Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
С., 18.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело №1924 по описа за 2017 год.
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на И. С. П. от [населено място], чрез процесуален представител адв.М., за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 31.10.2016г. по в.гр.д. №2194/2016г. на Районен съд – Варна, с което е уважен предявения срещу него иск с правно основание чл.150 СК, във вр. с чл.143, ал.1 и чл.142 СК.
В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1, т.5 и т.6 ГПК. Молителят сочи, че вследствие нарушаване на правилата за призоваване е бил лишен от възможност да участва в делото и в нарушение на съответните правила е бил представляван от лице по чл.29 ГПК. Поради неучастието си по делото молителят твърди, че не е могъл да представи относими доказателства – доказателства за доходите си и задълженията си за издръжка на други деца. Представя писмена защита. Претендира разноски.
В срока по чл.306, ал.3 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С. И. П., действащ лично и със съгласието на своята майка К. С. Г., чрез упълномощения от тях процесуален представител адв.П.. Заявеното становище е, че молбата за отмяна е допустима, но неоснователна. Претендират се разноски по чл.38, ал.2 ЗА.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното:
Молбата за отмяна е допустима и основателна.
С влязло в сила решение, постановено на 31.10.2016г. по гр.д.№2194/2016г. на Варненски районен съд, е изменен размера на определената с Определение от 25.02.2011 г. по гр.д. 18818/2010 г. по описа на В., издръжка, дължима от И. С. П. в полза на С. И. П., чрез неговата майка и законен представител К. С. Г. /сега действащ лично и със съгласието на своята майка К. С. Г./ в размер на 80лв., като е увеличена до размер от 160 лв., считано от датата на подаването на исковата молба- 26.02.2016 г., до настъпването на законно основание за изменението или прекратяването и, поради изменение на обстоятелствата, на основание чл. 150 от СК.
Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.
В молбата за отмяна на влязлото в сила решение молителят сочи като основание лишаване от възможност да участва в делото поради нарушаване на правилата за призоваването му – чл.47 ГПК. Доводите са, че не са направени опити да бъде връчено съобщението и книжата, тъй като адресът е посетен еднократно, липсват данни да е търсено друго лице, което да получи съобщението, не е посочено на коя врата е залепено уведомлението.
На ответника по иска, сега молител, е изпратен препис от исковата молба и доказателствата на посочения в исковата молба адрес [населено място], [улица], но не е осъществено връчване. Съобщението е изготвено на 04.04.2016г. и е върнато по делото в цялост с отбелязване от връчителя /куриер/:„Адресът посетен и ненамерен. Няма кой да получи призовката. Залепено уведомление на вратата на 11.04.2016г.“. Същото отбелязване е извършено и върху разписката за залепеното уведомление. На 03.05.2016г. съдът е разпоредил извършване на справка за адресната регистрация на ответника, от която е видно, че посочения в исковата молба адрес съвпада с настоящия и постоянен адрес на ответника. С разпореждане от 18.05.2016г. съдът е приел, че връчването е редовно и е разпоредил съобщението да се приложи към делото и е назначил особен представител на ответника.
Съгласно чл.47, ал.1 от ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея, като съгласно изречение второ, когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. За да е спазена процедурата по връчване длъжностното лице следва да посети съответния адрес няколко пъти и да не го е открил – него или лице, което да е съгласно да получи призовката съгласно чл.46 ГПК /в този смисъл Решение №829 от 13.12.2010г. по гр.д.№1527/2010г. на ВКС, ІV г.о./. При физическите лица – адресати на съобщението, има задължение за посещение на адреса в интервал от време около месец, защото отсъствието от адреса, или заминаването за чужбина за по-малко от месец не ги задължава да съобщят съдебен адрес – чл.40 и 41 ГПК /определение №398 от 03.07.2014г. по гр.д.№2823/2014г. на ВКС, Іг.о./. Еднократно посещение на адреса от връчителя не е достатъчно да се счете, че ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението, за да се връчи чрез залепване на уведомление.
Връчването на съобщението за указанията по чл.131 ГПК с приложени към него препис от исковата молба, уточнение на исковата молба и приложенията й, чрез залепване на уведомление, е осъществено от съда в нарушение на разпоредбите на чл.47 ГПК, поради което незаконосъобразно е осъществено и призоваването на ответника П. по делото чрез назначения му особен представител по този ред. Вследствие на тези процесуални нарушения по призоваване на ответника, сега молител, същият е бил лишен от възможността да участва в делото, както и не е бил надлежно представляван, което обосновава извод за наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Делото следва да се върне на районния съд за ново разглеждане от фазата по връчване на съдебните книжа на ответника, а претендираните от него разноски в производството по отмяна следва да се присъдят с решението по същество на спора, съгласно т. 4 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение, постановено на 31.10.2016г. по в.гр.д. №2194/2016г. на Районен съд – Варна,
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –Варна, от фазата по връчване на съдебните книжа на ответника И. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: