени дарения от С.К. при придобиване на имущество, балансът на приходите и разходите на съпрузите М. е положителен, а не отрицателен; от свидетелските показания и писмените доказателства се установява и заплащането на по-голямата част от цената на поне четири имота, придобити от тях и Х. Д. в периода преди развода-в [населено място], на [улица], на [улица], на [улица].4. Това обяснява и продажбите и дарението на дяловете от тези имоти на Д. М. в полза на Х. Д. и В. М. по-късно; отделно от това от 2000г. последната е заживяла във В., където е реализирала доходи. Няколко години по-късно, през 2003г, е настъпил развода, като липсва всякакво доказване след него бившата съпруга да е поддържала отношения с Д.М., вкл. по време на извършване на престъплението, и да има някакво отношение към придобитото от него имущество след развода.
Въз основа на заключение на счетоводна експертиза съдът е приел, че е налице отрицателен баланс в приходите и разходите на Д.М. от 108937,80лв. Доколкото са обсъждани писмени доказателства за това, че един от имотите е закупен с пари от банков кредит, е посочено, че в полза на [фирма] е учредена договорна ипотека, обезпечаваща кредит в размер на 77000евро; усвояването и извършените погашения се установяват от представените банкови извлечения; за процесния период Д.М. е извършвал погашения по ипотечния кредит в размер съответно на 36500,04лв. и 14422,32лв, като тези средства се приемат за разходи, за които следва да се установи източник на средства. Съдът е посочил, че може да бъде направен извод, че в периода 2002-2013 той е придобил два имота със средства без доказан законен източник и доход – апартамент във В. и дворното място в [населено място], както и три автомобила, които впоследствие е отчуждил, като сумите от продажбите им /общо 55700лв.-от които се претендират 22500лв./ също трябва да се отнемат. Това имущество подлежи на отнемане при наличие на всички други предпоставки за уважаване на искането по чл.28 З. /отм./– престъпление в приложното поле на закона, за което ответната страна е призната за виновна, придобито имущество от него към момента на внасяне на исковата молба на значителна стойност, липса на доказан законен източник на средствата в проверявания приод и обосновано предположение за причинно-следствена връзка между престъплението и придобиването на имуществото. Съдът е посочил, че в останалата им част исковете срещу Д.М. и по отношение на В.М. и Х. Д. са недоказани и следва да се отхвърлят.
К. К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса „по какъв начин влияе установения в наказателното производство период на осъществявана престъпна дейност и следва ли той да се обвързва с придобиването на имущество” – който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС /сочи практика/.
К. Д. М. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ПК във връзка със следните въпроси: 1.”Допустимо ли е съдът, който е сезиран с иск по чл.28 от З./отм./ и който преценява източниците на средствата за придобиване на имуществото на проверяваното лице, да излиза извън рамките на установения от наказателния съд престъпен състав на престъплението, за което е осъдено лицето, и което попада в кръга на изброените в чл.3 ал.1 от цитирания закон?”; 2.”Законно средство по смисъла на З./отм./ ли е банковият кредит в случай, че моментът на усвояването му и моментът на придобиване на недвижимия имот не съвпадат с периода на осъществената конкретна престъпна дейност; като приход или като разход ще се приеме банковия кредит в случай, че към момента на неговото усвояване проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства, придобити от продажба на собствено недвижимо имущество? (2.1.); Следва ли да се третира като законен източник на доход по смисъла на чл.4 ал.1 З./отм./ частта от кредита, която проверяваното лице е върнало на банката-кредитор до края на проверявания период? (2.2)”; 3. „Допустимо ли е да се извършва съпоставка между приходи и разходи, в които са включени недвижими имоти, по отношение на които е приета стойност, както следва: за отчуждените имоти – стойността на сделката по отчуждаването, отразена в нотариалния акт; за придобитите имоти – пазарната стойност към момента на придобиването?”. Поддържа и, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по искане на комисията, което страда от дефекти – проверката за съставянето му е извършена в нарушеине на чл.15.3 З. /отм./ (продължила повече от 10м. без да е издаен акт за продължаването й); органът не е дал възможност на лицето да попълни декларация по чл.17 З. /отм./ и не му е разяснил правата.
