6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
[населено място] , 24.04.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2823/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „НТО – Нестандартно технологично оборудване„ ЕООД / с предходно наименование „Бесттехника„ ЕООД / против решение № 1717/ 04.07.2018 г. по т.д.№ 164/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 1704/31.08.2017 г. по т.д.№ 5372/2015 г. на Софийски градски съд и прекратено производството, поради приета недопустимост на иска, предявен от касатора против С. Н. Б., с правно основание чл.145 ТЗ, предвид липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му – взето от едноличния собственик на капитала на дружеството – „Бесттехника и Ко„ ООД , на основание чл.137 ал.1 т.8 ТЗ, решение за предявяване на иск срещу С. Б., в качеството му на бивш управител, за обезщетяване на вреди от дейността му като такъв. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Счита, че в нарушение на чл.266 ал.3 ГПК, въпреки наличието на процесуални нарушения на първоинстанционния съд – по разпределение на доказателствената тежест в процеса и указване за кои относими обстоятелства носещата тежестта за доказване страна не сочи доказателства, които процесуални нарушения са били съответно наведени във въззивната жалба, съдът е отказал допускане на относими доказателства – за установяване факта на взето решение по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ , за ангажиране отговорността на ответника за вреди. Страната намира, че , в нарушение на чл.235 ал.2 и ал.4 ГПК, въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и конкретно – представеното решение № 1012/02.07.2014 г. по т.д.№ 8198/2012 г. на Софийски градски съд, постановено по предходен частичен иск за същото вземане , влязло в сила, с чието уважаване се формира сила на пресъдено нещо по отношение на общия правопораждащ фактически състав на отговорността на ответника, респ. и относно наличието на спорното решение по чл.137 ал. т.8 вр. с чл.147 ал.2 ТЗ . Необосноваността в мотивите касаторът счита резултат от погрешното възприемане от въззивния съд на исканото за приобщаване по делото доказателство – протокол от 20.08.2011 г.на ОС на „ Бесттехника и Ко „ ООД – като идентично с посочения и представен с исковата молба протокол. Последният,обаче, е от 20.08.2010 г. и от самото съдържание на представения с въззивната жалба протокол , препращащ към протокола от 20.08.2010 г. / т.2.1 /, е видно , че се касае за напълно различни писмени доказателства, установяващи взети от ОС на дружеството – ищец различни решения, от които по-късното – за предявяване и обезпечаване на искове срещу бившия управител С. Б., за обезщетяване на търпими от дружеството вреди от дейността му като управител.
Ответната страна – С. Б. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулиране на правни въпроси – относими към решаващите изводи на въззивния съд за недопустимост на производството, както и предвид непосочен допълнителен селективен критерий по всеки от въпросите.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
Производството е образувано по предявен от „ НТО – Нестандартно технологично оборудване„ ЕООД / с предходно наименование „Бесттехника” ЕООД / иск, за осъждане ответника С. Б., на основание чл.145 ТЗ, да заплати сума от 50 000 лева, в обезщетение на причинени на дружеството „ Бесттехника „ЕООД вреди , в качеството си на негов бивш управител : от сключвани в периода 12.07.2007 – 20.08.2010 г. неизгодни сделки от името на дружеството със себе си , като насрещна страна или с контролирани от него юридически лица. С исковата молба е представен протокол от ОС на „Бесттехника и Ко” ООД – едноличен собственик на капитала на „Бесттехника „ЕООД , от 20.08.2010 г., документиращ взето решение за освобождаване на лицето като управител, но неосвобождаването му от отговорност, за целия период на дейността му като управител. В хода на производството пред първоинстанционния съд спор относно наличието на решение на едноличния собственик на капитала на „Бесттехника„ЕООД ,за ангажиране отговорността на ответника, не е възниквал. Отправено и уважено, но неизпълнено , е искането на ищеца да се представи т.д.№ 8198/ 2012 г. на СГС , потвърдено с решение по т.д.№ 53/2015 г. на САС / последното представено /, с решението по което е уважен, предявен като частичен, иск за друга част от вземането, предявено с настоящия. Изискването му е отказано, поради висящност на спора по същото във въззивна инстанция. Първоинстанционният съд е приел, че решението по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ – на Общото събрание на дружеството по смисъла начл.147 ал.2 ТЗ, за ангажиране отговорността на управителя за причинени вреди, е задължителен елемент от фактическия състав за уважаване на иска, и тъй като не е доказано да е взето такова, искът следва да се отхвърли. Кумулативно е споделено разрешението във формираната съдебна практика на касационна инстанция, че решението по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка и липсата му предпоставя прекратяване на производството , като недопустимо.Последното,обаче, не е предприето от съда, предвид наличието на вече постановено решение по предходен частичен иск за същото вземане. Съдът е приел, че решението в представения протокол от 20.08.2010 г. – за неосвобождаване от отговорност на освободения управител С. Б., не е равнозначно на изискуемото решение за предявяване иск за търсене на отговорността му за вреди.
С въззивната жалба „ НТО – Нестандартно технологично оборудване„ ЕООД – е акцентирало на вътрешното противоречие в мотивите на първоинстанционния акт – за недопустимост на иска, но отхвърляйки го по същество. Страната се е позовала и на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, който се е произнесъл по същество при неизяснена фактическа обстановка, без да даде съответни указания на страните, за изясняване на релевантни за произнасянето по спора факти. Позовала се е на обстоятелството, че в т.д.№ 8198/2012 на СГС се съдържа протокола от 20.08.2011 г., който документира решение на ОС, за ангажиране отговорността на ответника, взето на основание чл.137 ал.1 т.8 ТЗ. Според страната , ако съдът бе положил усилия да продължи изискването му до края на устните състезания, правният резултат би бил различен от настоящия. С въззивната жалба , при условията на чл.266 ал.3 ГПК, са направени доказателствени искания : приемане на протокол от ОС на „Бесттехника и Ко„ООД, в качеството на едноличен собственик на „Бесттехника„ЕООД и на основание чл.147 ал.2 ТЗ – от 20.08.2011 г. и изискване за прилагане към настоящото т.д.№ 8198/2012 г. на СГС. Доказателствените искания не са уважени. Въззивният съд, по аналогични съображения – че решението по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ се явява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ, е обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството, като недопустимо.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да извърши цялостна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и да обсъди изложените във въззивната жалба оплаквания ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г.на ОСГТК на ВКС , както и постановени по реда на чл.290 ГПК решения по т.д.№ 971/2012 г. на ІІ т.о., по гр.д.№ 47/2009 г. на І г.о., по гр.д.№ 4232/ 2008 г. на ІV г.о., по т.д.№ 823/ 2010 г. на ІІ т.о., по гр.д.№ 1403/2012 г. на ІV г.о. и по т.д.№ 34/2013 г.на ІІ т.о. на ВКС ; 2/ Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК е непълен или неточен и жалбоподателят е направил оплаквания в тази насока във въззивната си жалба ? Следва ли в такъв случай въззивният съд да допусне събирането на поискани с жалбата доказателства, които не са били събрани в първоинстанционното производство, в резултат на непълния / неточния доклад и поради липса на надлежни указания от страна на съда, за кои твърдени от страните факти не сочат и/или не представят доказателства ? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а също с решения по т.д.№ 3150/2015 г. на ІІ т.о. , т.д. № 2795/2015г. на І т.о., гр.д. № 248/2016 г. на ІV г.о., гр.д.№ 1587/2016 г. на І г.о. , гр.д.№ 1332/2010 г. на І г.о. на ВКС и др..
В евентуалност касаторът се позовава на „ очевидна неправилност „ на въззивното решение, обосновавана с установимите от въззивния акт тежки нарушения на принципите на служебното начало и правото на защита на страните в процеса, както и видимо съществено нарушение на чл.266 ал.3 ГПК.Очевидна неправилност е изведена и от необоснования отказ на въззивния съд да зачете силата на пресъдено нещо по преходно разгледания и уважен частичен иск, за част от същото вземане, обвързващ последващо произнасящия се съд, за друга част от вземането, досежно правопораждащите отговорността на ответника факти.
Първият от въпросите не удовлетворява изискването за правен въпрос, тъй като , предвид решаващите мотиви на съда, е налице позоваване на липсващо, а не налично по делото доказателство. Относимите към произнасянето му оплаквания във въззивната жалба са намерили коментар във въззивното решение. Несъгласието на страната със същия не предпоставя въпрос по приложението на чл.235 ал.2 и ал.4 ГПК, а по приложението на чл.266 ал.3 ГПК, доколкото въззивният съд е счел, че липсва процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, но предпоставило правния резултат в първа инстанция, поради което е оставил без уважение доказателствените искания на ищеца – въззивник.
Въпросите по пункт втори удовлетворяват изискването за правни въпроси, тъй като са относими към решаващите мотиви на съда, предпоставили правния резултат : липса на процесуално нарушение на съда , обуславящо събирането на доказателства във въззивна инстанция, на основание чл.266 ал.3 ГПК , доколкото поисканите с въззивната жалба доказателства са относими и годни да установят абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на иска, наличието на която е отречено с въззивното решение. Първоинстанционният съд не е указал на ищеца необходимостта от доказване на взето решение по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ , за ангажиране отговорността на ответника за вреди, чрез предявяване на иск срещу същия, независимо от липсата на оспорването му от ответника , като обективно осъществил се факт , но и доколкото не е изяснил, по реда на чл.145 ал.1 ГПК, липсата на спор относно съществуването му, със съответно отразяване в доклада, съгласно чл.146 ал.1 т.3 ГПК. Ищецът се е позовал на този и други пропуски на първоинстанционния съд , вкл. относно изискването на т.д.№ 8198/2012 г. на СГС, както и отправил изрично доказателствено искане за попълването на делото с доказателствата, с които е останало непопълнено , предвид процесуалното бездействие на първоинстанционния съд. Доказателствените искания кореспондират на установимите и решаващи, за изхода на спора относно допустимостта на предявения иск по чл.145 ТЗ, факти . Обоснован е допълнителния селективен критерий с ТР № 1 / 2013 г. по тълк.дело № 1 / 2013 г.на ОСГТК на ВКС – т.2 във връзка и с възприетото в решенията по т.д.№ 3150/2015 г. на ІІ т.о. и по т.д.№ 2795/2015 г. на І т.о. на ВКС. Видно от същите, постановени в производства по искове с правно основание чл.145 ТЗ, решението по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ действително е съобразимо като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, но доколкото за същата съдът следи служебно е възприето санкциониране на липсата й само в случай на безспорност. Последното предпоставя задължение на съда да укаже необходимостта от доказването й от ищеца, както и да му предостави възможност за това, вкл. задължение на въззивния съд да преодолее пропуска на първоинстанционния по реда на чл.266 ал.3 ГПК, в случай на адекватен довод за процесуални нарушения във въззивната жалба, както е възприето и в т.2 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Доколкото се поддържа единствено в евентуалност , хипотезата на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение – не подлежи на разглеждане.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1717/ 04.07.2018 г. по т.д.№ 164/2018 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на „НТО – Нестандартно технологично оборудване” ЕООД , в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса от 1 000 лева.
След представяне на доказателство за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на І т.о. – за насрочване в открито заседание или на състава – за прекратяване .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: