Р Е Ш Е Н И Е
№.206
гр. София,.24.04.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 69 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “б” и сл. ГПК /отм./.
С решение № 423 от 17.10.2007 год. по гр. д. № 561/2007 год. Пловдивският апелативен съд, ІІ състав, като въззивна инстанция, е оставил в сила решението от 21.04.2007 год. по гр. д. № 95/2007 год. на П. окръжен съд, с което е отхвърлен иска на Ц. И. К. от гр. В. против М. Н. Р. от с. гр. за заплащане на сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Въззивното решение е обжалвано от ищецът Ц. К. , чрез пълномощника му адв. Цв. П. , с касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./. Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост на изводите. Моли то да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се присъди справедливо обезщетение за претърпените от него болки и страдания.
Ответникът не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба основания във връзка с данните по делото и доводите на касатора, и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, приема следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол.
Макар и процесуално допустима, касационната жалба е неоснователна.
По делото е установено, че на 5.01.2003 год. ответникът М. Р. е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в травми по главата и тялото, за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 492/2005 год. на В. районен съд. В наказателното производство е разгледан и предявен от настоящия касатор граждански иск за обезщетение на неимущестевни вреди, като искът е уважен в размер на 700 лв. Поради това и правилно въззивният съд е разгледал настоящия иск за обезщетение на неимуществени вреди в резултат на влошаване на здравословното състояние на ищеца, пострадал при побоя, изразяващи се в поддържаното от него намаление на зрението, слуха и претърпяна операция на носа на 20.12.2006 год. Въззивният съд е приел, че твърдените усложнения не са в причинна връзка с причинената от ответника лека телесна повреда, като се е позовал на прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, установяваща липса на травматичен произход при намалението на зрението и слуха на ищеца, а наличие на възрастова обусловеност.становено е и липсата на счупване на носа при побоя, а и видно от представената епикриза причината за операцията на носа е изкривяване на носна преграда и хроничен хипертрофичен възпалителен процес на носната лигавица, за които също не е установено да са в причинна връзка с нанесения от ответника побой. Поради липсата на причинна връзка на тези изменения в здравословното състояние на ищеца с нанасения му побой, въззивният съд е отхвърлил предявения иск за претендираното обезщетение от ответника.
Изводите са правилни и обосновани от събраните доказателства по делото. От приложеното наказателно дело е установено по несъмнен начин какви увреждания са причинени на касатора при нанесения му от ответника побой, за които е присъдено и обезщетение по чл. 45 ЗЗД. В настоящето производство е поддържано наличие на ексцес от причинените увреждания, какъвто не е доказан от събраните доказателства, а установяването му е в тежест на ищеца. Неоснователно е оплакването на последния в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда относно причинените увреждания, тъй като съдът е обсъдил приетата и неоспорена медицинска експертиза, установяваща по несъмнен начин липсата на причинна връзка между констатираното намаление на слуха и зрението с нанесения побой, както и наличието на друга причина за операцията на носа, установена с писмените доказателства по делото. Неоснователно касаторът твърди в жалбата, че при побоя е получил увреждания, подробно изброени от него, тъй като по този въпрос е налице влязла в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за гражданския съд в тази й част, съгласно чл. 222 ГПК /отм./, и видно от приложеното НОХД ответникът в настоящето производство е оправдан по обвинението за счупено ребро, поради което и изложените от касатора твърдения в тази насока са неоснователни. Причинените му увреждания са констатирани с присъдата, а в настоящето производство не е установил вследствие на тях да е получил влошаване на здравословното му състояние, поради което и при липса на причинна връзка между намалението на зрението и слуха му, както и операцията на носа с тези увреждания, правилно въззивният съд е приел предявения иск за неоснователен. Поради това и въззивното решение следва да се остави в сила, водим от което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 423 от 17.10.2007 год. по гр. д. № 561/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, ІІ състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.