По жалбата на касатора К.:
Във връзка с формулирания в изложението въпрос, основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната /напр.реш.№.1/21.03.11 по г.д.№.697/10, ІV ГО, реш.№.53/19.02.13 по г.д.№.1324/12, ІV ГО/ при предявена претенция за отнемане на имущество по З. (отм.) подлежи на обследване и отнемане и имуществото, придобито преди извършване на престъплението, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда. В. съд не се е отклонил от тази практика. Той не е приемал, че придобито преди извършването на престъпната дейност имущество не подлежи на обследване и отнемане. Изложените от съда решаващи мотиви във връзка с отхвърлянето на иска са свързани с друго – с липсата на връзка между конкретната престъпна дейност и придобитото имущество за периода, предхождащ с повече от 10г. установената престъпна дейност. Съдът изрично е посочил, че не е доказана връзка между извършеното престъпление и придобиването на имущество за периода преди 2002г.- и че при изследването му се установява, че с доказаните със свидетели направени дарения от С. К. при придобиване на имущество, балансът на приходите и разходите на съпрузите М. е положителен, а не отрицателен. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По жалбата на Д. М.:
Първият изведен въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въззивният съд не е обсъждал въпроса допустимо ли е да се излиза извън рамките на установения от наказателния съд състав на престъплението, за което е осъдено лицето, и което попада в кръга на изброените в чл.3 ал.1 от закона, респективно не е приемал, че такова излизане е допустимо. Напротив – изрично е посочил, че Д.М. е бил признат за виновен за престъпление по чл.246 ал.3 вр. с чл.243 ал.2 т.3 вр. с чл.20 ал.2 НК – което изрично попада в кръга на предвидените в чл.3 З./отм./ – чл.3 ал.1 т.15 от закона. Предвид изложеното, въпросът е неотносим към решаващата воля на съда и не би могъл да обуслови допускане до касационно обжалавне при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Във връзка с втората група въпроси основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК не е налице. Формулираните в точка 2.1. такива не са били предмет на изрично обсъждане от въззивния съд, а и съдържат условие, което не е било приемано за установено от него. Въпросът в точка 2.2 също не е бил предмет на обсъждане и е неотносим. Изложените от съда мотиви касаят не размера на получения кредит, а погашенията му – за които е посочено, че съставляват разходи, за които следва да се установи законен източник на средства. Предвид изложеното въпросите са неотносими и не биха могли да обосноват допускане до касационно обжалване.
Аналогично е положението и във връзка с третия въпрос – по който въззивният съд не е излагал изрични мотиви, респективно същият не е бил предмет на обсъждане. Отделно от изложеното, относно критерия, по който се определя стойността на имуществото, за което е предявен иск за отнемането му, е налице задължителна съдебна практика, в която се приема, че когато то е придобито чрез правна сделка, страните могат да посочат в документа за сделката каквато стойност пожелаят, но преценката дали имуществото е на значителна стойност се извършва от съда без оглед посоченото от тях; тя е в зависимост от обстоятелствата, установени по всяко конкретно дело, и при прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти с правна сделка съдът може да приеме, че стойността на имуществото не е тази, посочена в нотариалния акт, а е пазарната такава. Държавата в лицето на К. не е обвързана от изявленията на страните пред нотариуса за стойността на съответиня имот, като същевременно, при наличие на симулация, те самите биха могли да защитят правата си. Поради това и правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани в тази насока важат за страните по сделката, но не за третите лица /в този смисъл реш.№.671/09.11.10 по г.д.№.875/10, ІV ГО, реш.№.834/23.12.10 по г.д.№. 1417/09, ІV ГО/. Съответната конкретна преценка, свързана с обстоятелствата по делото, е въпрос по съществото на спора, който не може да бъде проверяван в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид задължението на касационния съд да допусне до касация обжалваното решение ако съществува вероятност то да е нищожно или недопустимо /т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОС на ОСГТК на ВКС/ и наведените оплаквания за недопустимост поради нарушения на чл.15 и чл.17 З. /отм./, настоящата инстанция намира, че такава хипотеза не е налице. Срокът по чл.15 ал.2 З./отм./ за досъдебна проверка, извършвана от комисията по чл.12 от закона, е инструктивен. Той е предвиден, за да не се накърняват гражданските права на проверяваните лица извън необходимото преди искането да бъде внесено от съда – а не за да преклудира процесуално или да погаси материалното основание на държавата да отнеме имущество придобито от престъпна дейност/опр.474/16.04.13 по г.д.1412/12,ІІІГО/. Поради това и извършените извън този срок действия не са недопустими, респективно не обуславят недопустимост и на постановените по искането по чл.28 З./отм./ съдебни решения. Евентуално недаване на възможност за подаване на декларация по реда на чл.17 З./отм./ също не съставлява порок, който би могъл да засегне допустимостта на съдебно решение. Самата разпоредба на чл.17 визира право /а не за задължение/на Комисията да изиска представяне декларация, а и в случая изводите за отнемане в полза на държаватата на съответно имущество са резултат не от прилагане на презумпцията на чл.17 ал.5 З./отм./, а от извършване на преценка на събраните доказателства и обсъждане на отделните елементи от фактическия състав на отнемането.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивнот орешение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.8/16.01.17 по г.д.№.577/16г. на Апелативен съд В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: